Иво Прокопиев: Прокуратурата действа като политическа част на Държавна сигурност

"Прокуратурата действа като политическата част на Държавна сигурност – селективно избира кого да обвинява и да атакува публично, за да го дискредитира според това дали е някакъв опонент на Пеевски или на управляващите, които и да са те в момента, а не според това да защитава (…) някаква законност или принципи пред обществото”. Това заяви бизнесменът и издател на вестник "Капитал" Иво Прокопиев пред бТВ в неделя.

Думите му бяха в контекста на коментара му относно внесения в съда миналата седмица обвинителен акт срещу бившия мажоритарен акционер на КТЛБ Цветан Василев и още 17 души за източването на 2.7 млрд. лв. от фалиралата финансова институция.

Той определи като крещяща и набиваща се на очи липсата на някои имена в обвинителния акт по мегаделото "КТБ" и коментира, че ако се погледнат като цяло обвинените от прокуратурата обществени фигури – 20-30 души, всички те имат един общ знаменател –  или са прозападни личности, или опоненти на депутата от ДПС Делян Пеевски.

"Публична тайна е, че ролята на Пеевски и изобщо подкрепата на ДПС за развитието на КТБ беше ключова; взаимодействието между медиите, които КТБ финансира – медийната група на Пеевски, и нейното обществено поведение – също (беше) ключова, за да може този модел да се разраства; подкрепата на държавата, която осигуряваше въпросната схема чрез достъп до различни сделки или до депозити на държавни предприятия в банката в един много критичен момент за цялата останала икономика, беше също решаваща", посочи той. 

По думите му трябва да има стотици доказателства за връзки с банката, защото правеното на бизнес е формален процес, а и има факти – къде са финиширали тези пари сега – голяма част от активите на КТБ са в ръцете на Пеевски.

Според Прокопиев впечатление сред имената на обвиняемите прави не само липсата на управителя на БНБ Иван Искров, но и на председателя на Комисията за финансов надзор (КФН) по онова време Стоян Мавродиев.

Според него "чадър” над КТБ е имало по време на четири правителства – "като започнем от края на Тройната коалиция, Борисов, после – "правителството на КТБ”, както беше известно (кабинетът на Пламен Орешарски – б.ред.), после втория кабинет на Борисов”.

Според Прокопиев обаче едва ли ще се разбере публично кои са политиците, които са се облагодетелствали от авоарите на КТБ.
"От гледа точка на обществената отговорност, нещата са ясни, а дали ще има и наказани формално със силата на закона – не знам. Тертипът на работа, моделът, философията, затварянето на очи, нефункционирането на контролни органи, натиск над независими медии… механизмите за защита на обществения интерес биват изключвани – това още действа”, подчерта Прокопиев.

"Финансовата загуба от такива държавни корупционни схеми е чудовищна, но абсолютният размер на сумата не е най-важното – важното е, че такива кражби са възможни – това сваля доверието на инвеститорите… Можеше да сме в еврозоната, да имаме по-евтини кредити. Корупцията обрича всички на дългосрочна бедност”, посочи още той. 

Като теглим чертата, заради КТБ, българските данъкоплатци ще са 4.5 – 5 млрд. лв. на загуба. Това представлява продуктът на държавата за две години, т.е. заради казуса "КТБ” две години стоим на едно място, смята още Прокопиев.

Такъв голям размер на институционална кражба на спестявания на населението не е възможен без всички власти да си затварят очите, добави той.

Според него около 1/3 от "дупката” в КТБ е формирана от финансиране на медии, политически проекти и кредити, давани на партията на Николай Бареков, медийната империя на Делян Пеевски, ТВ7. Втората голяма група изтекли финансови ресурси са чисто инвестиционни грешки – лошо управление и липса на качествен риск мениджмънт, липса на качествен надзор. Третата част идва от загуби в резултат на лошото управление на самата несъстоятелност. Голяма част от активите всъщност финишираха в чужди ръце, а не в ръцете на кредиторите на банката – такива са БТК, "Булгартабак”, "Техномаркет”, даде пример Прокопиев.

По думите му обаче сега има други КТБ-та, които са очевидни и даде за пример Банката за развитие, например, която се управлява зле. "Ако тия процеси, които виждаме там, продължат, подобен изход е неизбежен”, посочи Прокопиев.
 
Той потвърди, че е бил викан по делото за КТБ, но разговорът дори не бил разпит – всичко продължило две минути. Била му показана дебела папка, намерена в сейфа на Василев, в която имало изрезки от жълтите медии с компромати по адрес на Прокопиев.

Бизнесменът коментира и заплахата за убийство, отправен към него преди години, и свързвана именно с Василев: "Имаше информация през 2010 – 2011 г. за подготвяно покушение срещу мен, дали е била фалшива или не – не мога да преценя”, посочи Прокопиев.

След това той замина за Сингапур, но отрече заплахата да е била единствената причина за това.

Данните били получени от партньорски на българските служби и за тях Прокопиев разговарял с премиера Борисов.

"Държавните служби си свършиха работата, извършиха необходимите проверки. Доколкото разбрах, нямаше нищо. Мисля, че в момента няма физическа заплаха. Човек, когато дълго време в общественото пространство, сам си избира дали да го е страх. Сега има институционална репресия, която някои пъти е по-страшна – прокурорски проверки, натиск върху служителите във фирмите”, коментира той.