Избираме пенсионно осигуряване изцяло в НОИ или и в частен фонд

От догодина гражданите могат да избират дали да се осигуряват в системата на Националния осигурителен институт (НОИ) или в частно пенсионно дружество. Промените в Кодекса за социално осигуряване, с които пари от лични сметки в пенсионните фондове ще могат да се прехвърлят в НОИ, бяха приети на първо четене от Комисията по бюджет и финанси във вторник. Те се онтасят за родените след 31 декември 1959 г.

Спорният проект предвижда още всички, родени след тази дата, които за първи път започват работа на трудов договор, да имат 12 месеца, за да изберат дали да се осигуряват в частен пенсионен фонд. Ако не го направят, автоматично ще се осигуряват само в държавната система. Хората, които вече са избрали пенсионен фонд, ще трябва да подадат декларация до НОИ, само ако искат вече цялата им вноска да отива в държавното осигуряване. Решението може да се направи по всяко време, но ще е еднократно т.е. ако в последствие човек реши, че отново иска да внася средства в частен фонд, това ще е невъзможно.

В момента 12,8% от осигурителния доход постъпва в държавното осигуряване, а 5% - в частен фонд. Ако хората изберат цялата им вноска да постъпва в НОИ, когато се пенсионират ще получат пенсия само от държавното осигуряване. Ако останат в частен фонд, част от средствата ще идват от него. При това положение хората, които не са направили избор на пенсионен фонд или изрично са поискали цялата им вноска да отива в НОИ, няма да получават доходност върху своите средства и те няма да може да се наследяват при смърт на осигуреното лице.

Поправките, внесени от ГЕРБ, бяха приети след остър спор в комисията, като депутатите от участващия в правителството Реформаторски блок (РБ), се въздържаха, както и БСП. Новият модел бе приет с гласовете на ГЕРБ, Патриотичния фронт и ДПС.

Пенсионните фондове предупредиха, че това е равносилно на национализация.

Срещу предложението на председателя на комисията Менда Стоянова (ГЕРБ) се обявиха представителите на бизнеса (Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата и Асоциацията на индустриалния капитал в България), с мотива, че то не е разгледано от надзорния съвет на НОИ, каквото е изискването. Промените не са обсъждани и в съвета за тристранно сътрудничество. КНСБ подкрепи промените и поиска те да важат и за хората, упражняващи тежки професии, които се осигуряват в професионални фондове. Това предложение обаче не беше прието.

Менда Стоянова на няколко пъти заяви, че не става въпрос за национализация на средствата на осигуряващите се и че това не е противоконстуционно. Промяната била, за да се даде възможност на хората за демократичен избор къде да се осигуряват. Тя посочи, че половината от започващите за пръв път работа не избират фонд за допълнителното пенсионно осигуряване сами и вноските им служебно се разпределят. Това било пример, че хората реално не избират фонда си. Аргументът на Стоянова обаче се използва от противниците на промяната в пенсионния модел, според които хората, които не избират сами къде да отиват част от вноските им, автоматично ще останат да се осигуряват само в НОИ.

"В частния пенсионен фонд вашите пари се набират по ваша индивидуална партида, което е и плюс и минус, защото плюсът е, че все пак това са вашите пари и вие бихте взели допълнителна пенсия точно от вашите пари, минусът е в това, че ако там не се внасят редовно вноски, партидата ви вероятно ще бъде доста бедна откъм средства и другият - солидарния модел, с който всички ние в момента със своите вноски плащаме пенсиите на настоящите пенсионери. Това е системата, която е в България и в цяла Европа", допълни тя.

От БСП обявиха, че се въздържат, защото не са представени разчети за ефекта от това решение, което се взема на крак и е на стойност няколко милиарда лева.

Управителят на НОИ Бисер Петков коментира пред журналисти, че няма как да се направят разчети колко средства ще постъпят допълнително в държавното осигуряване, тъй като става въпрос за избор, който не е ясно какъв ще е. Според него промените не целят да решат проблеми със средствата в НОИ, а да се даде избор на хората. "Надяваме се, че тези промени ще стимулират хората да правят осъзнат избор", добави Петков.

Петър Чобанов от ДПС, който бе финансов министър в правителството на Пламен Орешарски, каза, че първоначално е бил скептичен към предложението, мислейки дали не стана въпрос за национализация, но после стигнал до мнението, че е по-добре хората да имат право на избор.

Ако трябва да имаме конкуренция, може да се мисли и за това да имаме капиталов модел в НОИ, но това е тема за нов дебат, който сега е излишен, каза депутатът от ГЕРБ Димитър Главчев.

Корнелия Нинова от БСП коментира пред журналисти, че е хубаво да се дава право на избор, но ако този избор е само веднъж в живота, то това е ограничение за хората. Според нея, ако предложението на ГЕРБ се приеме в този вид, това би създало рискове за онези, които имат вноски в пенсионните фондове, защото могат да изпуснат срокове, а и в тези фонове има акции и недвижимости.

С това да се даде възможност за избор, обясни промените в пенсионния модел и финансовият министър Владислав Горанов. Той коментира въпроса след среща с представители на Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Горанов обясни, че тя е по молба на премиера Бойко Борисов, защото работодателите са се почувствали "обидени" от факта, че не са поканени за подписването на споразумението със синдикатите в неделя. Той не отговори защо е поканена само една работодателска организация. КРИБ беше единствената работодателска организация, която не разкритикува остро предлаганите от ГЕРБ промени, засягащи пенсионните фондове.

"Ние няма да препоръчаме на никой нито да стои, нито да се маха от частния си фонд. Ние ще препоръчаме на пенсионноосигурителните дружества да информират хората, да бъдат по-активни. Целта на предложението е повече свобода и демокрация в тази държава", каза още Горанов.

Депутатите приеха още през 2015 г. да се запази възрастта за пенсиониране на 60 години и осем месеца за жените и 63 години и осем месеца за мъжете, но да се вдигне осигурителният стаж с четири месеца. Прието бе и предложението на ГЕРБ и Патриотичния фронт да се криминализира невнасянето на осигуровки от работодателите. Така работодател, който не подаде декларация за осигуровките на служителите си, укрие част от тях, начислява ги върху нереален доход или унищожи документи, свързани със заплатите, ще бъде заплашен от глоба от 2 хил. лв. и до пет години затвор. Ако задълженията на работодателя надхвърлят 12 хил. лв., той ще е заплашен от 2 до 8 г. затвор и конфискация на част или цялото имущество.