Изборите в Германия като проверка на реалността

Може би това е полезна доза реализъм: както се оказа, в крайна сметка Германия не е толкова изключителна. Вярно, избирателите отново дадоха мнозинство на управляващия Християндемократически съюз, а Ангела Меркел забележително ще остане канцлер четвърти мандат. Но като цяло Германия не избегна западната популистка вълна.

Окончателните изборни резултати трудно могат да се формулират в опростен вид, но ето какво може да се каже: дясноцентристките християндемократи се представиха по-лошо отпреди и по-зле, отколкото се очакваше. Социалдемократите поеха по пътя на останалите лявоцентристки партии на континента и се представиха много по-лошо, отколкото преди и много по-лошо от очакваното.

По-малките партии като либералите, Зелените и крайнодесните, се справиха по-добре от преди. А антимигрантската, антиевропейската и антинатовската партия "Алтернатива за Германия" (АзГ) се представи по-добре откогато и да е и спечели 13.5% от гласовете.

Изводът е, че както в Холандия, Австрия, Франция и Полша, а също и САЩ, Великобритания, Унгария, Швеция, Финландия и Италия, както и почти навсякъде другаде, крайните националисти сега ще се заявят по-силно в официалната политика на Германия.

Влиянието ще бъде усетено най-сериозно в самата Германия, тай като дузина съвсем нови крайнодесни политици ще са членове на Бундестага. Тази кохорта не е особено отдадена на нормите на германската политическа система с нейните традиции на колегиалност и компромиси, така че германската политика може да стане по-малко консенсусна. Конспиративна онлайн кампания, свързана с АзГ, вече започна да твърди за "изборна измама" а водещи политици от партията казаха, че оттук нататък постоянно ще "дебнат" Меркел.

Тази група е най-сплотена най-единна по една тема – отхвърляне на хуманитарното решение на Меркел да приеме огромен брой бежанци, така че може да се очаква съсредоточаване в този проблем и нарастване на съпътстващата истерия.

И накрая, това е група, която се ползваше с открита и активна руска подкрепа в социалните медии, затова също така може да се очаква още по-голямо и забележимо присъствие на Русия в германския интернет и дори ръст на проруските настроения в Германия.

Изборният резултат в Германия ще има влияние и навън. Сега на Меркел ѝ се налага да поддържа единство в по-фрагментирана коалиция, която вероятно ще включва либералите и Зелените. Това може би ще затрудни допълнително Германия в провеждането на революционните реформи, необходими да направят Европейския съюз по-хомогенен както по отношение на икономиката, така и на външната политика, Очакваното партньорство между Меркел и Еманюел Макрон ще стане малко по- неустойчиво. И макар че Меркел както и по-рано ще е твърда в неприемането на руската военна намеса в Украйна, е разбираемо, че за нея ще стане по-трудно да поддържа този курс.

Изборните резултати обаче имат и положителна страна. Германия вече не е някакво божествено изключение – и това може би е за добро. Нарастващото ѝ чувство на морално превъзходство – спрямо Франция, Полша и други съседи с безцеремонни националистически политици; спрямо САЩ с техния объркан Бял дом – бързо ще се топи. Германия сега влиза в отбора на страните, които се борят със сходни проблеми, вместо да е незаинтересован аутсайдер.

Водещите политически умове в най-богатата страна в Европа сега са принудени да се съсредоточат неотложно върху успокояването на антиимигрантските и анти-ЕС емоциите в собствената си страна, а не само да ги осъждат в други държави. Това е важно, тъй като германската политика по отношение на бежанците, парите и всичко останало, е сама по себе си източник на някои от тези емоции, или поне някои си представят така.

Така че, да, Меркел ще си запази работата, но тази работа става по-трудна.