ЕНП печели евроизборите, очакван възход на крайните партии

Кулминацията в тазгодишните избори за европейски парламент – "супер-неделята", в която свои представители излъчиха 21 от 28-те страни членки, потвърди очакванията за възход на крайните партии. Крайната десница води на изборите във Франция, а в Австрия повишава резултата си с 5 процента и стига до трето място. Антиемигрантска партия е на първо място в Дания. В Гърция води крайната левица, а в Германия евродепутатски места печели евроскептичната алтернатива.

Все пак като цяло традиционните групи запазват доминиращата си роля в Европейския парламент. Според обобщено за целия съюз проучване от типа екзит пол, цитирано от пресцентъра на ЕП, водеща група с 211 места остава Европейската народна партия, следвана от социалистите със 193, АЛДЕ – 74.

Спрямо мандата 2009-2014 г. обаче ЕНП губи 63 мандата, групата на социалистите и демократите губи 2 места, а АЛДЕ - 11.

Зелените получават 58 места, колкото имаха и досега, Европейските консерватори и реформатори получават 39 места (-17), Европейската обединена левица печели 47 мандата (+12), Европа за свобода и демокрация печели 33 места и запазва позиции.

Засега независимите евродепутати се очаква да бъдат 40, а "други" - 56, като това са депутатите, излъчени от партии и коалиции, които не се причисляват към нито една от посочените групи.

"Европейската народна партия е на път да спечели европейските избори. И следователно смята, че има право на председателството на Европейската комисия", заяви бившият премиер на Люксембург Жан-Клод Юнкер, който е кандидат за председател на Европейската комисия от ЕНП.

За първи път от 1979 година насам е преодоляна тенденцията за постоянен спад на активността на евроизборите, като в неделя тя е била средно за всички страни 43,11%. Най-висока тя е била в Белгия (където гласуването е задължително) - 90%, а най-ниска в Словакия - 13%.

Председателят на Европейската народна партия (ЕНП) Жозеф Дол изрази задоволство от данните за избирателната активност. В изявление в пленарната зала на ЕП в Брюксел пред стотици журналисти той заяви, цитиран от БТА, че повишената за пръв път от 35 години насам активност в тези избори е добра, макар и засега слаба тенденция. Той направи встъплението си с израз на съчувствие към семействата на загиналите при атентата в Брюксел в събота. По неговите думи тази трагедия е показала "докъде могат да ни доведат екстремистите".

Дол настоя, че ЕП следва да обсъди най-напред кандидатурата на ЕНП за следващ председател на Европейската комисия - на Жан-Клод Юнкер.

Председателят на групата на социалистите и демократите в досегашния състав на ЕП Ханес Свобода определи повишената избирателна активност с 0,11 на сто като стъпка напред. Той заяви, че повечето избиратели в ЕС искат да определят пряко председателя на ЕК. По неговите думи ЕНП е претърпяла "драматична загуба" на вчерашните избори - с 20-25 процента.

Ако Юнкер иска да бъде следващият председател на ЕК, той трябва да предприеме промени в ЕС, не към икономии, а към създаването на заетост, заяви Свобода. Ако Юнкер иска да оглави комисията, трябва да представи своята програма, иначе няма да го подкрепим и ще трябва да се съюзява с крайната десница, допълни водачът на парламентарната група на социалистите. Той поясни, че социалистите ще участват в динамични мнозинства в ЕП и няма да влизат в коалиции.

Досегашният председател на групата на АЛДЕ и кандидат за следващ председател на ЕК Ги Верхофстат заяви, че ЕП няма да подкрепи друг кандидат за ръководител на комисията, освен някой от участвалите в предизборната надпревара за този пост. Иначе няма да бъде демократично, иначе ще означава, че се играят игрички, коментира той. Верхофстат също изрази желанието на следващите избори председателят на ЕК да бъде излъчен чрез пряко гласуване.

Франция

Крайната десница на Франция, партията Национален фронт на Марин льо Пен води с голяма преднина на изборите за ЕП, предаде Франс прес, като се позова на първи екзит пол сондажи. Според тях НФ е постигнала историческите 25 процента.

Опозиционната десница Съюз за народно движение има 20 процента, а социалистите на президента Франсоа Оланд, които са на власт, получават по-малко от 15 процента. Това е поредно поражение за социалистите на избори във Франция.

Национален фронт извлече дивиденти от рекордната непопулярност на социалистите, както и от разделението в десницата и от възхода на евроскептичните настроения във Франция.

Национален фронт предизвика истинско земетресение във Франция с триумфа си, отбелязва Франс прес. Партията на Марин льо Пен умножи по четири резултатите си от евровота през 2009 г., допълва агенцията.

Заместник-председателят на партията Флориан Филипо се поздрави за историческото постижение на НФ и я нарече първа партия на Франция.

С този невиждан успех Марин льо Пен дава силна заявка за участие на президентските избори във Франция през 2017 г. Веднага след като научи първите данни от вота тя призова за разпускане на френския парламент и определи вота като израз на гигантския гняв на французите срещу политиката, водена във Франция от френския президент.

В европейски план Льо Пен иска НФ да се коалира в ЕП с австрийската Партия на свободата, с холандската Партия на свободата и с белгийската Влаамс беланг (Фламандски интерес).

Германия

Консервативният блок на германския канцлер Ангела Меркел е начело на изборите за Европейския парламент в Германия и то въпреки пробива на антиевро партията "Алтернатива за Германия" и социалдемократите, сочат екзит полове, цитирани от Франс прес.

Християндемократическият съюз (ХДС) и Християнсоциалният съюз (ХСС) получават 36 процента от гласовете (срещу 37,9 на вота през 2009 г.), с което изпреварват Германската социалдемократическа партия (ГСДП), за която са гласували 27,5 на сто от гласоподавателите (20,8 на сто през 2009 г.).

Новата антиевро партия "Алтернатива за Германия", създадена през пролетта на 2013 година, постига резултат от 6,5 процента, което ще ѝ позволи да влезе в Европарламента, посочват първите данни, разпространени по германските държавни телевизии.

За първи път в Германия на тези европейски избори няма да има долна граница за влизане в парламента. Досега тя беше 3 процента. Това дава шанс и на най-малките партии. Германия праща 96 депутата в Страсбург. Кандидатирали са се общо 945 души от 25 партии. В Германия право на глас имат 64,4 милиона души.

Дания

Анимигрантската Датска народна партия печели евроизборите в Дания, предаде ДПА, като се позова на екзит полове, цитирани от датските телевизии ТВ2 и ДР.

Те показват, че ДНП води с между 24,9 и 23,1 процента, което ще означава три места в ЕП. Досега партията имаше един евродепутат.

Дания излъчва 13 европейски депутати.

Управляващите социалдемократи имат засега 20,5 процента, което означава три места в ЕП - с едно по-малко, отколкото имаше досега.

Австрия

Австрийската крайна десница Партията на свободата увеличава влиянието си на изборите за ЕП, предаде Ройтерс, като се позова на първите прогнози на телевизия ОРФ.

Консерваторите от Австрийската народна партия, която спечели европейските избори през 2009 г. с 30 процента, този път получават 27,1 процента от гласовете на избирателите.

Левоцентристите от Австрийската социалдемократическа партия получават близо 24 процента, докато евроскептичната крайна десница Партията на свободата е спечелила 20,1 процента. На предишния вот тя имаше близо 13 процента.

Според института АРГЕ християндемократите от Австрийската народна партия имат 27,9 процента от гласовете на избирателите, пред социалдемократите с 23,9 процента и пред Партията на свободата с 19,9 процента, допълва Франс прес.

Австрия избира 18 депутати в ЕП. Ако резултатите се запазят днес такива, каквито са първите прогнозни, то консерваторите ще получат 5-6 места, социалдемократите - 5 места, а крайна десница - 4 места в ЕП, допълва Франс прес.

Партията на свободата има амбициите да сформира обща парламентарна група с крайна десница на Франция Национален фронт, допълва Франс прес.

Финландия

Във Финландия на евровота водят партиите от управляващата коалиция.

Националната коалиционна партия получава 22,5 процента от гласовете на избирателите, сочат данните при преброени 84 процента от гласовете на избирателите и оповестени по държавната телевизия ЮЛЕ. Това означава, че тя ще има три мандата в ЕП. Сега партията има четирима евродепутати.

На второ място е Финландски център с 21,1 процента и три мандата в ЕП.

Трета е опозиционната евроскептична партия Финландците с 13,1 процента и 2 мандата. Преди пет години тя имаше едва 3,4 процента на евровота.

Социалдемократите са на четвърто място с 12,8 процента и два мандата в ЕП.

Гърция

Радикалната левица Сириза има малка преднина пред управляващата десница на европейските избори в Гърция, предаде Франс прес, като се позова на екзит полове.

Партията на Алексис Ципрас, който е кандидат за поста председател на Европейската комисия, ще получи между 26 процента и 30 процента от гласовете на избирателите, а управляващата десница Нова демокрация - между 23 и 27 процента, сочи екзит пол на шест социологически института, чийто резултати бяха обявени по гръцките телевизии.

Същевременно неонацистката гръцка партия "Златна зора" се надява да спечели между 8 и 10 процента от гласовете на избирателите.

Румъния

Левоценстристкият съюз, ръководен от социалдемократите, които са на власт в Румъния, води с голяма преднина на евровота в северната ни съседка. Според прогнозни резултати левоцентристите получават около 41 процента.

Либералите от десноцентристката опозиционна Националнолиберална партия са на второ място с около 14 процента, според проучванията на институтите КЮРС и ИРЕС.

Следва ги Демократичнолибералната партия, също опозиционна сила, която получава 12 процента. Народното движение, което е десноцентристка опозиционна сила и е нова партия, радваща се на подкрепата на президента Траян Бъсеску, получава 6 процента.

Демократичен съюз на унгарците в Румъния също е прескочил 5-процентната бариера за влизане в ЕП.

Крайната десница Велика Румъния, която от няколко години бележи спад, е получила едва 2,5 процента.

Полша

Управляващата партия Гражданска платформа води с 32,8 процента на изборите за Европейски парламент в Полша, показват обявени след края на гласуването резултати от проучвания екзит пол.

Както се очакваше, избирателната активност не превиши 20 процента. По данни на Централната избирателна комисия два часа и половина преди затварянето на избирателните секции процентът на участие в изборите е бил 17 на сто.

Преодолян е спадът в активността

Средната активност в Европейския съюз на днешните избори за Европейски парламент е била 43,11 процента, съобщи пресцентърът на ЕП, цитиран от БТА.

Говорител на институцията определи това като исторически момент, тъй като за пръв път от 1979 г. насам е бил преодолян постоянният спад в активността на избирателите. Днешната избирателна активност е само с 0,11 на сто по-висока от изборите през 2009 г., когато е била средно 43 процента - рекордно ниско равнище. За сравнение, през 1979 г. активността е била 61,99, като оттогава насам бележеше постоянен спад.

Най-висока е била активността в държавите, където гласуването е задължително - 90 на сто. Най-слабо са гласували в Словакия - 13 процента.

Ето как се разпределя активността в държавите от ЕС, според съобщението от пресцентъра на ЕП:

България - 40,2 на сто (по предварителни български данни активността в страната обаче е била около 35 на сто);

Австрия - 45 на сто;

Белгия - 90 на сто;

Хърватия - 24,3 на сто;

Кипър - 42,4 на сто;

Чехия - 19,5 на сто;

Дания - 55 на сто;

Естония - 36,4 на сто;

Финландия - 40,9 на сто;

Франция - 43,5 на сто;

Германия - 47,9 на сто;

Гърция - 57,4 на сто;

Унгария - 29,2 на сто;

Ирландия - 51,2 на сто;

Италия - 60 на сто;

Латвия - 30 на сто;

Литва - 37,3 на сто;

Люксембург - 90 на сто;

Малта - 74,8 на сто;

Холандия - 37 на сто;

Полша - 22,7 на сто;

Португалия - 34,5 на сто;

Румъния - 34,7 на сто;

Словакия - 13 на сто;

Словения - 21 на сто;

Испания - 44,7 на сто;

Швеция - 51 на сто;

Великобритания - 36 на сто.