Ти си това, което четеш

Изложба съживява "българските чехи" в София

Експозицията може да се види на "Московска" 5 от 16 май до 2 юни
15:45 | 15 май 2017 | 0 коментара

Изложбата "Българските чехи" се открива в изложбената зала на Държавна агенция "Архиви" (София, ул. "Московска" 5) във вторник.

Експозицията съдържа богат снимков и текстови материал на български и чешки език с информация за живота и делото на чешките интелектуалци, хора на изкуството, градинари и специалисти от различни области, дошли от Австро-Унгарската империя в България след Освобождението и подпомогнали институционалното изграждане, културното и духовно развитие на нацията в края на 19 и началото на 20 век.

Двадесет и шестте табла с историята на Константин Иречек, Иван Мърквичка, Карел и Херман Шкорпил, братята Георги и Богдан Прошек, Антонин Колар, Антони Новак, Иван Буреш, Вацлав и Лудвиг Стрибърни и други оставили трайна диря в българската история може да бъде видяна до 2 юни.

Изложбата е израз на благодарност към тези невероятни хора и на желанието да се припомни какво са направили те за България. Малцина от младите българи днес знаят например, че в Централните католически гробища в София почиват братята Прошек, изградили едни от най-забележителните архитектурни паметници в столицата - Орлов и Лъвов мост, Бирената фабрика и бирарията "Дълбок зимник". Между Бирената фабрика, която се намираше срещу БНТ, а днес е модерна бизнес сграда, и бирарията "Дълбок зимник" е имало подземен тунел, по който са се търкаляли буретата с бира, използвайки наклона на улицата. "Братята Прошек толкова са обикнали България, че Иржи си сменя името на Георги, а Теодор на Богдан", разказва кураторът на изложбата Иво Хаджимишев.

Експозицията се фокусира върху най-известните представители на "българските чехи" от времето на Австро-Унгарската империя, но има и хиляди други мъже и жени, чиито имена не са достигнали до нас – хора, които с обич и всеотдайност са предали опита си на българския народ.

Две години след Освобождението в България е обнародван Закон за заселване на ненаселените земи, а по-късно лично княз Фердинанд е поканил чешки имигранти от Банат да се заселят в района на Мизия, за да учат местните хора на модерно земеделие.

Имигрантите основават през 1900 г. селцето Войводово в Северозападна България, на 16 км южно от Оряхово. Новото село се радва на стопански разцвет, независимо от участието на България във войните, и се разраства бързо. През 30-те години на ХХ век то наброява 800 жители, 600 от които са чехи, а през 1926 г. в него е открито чешко училище.

Безспорен факт е, че няма област от обществения живот, в която да не са записани имена на чехи, които със своите знания и умения спомагат за българския просперитет.

В България идват предприемчиви, активни и напредничави чешки специалисти в различни отрасли на производството. Те са занаятчии, полиграфи, пивовари, строители.

С България свързват съдбата си и видни чешки интелектуалци, специално поканени от правителството на младата държава – високообразовани учители, инженери, архитекти, историци, художници, музиканти. Всички те, работили дълги години с упоритост и всеотдайност, всеки в своята област, полагат основите на големите културни и стопански институти на съвременна България, когато самата тя няма достатъчно подготвени кадри.

"Българските чехи" оставят богато наследство от научни изследвания и открития, картини и музикални произведения, които и до днес са част от високите образци на духовното ни наследство.

Славянството сближава и прави резултатите от българо-чешката взаимност още по-големи. Част от тях приемат страната, в която идват, живеят и творят, като своя втора родина и завинаги остават у нас. И в знак на признателност получават българско поданство, отличени са с високи ордени и медали, стават почетни членове на дружества.

Много български селища, улици, площади и училища носят техните имена. Днес старите български чехи сякаш са живи, актуални, съвременни – срещаме ги в литературните произведения, виждаме ги в рекламите, минаваме покрай сътвореното от тях или за тях, посочват организаторите на изложбата.

Те припомнят като отдушник на съвременното изнервено ежедневие думите на големия д-р Константин Иречек: "Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните... И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова дълго време, че вече сме се квалифицирали да правим всичко от нищо..."

Документалната фотоизложба "Българските Чехи" идва в София, след като пожъна голям успех в Народната библиотека в Прага, където беше изложена от 19 януари до 25 февруари 2017 г., съобщават от агенция "Архиви".


Оригиналите на включените в експозицията документи и портрети се съхраняват в архивохранилищата на Централния държавен архив и държавните архиви в София, Пловдив, Сливен, Шумен, Варна и Благоевград, както и в Научния архив на БАН и Националната художествена галерия.

"Българските чехи" е проект на Българската телеграфна агенция (БТА) и Държавна агенция "Архиви" и се реализира с подкрепата на Пощенска банка.

След София експозицията ще продължи своя път и в други градове на България и Чехия.

Още от България