Държавата се зае да успокоява, че бежанците не са заплаха

След като дни наред създаваха напрежение с непрекъснати оплаквания, предупреждения и мрачни прогнози, институциите в България се заеха в четвъртък да успокояват обществото, че няма опасност с бежанците и те не представляват заплаха за националната сигурност, както преди дни обяви военният министър Ангел Найденов.

Президентът Росен Плевнелиев заяви, че не вижда "драматична ситуация" с бежанците и че правителството и институциите имат план за действие. Успокоителни изказвания дойдоха и от МВР, ДАНС и Агенцията за бежанците.

Дoкато Столичният общински съвет провеждаше извънредно заседание с основен лайтмотив да не бъдат изпращани повече бежанци в столицата, държавният глава даде за пример телевизионен репортаж за жена от Сирия, научен сътрудник, с четири деца, чийто мъж е бил убит във войната, и попита риторично дали това е рискът за България.

"Това ли е тази част от "мюсюлманска армия" - по определението на една политическа парламентарно представена сила в България, която заплашва България. Тази жена, безпомощна, с убит мъж и с четири деца? Спомняме ли си историята на България от стотици години - история на бежански вълни и на едни институции, които са помагали. Нека да бъдем на висотата на своята отговорност, нека да покажем, че сме европейци", заяви държавният глава.

Той за пореден път каза, че когато има основание и предпоставки, ще свика заседание на Консултативния съвет по национална сигурност.

"Вярвам, че правителството има свой план за действие и че институциите са посветени на решаването на тази тема, като компетентно и със съответната отговорност взимат решения и действат", каза още Плевнелиев.

Според МВР от началото на годината в България са влезли близо 7000 бежанци, а до края на годината броят им може да достигне 11 000. Правителството в лицето на военния министър Ангел Найденов обяви, че те представляват заплаха за националната сигурност, а само преди ден вътрешният министър Цветлин Йовчев каза, че "положението в България е изключително сериозно и са необходими извънредни мерки".

В четвъртък председателят на Държавната агенция за бежанците Николай Чирпанлиев заяви обаче, че няма опасност за националната сигурност.

"Над 35 години съм бил в армията и мога да кажа, че няма опасност за националната сигурност във връзка с бежанците", заяви Чирпанлиев.

Шефът на ДАНС Владимир Писанчев от своя страна посочи, че институциите са създали необходимата организация, за да се справят, и за момента не са идентифицирани нелегални имигранти, които да застрашават националната сигурност.

До момента българските власти са задържали четирима, които се проверяват дали биха били потенциална заплаха, каза Писанчев.

"Правим всичко възможно да реагираме. Много малко хора за прекалено много хора", така той отговори на въпрос дали има проблем с броя на агентите, които работят в тази посока.

В момента агенцията търси хора с арабски език.

"Не сме се сблъсквали с такива проблеми като такава бежанска вълна и за нас е проблем на ресурс да отделим изведнъж толкова много хора", обясни той.

На този фон столичният кмет Йорданка Фандъкова коментира, че правителството трябва да има по-добра координация с общината по отношение на мерките, които се предприемат за справяне с бежанската вълна у нас и решението да бъдат разкрити два нови дома за настаняване в София.

Столичната община не иска повече бежанци

Фандъкова заяви в четвъртък, че Столичната община не иска да се откриват в града още бежански лагери, а във вече съществуващите да се осигурят адекватни условия. "Капацитетът на столицата очевидно е запълнен", каза тя и добави, че през септември с решение на правителството са били разкрити два нови центъра за настаняване на бежанци - във "Враждебна" и "Военна рампа", без това да е съгласувано с общината.

Кметът коментира още, че трябва да се осигури по-голяма сигурност в града и да се мисли не само за настаняването на бежанци, но и за самата организация по настаняването и за това, което се случва след придобиването на статут "бежанец".

Според нея патрулите около центровете за настаняване на бежанци в София не са достатъчни и попита дали подлежат на контрол кандидатите за бежанци, които се настаняват на самостоятелни адреси.

"След като получихме информация, че в София са настанени 66 % от бежанците, влезли в страната, аз настоявам на София да се гледа специално", посочи Фандъкова.

Бежанците не носят престъпност

По време на извънредната сесия по сигурността в Столичния общински съвет заместник-вътрешният министър Васил Маринов пък успокои, че минимална част от престъпленията в столицата са извършени от чужденци, в това число и от сирийци.

Той съобщи, че 90 процента от капацитета на центровете за настаняване на бежанци в столицата е запълнен. Следващите центрове няма да бъдат разкривани в София, а в Момчилград и в Харманли, за да се облекчи ситуацията в столицата.

Маринов каза, че сирийците-бежанци в цялата страна са 3860, от които 2000 са жени и деца. Фондации са предложили в близост на центровете за бежанци в столицата да започне строителство на религиозни храмове.

Липса на преводачи и лекари

Маринов посочи, че има сериозен проблем с липсата на преводачи и лекари в бежанските центрове. Той каза, че има предложение да се осигурят сирийски лекари, които да бъдат 24 часа на разположение за бежанците.

"Факт е, че симптомите за заливане от бежанска вълна се виждат още от преди една година и още от тогава капацитетът на бежанските центрове у нас е бил запълнен на 80%. Държавата не бе направила нищо за това да се разшири този капацитет”, отбеляза заместник-министърът.

Председателят на Държавната агенция за бежанците Николай Чирпанлиев успокои, че няма проблеми към момента за изхранването на бежанците, които са настанени в центрове.

Според него най-необходимото сега е да се направи ремонт на двата бежански центъра в столичните квартали "Враждебна" и "Военна рампа".

Чирпанлиев съобщи още, че чрез бюрата по труда в Агенцията за бежанците ще се наемат технически сътрудници на граждански договор, които ще се занимават с процедурите по регистрация, интервюиране и превод на документите на бежанците. Целта е процедурата по даване на статут на бежанец да се съкрати на 21 дни, защото тя в момента отнема около 5 месеца.

БЕХ: Проблем със служителите в домовете за настаняване

От Българския хелзинкски комитет (БХК) пък алармираха, че служители на Държавната агенция за бежанците заплашват бежанци, че ако се оплакват и протестират, ще бавят процедурата им за даване на статут на закрила.

Представители на организацията са посетили бежанските центрове в столичните квартали Военна рампа и Враждебна на 3 и 8 октомври и са констатирали редица смущаващи факти.

"Множество хора от центъра във Враждебна свидетелстват, че служители, които провеждат интервюта на търсещите закрила, заплашват тези от тях, които са посочени от полицейската охрана на центъра като организатори на протеста там", казват от БХК.

Заплашват ги, че ще продължат неограничено дълго процедурата им за получаване на бежански статут, ако търсещите закрила не престанат да се оплакват и да протестират. "Това поведение е престъпно – то съставлява принуда (чл. 143 от Наказателния кодекс (НК)), ако не престъпление по служба (чл. 282 НК)", отбелязват от комитета.

БХК изброява защо са протестирали настанените в двата центъра чужденци. Основно причините са заради безобразните битови условия. Във Враждебна, например, тоалетните са мръсни и запушени, топлата вода не стига, няма достъп до лекарска помощ, а бърза помощ преглежда само бременни жени и малки деца. Които могат, сами ходят до болница, където пък им отказват преглед заради липса на преводач.

От организацията са установили също, че липсва отопление, помещенията са зарити с боклук, оставен в неизползваните сгради още преди настаняването на хората. Няма котлони, няма уреди за притопляне на храна. Храната е недостатъчна. Няма маси, нито елементарна мебелировка. Хората се перат със студена вода и сушат дрехите по околните дървета.

Сходно е положението и в центъра във Военна рампа, казват от БХК. Почти не се мяркат хора от Държавната агенция за бежанците.

"БХК много внимателно ще следи положението в центъра за настаняване във Враждебна с оглед пресичане на всякакви опити на длъжностни лица да оказват натиск върху хора“, информирали БХК.

"В подобни случаи на разправа държавата не е безотговорна, тъй като съществуват и наднационални механизми за обуздаването ѝ", предупреждава неправителствената организация.