Кабинетът изхарчил на "ръчно управление" над 4 млрд. лв. за две години

Правителствата на ГЕРБ през последните две години възстановяват практиката на ударни харчове в края на годината по модела на тройната коалиция, което е негативен сигнал за фискалната политика.

Това е един от основните изводи в анализ на Института за пазарна икономика, публикуван в сряда.

"Практиката на ударни публични разходи в края на годината е силно изразена до 2008 г., макар че и през следващите години е налице, но в по-малки размери. Възстановяването ѝ през последните години е негативен сигнал за надеждността и предвидимостта на провежданата фискална политика, тъй като ясно илюстрира, че тя се управлява ръчно, т.е. дискреционно, вместо да почива на закона за бюджета и добрите практики", посочва Калоян Стайков от ИПИ.

Експертите от института смятат, че практиката на ударни разходи преди Нова година е свързана както със съмнения за неефективност, популизъм или лобизъм, така и със затрудняване работата на частния сектор, който работи с държавни ведомства.

Заради проблема БСП поиска Сметната палата да направи одит на извънредните разходи в периода май 2017 г. - януари 2018 г. Депутатите от ГЕРБ подкрепиха предложението за одит, но с корекцията той да бъде направен за периода 1 януари 2017 г. - 31 януари 2018 г., за да се обхване и управлението на служебното правителство.

Според изчисленията на ИПИ през 2016 г. и 2017 г. с решения на правителството са отпуснати допълнителни разходи в размер на над 2.2 млрд. лв. годишно, което прави над 4 млрд. лв. за двете години. По този начин кабинетът на практика прави значителни размествания по гласувания от депутатите бюджет в парламента.

"Т. нар. дискреция или "ръчно управление” на бюджета от страна на изпълнителната власт се изразява в забавяне на разплащания и изкуствено увеличаване на бюджетните разходи в края на годината, прехвърляне на средства, предвидени за капиталови разходи, към други пера като заплати и текуща издръжка, изпълнение на дейности без първоначално осигурено финансиране в бюджета и др.", уточняват от ИПИ. Оттам считат дори отпускането на първоначално предвидени средства с постановление на правителството за дискреционен разход, тъй като над половината от тях са отпуснати през последните два месеца на годината, което ги прави непредвидими. Т.е. нито е ясно кога ще бъдат отпуснати средства за тях, нито дали изобщо ще бъдат направени през тази или през някоя от следващите години, посочват икономистите.

Над 7% от годишните разходи по консолидираната фискална програма (без вноската в бюджета на Европейския съюз) се отпускат с постановление на правителството. През ноември делът на дисцкреционните разходи се увеличава до между 6.5-9.5%, а през декември скача дори до 23-26%, са сметнали експертите на ИПИ. С други думи около една четвърт от консолидираните разходи през декември 2016 и 2017 г. са отпуснати дискреционно, тоест без гласуване в парламента и без обществено обсъждане за необходимостта, целесъобразността и ефективността на тези разходи.

Близо три четвърти от допълнително отпуснатите средства са за министерства, а около 13-17% са за общини. По този начин правителството има влияние върху над една четвърт от размера на програмните бюджети на министерствата, което представлява сериозно дискреционно влияние върху управлението на публичните финанси. Същото важи и за общинските бюджети. При тях допълнителните разходи достигат 11-14% от бюджетния трансфер.