Кабинетът обяви 42% ръст на парите за наука догодина

Парите за наука в Бюджет 2018 се увеличават със 120 млн. лв. до 405 млн. лв., заяви финансовият министър Владислав Горанов на брифинг по повод протеста на учените за повече средства за сектора. От данните му излиза, че нарастването на средствата за сектора е с рекордните 42% само за година.

Става въпрос за увеличение, което е извън планираните около 350 млн. лв. за научни центрове по Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж", уточни министърът.

До момента обаче кабинетът не е представил точна разбивка по кои пера са заложени въпросните 120 млн. лв. От обясненията на Горанов стана ясно, че 5 млн. лв. е ръстът на субсидията за Българската академия на науките (БАН), което стигало за 5-процентно увеличение на заплатите, ако парите се смятали "на калпак". 6 млн. лв. допълнително са средствата за Националния иновационен фонд. Нови 20 млн. лв. се отпускат за приетата Национална пътна карта за научната инфраструктура, а с 44.7 млн. лв. ще се финансира одобрената тази година нова Национална стратегия за развитие на научните изследвания. Парите по стратегията щели да се разпределят на състезателен принцип за приложна и фундаментална наука от МОН. Това обаче не се предвижда да става през Фонд "Научни изследвания", чийто бюджет за догодина е завишен незначително до 16.5 млн. лв.

Горанов уточни, че по-подробна разбивка на средствата и механизмите на разпределянето им ще могат да бъдат представени от образователния министър Красимир Вълчев, след като се върне от Украйна.

Според Горанов различията между подхода на правителството и очакванията на учените са, че те разчитат парите да се разпределят "на калпак", докато кабинетът настоява това да става чрез конкурси и проекти и да не е за всички. "Не е предрешено при кого ще попаднат тези 120 млн. лв.", каза Горанов и поясни, че идеята е разпределението на средствата да не е на институционален принцип. "Неприемливо е да говорим за заплати в научните звена", каза Горанов. По-добрите институти могат да постигнат по-високи резултати и да имат добър финансов ресурс, каза Горанов. По думите му БАН би могла дори да удвои бюджета си догодина, ако се възползва от допълнителните средства чрез проекти.

"Когато учени протестират, ние дължим отговори. Никой не се опитва да омаловажава протеста на учените. Българската наука е исторически недофинансирана", коментира и вицепремиерът Томислав Дончев, който е и член на настоятелството на БАН. По думите му средствата за наука не се разпределят на глава - голяма част от финансирането минава през програми и проекти и това предизвиква известна доза дискомфорт. Амбициите на държавата са, когато стартира нови проекти, например за нова машина за армията, българските учени да бъдат въвлечени, добави Дончев.