Остра позиция срещу действията на управляващите разпространиха в понеделник от Протестната мрежа, цитирана от Антиправителствената информационна служба. В нея се казва, че действията на управляващите от миналия петък все по-ясно показват, че в България се прави опит за налагане на диктатура.
Протестиращите срещу кабинета "Орешарски" осъждат решението на правителството да използва миналия петък прекомерна полицейска сила, за да осигури организираното пристигане на рейсовете с контрапротестиращите за извънредното заседание на парламента.
"Десетки бяха репресирани неправомерно във въпросния Ден 64, като им бяха изисквани личните карти за проверка, задържани и тормозени, за да бъде осуетено правото им на граждански протест. В същото време полицията и жандармерията охраняваха, напътстваха и оказваха пълна подкрепа на подкрепящите правителството, допуснати дори отвъд т.нар. "зона за сигурност", се посочва в разпространената декларация.
Отбелязва се и, че от МВР продължава незаконосъобразно да отцепват зона за сигурност около сградата на Народното събрание въпреки че "в града не е обявено извънредно положение, което да обяснява извънредно широката "зона за сигурност". Цитира се и Законът за събранията митингите и манифестациите. Според който подобни зони не могат да надхвърлят разстоянието от 20 м от фасадата на охраняваната сграда.
От протестна мрежа негодуват и срещу "демонстративното незачитане на закона и морала от хората, които са призвани да ги пазят".
"Грубото полицейско насилие от Ден 40 е предмет на прокурорска проверка. Тя не попречи такова да бъде употребено и на Ден 64. Всичко това само още повече задълбочава очертаващата се трайна тенденция на незачитане на основните граждански права и свободи. Това от своя страна означава само едно – налагането на диктатура в страна член на ЕС. Наш дълг като българи и граждани е да се противопоставим решително на всеки опит сега или в бъдеше властта да бъде употребявана по недопустим начин, в противовес на националните и обществени интереси и в режим на недемократичност", се казва още в критичната позиция.
От Протестна мрежа призовават всички свои съмишленици в България и чужбина "да продължават да изразяват своята гражданска позиция, мирно и с уважение към целите на протеста и своите сънародници.
"Не се поддавайте на опити за разделение и насаждане на омраза! Протестът е над различните партийни предпочитания и е обединен повече от преди. Призоваваме компрометираното правителството на Пламен Орешарски незабавно да подаде оставка, а Народното събрание да се саморазпусне, като се отвори път за провеждани на демократични избори не по-късно от края на годината. Само така е възможно да се гарантира мира и спокойствието в България, и да се излезе от кризисната ситуация, създадена от сегашното управление", пишат още членовете на Протестна мрежа.
Те заявяват още, че "като част от ДАНСwithme ще продължим да протестираме всеки ден, използвайки гарантираното ни от Конституцията право за мирен протест, докато исканията ни – оставка и предсрочни избори, не бъдат изпълнени".
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
126 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Комунизъм=репресия!
Няма да има мира за конспиратори, които се докопват до властта с компроматни войни, окопават се в нея с равншизъм и чистки, държат се за нея с всевъзможни манипулации (партийно организирани контрапротестни агитки и автобуси, синхронизирани с действията на полицейски кордони !), които не искат да чуят призивите на голяма част от народа и се опитват да върнат колелото на историята назад към задушаващата "прегръдка" на ЕвроАзийски имперско-диктаторски режими !
118,цитираната от Вас Юлиана Николова не е ли опиталата се да стане и кмет на София Дончева? Благодаря за отговора предварително!
проектут орешарски е АКТУАЛИЗИРАН ПЛАН РАН--УТ.ТОИА ПРЕМИЕР Е СТАРА , ГРОЗНА , ОЖЕХТИАЛА И ЖМИРИСАНА КУКЛА, МНОГО УДОБЕН НА МЕЙДУНАРОДНАТА ЮДОМАСОНСКА ПЛУТОКРАЦИА !ЗА ГРАБЕЙ НА НАРДОДНИА ТРУД!
"Към 13 август едва 19 на сто от хората смятат, че нещата у нас отиват към по-добро. 69 на сто смятат, че ситуацията в България върви към по-зле40 процента от българите смятат, че правителството на Пламен Орешарски трябва да подаде оставка, а 38 на сто смятат, че това не трябва да се случва."Тези прости факти говорят ясно за един от същностните белези на диктатурата - лъжите и несъобразяването с общественото мнение. Ако това правителство беше наистина полезно, защо само 19 процента от хората мислят, …
че вървим към добро? Тези 40 процента искащи оставката, и само 38 те процента против оставката говорят за ПЪЛНАТА ЛИПСА НА ОБЩЕСТВЕНО ДОВЕРИЕ. И едно нормално правителство би си отишло след тези факти - но не и такава фашизоидна клика като тая.
На интелектуалците трябва да се говори просто.
Няма кой да ти чете писаниците, драги. Не се пъни. Кажи нещо просто, та да те разберат съмишлениците. Например: "Чер-ве-ни бок-лу-ци!"
Ще започна с цитат, за който предварително моля читателите да бъда извинен, защото той е от жанра на надписите, които могат да се прочетат по стените на обществените тоалетни. Ето го:
Един ден се напих,
после се сбих
и главата на един
скапаняк аз разбих.
Стана въргала тогава в
квартала и няма алабала алабала алабала.
* * *
Вървя и повръщам, понякога даже припадам,
но ставам, изтупвам се и започвам да бягам!
* * *
На четири крака лазя, някъв ме разпитва на английски.
Не разбирам к`во ми …
говориш брато с пагони чекиджийски. Излъгах, че съм половин кореец, на половина мексиканец,
заклех се в името на Ангола, че баба ми е албанец.
Авторът на тези редове, преди десетина дни бе приет в качеството му на „лице” (ако употребената дума може да е точна) на т. нар. „контрапротест” от премиер-министъра на републиката Пламен Орешарски. Лице, сиреч, на онази, както ни казват „част от нацията”, която, в резултат на упоритостта и политическата незрялост на протестиращите срещу настоящото управление има опасност да бъде пагубно разделена. Както и да е – очевидно обаче тази „част от нацията” отчайващо страда от отсъствие на свои „лица”, след като се принуди да изпрати на „Дондуков 2” субекта-автор на подобна гнусота, който носи „артистичния” псевдоним Мишо „Шамара”. За този „Шамар”, признавам, нямах честта да съм чувал до момента, когато започна всекидневно да посещава беловласата групичка на „протестиращите в подкрепа на правителството” (израз, който сам по себе си е нонсенс) и да дава разни изявления, за които централните вестници всекидневно и най-добросъвестно ни информираха: „Ще си дам живота за Пламен Орешарски, заяви Мишо Шамара”, „Ще направя това и това, подчерта Мишо Шамара” и т. н.
Сега ще кажа, че онези, на които въпросният „Шамар” представлява „лицето” и които, както ще разкажа след малко, видях през изтеклата седмица да бъдат стоварвани с автобуси от различни села и паланки пред Парламента, за да подкрепят любимото си правителство, най-вероятно биха зашлевили с по един съвсем реален шамар своите внуци, ако биха ги чули да „рапират” горните „стихчета”.
Другото „лице”, което през изминалите дни олицетвори общността на искащите „на правителството да се даде шанс да работи” – при всичките ми старания да го цитирам също – не се оказа автор на нищо фиксирано върху хартия или платно (за стена на обществена тоалетна не гарантирам). За сметка на това пък той се оказа с още по-красноречиво прозвище. Нарича се Бисер Миланов-Петното. Напразно се опитвах да разбера, с какво собствено се занимава г-н Петното, та да се удостои да стане „лице” на „контрапротестиращата” част от нацията. Хайде, за „Шамара” разбрах, че е звезда във „високия” жанр на рапа. Но Петното? След подробно разпитване и търсене в мрежата узнах единствено, че е рецидивист, с няколко излежани ефективни присъди за кражби, хулиганство и т. н. С две думи разбрах, че г-н Петното е само престъпник. Само – защото такъв, оказва се, е и Шамара, който освен че е автор на шедьоври от рода на горецитираните, също е лежал в затвора.
И тъй, в дните на разправии около президентското вето, в противовес на „разделителя” Плевнелиев, „обединителите” Пламен Орешарски и Цветлин Йовчев (вътрешен министър) приеха не къде да е, а зад портите на Министерския съвет на републиката двама рецидивисти. Приеха ги като „лица” на „дискриминирата от медиите част от нацията”. Приеха ги като „лицата” на подкрепата на своето управление.
Дали си дадоха сметка какъв абсурд сътворяват? Дали дори протестиращите си дадоха достатъчно ясно тази сметка? Защото за мен това „посещение на високо равнище” е скандал дори по-голям от злополучното назначение на Делян Пеевски. Представете си, само си представете: г-н вътрешният министър и експертният макроикономист седят около една маса с криминалните „Шамара” и „Петното” и слушат предложенията на последния (на просто рецидивиста) да сформира групи, които да идентифицирали главните агенти на Сорос в София, които финансират протестиращите, след което да ги предадат на органите на МВР. Явно модата на „гражданските арести” в България се разраства! Г-н Петното обещава на г-н Йовчев да внесе до дни информация за „организаторите на протестите”, за да бъдат обезвредени. Г-н Йовчев не възразява г-н Петното да направи това. Г-н премиерът също. След три дни централните вестници добросъвестно и сякаш това е в реда на нещата ни информират, че обещаната информация на Петното все още не е постъпила и МВР не работи по нея.
И тъй, след още няколко дена (в петък миналата седмица) организациите на БСП и ДПС в страната докараха в София няколко десетки автобуси от различни краища на провинцията, за да покажат най-сетне своята „част” от опасно разделящата се нация. Видях тези хора и честно казано ми стана жал за тях. Те наистина нямаха лица. Лутаха се объркано и нелепо из ларгото, плахо се вглеждаха в стотиците полицаи (които всъщност пазеха тях), търсеха с очи „отговорниците” си, за да им кажат накъде да отидат, някои се объркваха и по крайно комичен начин се озоваваха пред сградата на Народното събрание, където бяха протестиращите срещу правителството. След кратко смайване, докато осъзнаят, че това не са „нашите” поемаха назад, съпровождани от ироничните „овации” на столичани. Не викаха, не се заяждаха, бяха просто забъркани, сгорещени, апатични. И все пак, при всичката си безпросветност, поне по-възрастните от тях изглеждаха по патриархалному благочинни. Затова ми се поиска да спра някой от тях и да му цитирам откъса, с който започнах този текст. Да го попитам след това, към коя „част от нацията” според него принадлежи авторът на тази глупост. И дали знае, че е лежал в затвора. Най-вече обаче, дали знае, че е „лицето” (пак казвам, ако тази дума е на място) на неговия „контрапротест”, че този, този именно субект го е представлявал пред любимия премиер. Че този, дето „повръща, понякога и припада, но става, изтупва се и започва да бяга”, е бил в залата с кристалните полилеи на „Дондуков 2”, където той никога не е припарвал и няма да припари.
Помислих си обаче и още нещо. Помислих си, че наскоро прочетох поредния опус на едного от онези, които за себе си наричам „дежурните медийни мъдреци” (дали бе Кольо Колев или Кънчо Стойчев – тези двама автори някак се сливат в съзнанието ми). В него протестът на столичните граждани бе сравнен с твърде бързо израснало дете-акселерат, което усещало здравината на мускулите си, но не си давало сметка за менталната и социалната си незрялост. Симпатично, т. е. младо същество (наречено „гражданското ни общество”), но все още твърде, твърде неумно – инфантил някакъв…
Не можех, пред лицето на това високомерно портретиране, да не направя сравнението на видяната от мен жалка картина на стоварената с автобуси от страната, лутаща се като изгубена, тълпа, олицетворена (потретям, ако думите, производни от „лице” тук изобщо са подходящи) от „Шамара” и „Петното” и хората от столичния протест. Да, близо 70% от тези хора са млади, много млади. Но знае ли г-н дежурният медиен мъдрец, че немалко от тях са наши студенти, при това едни от най-блестящите? Знае ли сетне проф. Петър-Емил Митев (общият учител на всичките тези дежурни медийни мъдреци), който също като г-н Петното твърди, че те имали организатори зад кулисите („бели ангели”) и че не можели да не са, все пак, платени, че сред тях са поне петдесетина негови колеги със същата академична титла, които отдавна, отдавна не са в ресора на интереси на г-н Джордж Сорос? Знаят ли най-накрая всички, които не спират да твърдят, че софийските протестиращи нямат и не могат да излъчат „лидери”, че сред тях всъщност са естествените лидери на тази нация? Че ако „нацията е разделена” и от едната страна са хората, чиито имена ще изредя след малко, а на другата – Мишо Шамара и Бисер-Петното, то нацията наистина е разделена, но е разделена на нормалните в нея и негодниците в нея?
И понеже от шестдесет и пет дни всеки ден съм на протеста в София (г-н Петното може, ако желае, да ме включи в „справката” си към МВР) ще изредя тук (абсолютно наслуки) двадесетина имена на люде, които няма как да ми се разсърдят, че ги споменавам, защото са на площада напълно открито. Да, г-н Колев (или Стойчев), в обществото на „детето-акселерат”, което нямало зрялост и не било способно да излъчи лидери са: проф. Христо Тодоров – философ и зам. ректор на НБУ, проф. Цочо Бояджиев (философ и Хумболтов лауреат), проф. Георги Близнашки – юрист-конституционалист и бивш депутат от БСП, проф. Александър Кьосев – културолог, проф. Божидар Кунчев – литературовед, доц. Георги Арнаудов – композитор, Юлиана Николова – юрист и бивш кандидат за вицепрезидент, Красен Станчев – икономист и философ, Александър Кашъмов – юрист, арх. Христо Генчев, д-р Светлозар Василев – психиатър, Христо Бойчев – драматург, Емилия Дворянова – писател, Теодора Димова – писател, Георги Тенев – писател и драматург, Панайот Денев – журналист, Иво Инджев – журналист, Иван Добчев – режисьор, Христо Мутафчиев – актьор и председател на САБ, Славчо Пеев – актьор, Светлана Янчева – актриса, Силвия Лулчева – актриса, Кирил Маричков – музикант….
От другата страна са хората от автобусите и техните „лица”: Мишо Шамара и Бисер-Петното.
Приятно събеседване с последните двама, г-н министър-председателю.
Кабинета Орешарски ще пребъде!