Ти си това, което четеш

Къде остана безплатното лечение на тежките заболявания?

Или как "златният пирон" надделя над "гвоздея" на здравната реформа

Безплатно лечение, покривано с парите от здравни вноски, за хората с най-тежките и опасни заболявания, водещи до инвалидизация и смърт. Това обещание даде многократно в последната година и половина здравният министър Петър Москов при представянето на основната идея в здравната си реформа – разделянето на медицинските услуги в два пакета - основен и допълнителен. Москов обещаваше да направи солидарната система по-справедлива и безплатно лечение от НЗОК да получават приоритетно пациентите с диагнози, които не просто застрашават живота и инвалидизират, но и лечението на които е финансово непосилно дори за хората с висок стандарт.

Е, реформата стигна до Конституционния съд и разделянето на двата пакета ще влезе в сила едва от януари 2017 година, но основните моменти в нея Москов успя да прокара през подзаконови актове и решения на здравната каса.

Истината обаче е, че дори след окончателното въвеждане на двата пакета, безплатно лечение на тежките заболявания отново няма да има. Хората ще продължат да доплащат за скъпи медицински изделия, липсващи по различните причини лекарства и пр., а животът им ще зависи от това колко бързо могат да организират приятели, да продадат имот, изтеглят кредит или да мобилизират дарителска подкрепа. Причината е, че реформата в крайния й вид доста се различава от първоначално обявения замисъл и в това, че тя подмина решаването на ключови проблеми.

Златният пирон в ковчега на безплатното здравеопазване

Най-големи суми при лечението в болница от години се доплащат за медицински изделия като пирони, винтове, изкуствени стави, сърдечни клапи и др. Заради цените си някои изделия добиха популярност като “златни пирони“. Поради липсата на адекватна регулация пазарът на медицински изделия у нас е особено жесток. Изправен пред дилемата да живее или не, човек е готов да плати всяка посочена му цена, без да има време да проверява, сравнява или да се пазари, както би постъпил с друга стока.

Преди ден за проблема напомниха три жени, нуждаещи се от животоспасяващи неврохирургични операции по няколко пъти годишно, като за всяка от манипулациите са принудени да доплащат десетки хиляди левове.

За да стане безплатно лечението на животозастрашаващи състояния, първата работа на МЗ трябваше да бъде решаването на проблема с медицинските изделия. А как може да стане това? С прозрачни цени и натиск на институциите те да са по-ниски срещу пълното им поемане с обществени средства, каквито договорки се правят за лекарствата.

И всяко забавяне и отказ от страна на държавата да се сложи ред в това изродено подобие на пазар, е в услуга само на нечии бизнес интереси, срещу които Москов многократно декларира, че работи.

През юни миналата година министърът съобщи, че работна група работи по остойностяването на медицинските изделия и заяви, че не е убеден каква е реалната цена на изделията в момента. "Нека се види обмитяват ли се на килограм и ако да, защо след това се продават на сантиметър", коментира тогава здравният министър и обеща, че след като държавата си изясни колко реално трябва да плаща НЗОК за тези изделия, за тях повече няма да се искат пари от пациентите.

Похвално начинание, но уви, нереализирано. Поставените в понеделник въпроси за доплащането за животоспасяващи изделия министерството препрати към здравната каса. Тя от своя страна плаща според гласувания й бюджет, който за тази година предвижда 80 млн. лева за медицински изделия в болничната помощ. И е ясно, че за да започне да плаща повече, е нужно политическо решение.

Шокиращи ценоразписи

На цените на медицинските изделия у нас се удивляват и лекарите от Западна Европа. Медицински винт за гръбначни изкривявания на една и съща фирма, който в Германия струва между 50 и 100 евро, у нас е между 1000 и 1500 лева. Изкуствени стави с цена у нас 3800 лева са с калкулирани 1500 лева комисионна за лекаря, който ги поставя. Някои лекари поставят по три на дежурство. Около проблемите във фонда за лечение на деца родители представиха и още по-шокиращи данни за протеза, за която български лекари от ортопедичната болница в Горна баня са поискали 42 хиляди евро, докато в клиниката в Италия се оказало, че по-добрата английска протеза струва 22 хиляди евро.

В момента НЗОК плаща за медицинските изделия, използвани при болничното лечение, но обикновено покрива цената на базисен най-евтин консуматив от дадена група. Много често лекарите отказват да работят с него, защото го смятат за некачествен или неподходящ за конкретната интервенция или защото имат материален стимул да предложат друго и карат пациента да си доплати за по-скъпото изделие. А доплащането понякога достига десетки хиляди левове.

Преди години здравната каса предложи нещата да се решат така: или ползваш напълно платения от НЗОК консуматив, или си плащаш изцяло сам за друг. Тази мярка обаче бе приета като твърде крайна и от пациентите, и от лекарското съсловие с мотива, че лишава хората от избор, и в крайна сметка беше отхвърлена.

Обществените поръчки за медицински изделия не запушиха пробойните за корупция

През първия мандат на ГЕРБ, по времето на здравния министър Стефан Константинов, бе променен законът и болниците бяха задължени да правят обществени поръчки за медицинските изделия, които преди това пациентите купуваха директно от гаражните офиси на фирми, след като предварително са насочени от лекар.

С обществените поръчки обаче съвсем не бяха запушени пробойните за корупция при търговията с медицински изделия. Комисионните за директори на болници и лекари, които поставят изделията, си остава. Просто вече се продават в болничната аптека. И то не всички. За някои изделия, които рядко се използват болниците, продължават да не провеждат обществени поръчки.

В крайна сметка, докато държавата не се ориентира колко трябва да плаща за всяко изделие, бизнесът с медицинските консумативи за половин милиард лева годишно ще продължава да процъфтява по правилата на джунглата, където оцелява по-силният (в случая по-богатият) и който по-бързо събере парите.

За какво още ще продължим да си плащаме?

Медицинските изделия са безспорно най-скъпият, но съвсем не единственият консуматив, за който се налага доплащане в болницата. Според това колко точно е закъсала финансово болницата, в която лежим, може да се наложи да си купим лекарство, “понеже в момента го нямаме“, както и марли, превръзки, игли и прочие.

Реформата на Москов заобиколи и извънболничната помощ, поради което хората не могат да разчитат на гарантиран достъп до направление, когато им потрябва. Направленията ще продължат да се дават по преценка на личния лекар предимно за остри състояния и приоритетно за хората с хронични заболявания. Затова редовият пациент, на който от дъжд на вятър му притрябва преглед от специалист, ще продължи да си плаща за него.

Да минеш безплатно специализирано изследване в извънболничната помощ като ядрено-магнитен резонанс, без да бъдеш приет в болница за усвояването на някоя клинична пътека, също е почти мираж.

В крайна сметка, усещането за справедливост и максимална защита на обществения интерес, заложени като крайна цел на здравната реформа, продължава да бъде мираж. А пациентите и лекарите си остават също толкова недоволни и дори още по-недоволни от начина, по който функционира системата.

Още по темата
Още от Анализи и Коментари

До какво ще доведе приемането на антикорупционния закон?