Ти си това, което четеш

Как бирата попадна в мехатрониката и биотехнологиите, за да получи европомощ

Лили Границка | 17:33 | 27 ноември 2017 | 4 коментара

"Дойдоха едни консултанти и ни казаха: "Искате ли да ви направим един проект, който си заслужава". Бях песимист, но си казах- защо пък не? И се получи първият проект, финансиран от оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" (ОПИК) в отрасъл "пивопроизводство". Изненадан съм от прекрасната работа в ОПИК. Продължавайте все така".

Думите са на Димитър Чукарски, който е в управата на "Ломско пиво". Историята за това как успешно са се добрали до безвъзмездна европейска помощ беше разказана по време на отчета на ОПИК в София в понеделник.

Димитър Чукарски е бивш политик, по професия адвокат. В средата на 1990-те години е секретар и говорител на коалицията "БЗНС-Народен съюз", от 2009 до 2013 г. е депутат в 41-то Народно събрание от партията на Яне Янев "Ред, законност и справедливост".

"Ломско пиво" подписва договора за изпълнението на проекта в навечерието на Коледа през 2015 г. По това време министър на икономиката е лидерът на СДС Божидар Лукарски. Към днешна дата проектът е един от 617-те успешно приключили през настоящия програмен период.

През миналия програмен период (2007-2013) предприятия от хранително-вкусовия сектор рядко получаваха финансиране по програма "Конкурентоспособност". Причината бе, че те бяха допустими за подпомагане основно по Програмата за развитие на селските райони.

В настоящия програмен период разделителната линия между двете програми успешно е преодоляна чрез Иновационната стратегия за интелигентна специализация.

Проектът на "Ломско пиво"

Според иновационната стратегия проектът на "Ломско пиво" попада в тематичните области "Механотроника и чисти технологии" и "Индустрия за здравословен живот и биотехнологии". Това е причината той да получи безвъзмездно финансиране за около 995 хил. лв., а още 751 хил. лв. се осигуряват от компанията. Това става ясно от описанието на проекта, публикувано в публичния модул на информационната система ИСУН.

Средствата са отишли за купуване на автоматична машина за измиване, пълнене и затваряне на бирата (817 536 лв.), автоматичен палетизатор (293 374 лв.), машина за увиване на палети със стреч фолио с въртяща се ръка (97 791 лв.) и за комбинирана ротационна етикетираща машина за два обиколни етикета (537 853 лв.), според отчета на приключилия успешно проект.

Очакваният ефект от въвеждането в експлоатация на високотехнологичното оборудване трябва да доведе до нарастване на производителността и капацитета на "Ломско пиво", разширяване на пазарните му позиции извън пределите на страната и увеличаване на приходите му от износ.

Тъй като годината все още не е изтекла, не е ясно дали търсеният ефект е реализиран. От финансовия отчет на дружеството за 2016 г. е видно, че резултатите на "Ломско пиво" са се влошили спрямо година по-рано. Приходите намаляват с над 2 млн. лв. от основната му дейност до 7.4 млн. лв., а печалбата му се е свила с над 100 хил. лв., до скромните 5 хил. лв.

От публикуваните документи в Търговския регистър става ясно още, че сред акционерите на "Ловско пиво" има напрежение. Един от миноритарните акционери Дорета Симеонова (5.04%) оспорва получените възнаграждения от Димитър Чукарски за 2015 г. Причината е, че съпругата на адвоката политик е сред най-големите акционери в дружеството чрез "Би Джи Ай Проджектс" ООД. Дружеството е най-големият акционер в "Ломско пиво" с близо 50%, които са собственост на Мая Чукарска. Освен това Дорета Симеонова оспорва и цесии с фалиралата КТБ, както и даден заем на "БГ Томи" ЕООД.

Над два и половина пъти по-ефективни

Всеки ден около 500 хил. лв. безвъзмездна европейска помощ достига до българските компании благодарение на оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност", каза заместник-министърът на икономиката Александър Манолев по време на годишното публично отчитане.

Общо над половин милиард лева от бюджета на програмата е изплатен на компаниите. През миналия програмен период този процент на разплатени средства е бил постигнат едва на шестата година. "Или с други думи, през програмния период 2014 – 2020 г. се движим 2.5 пъти по-бързо и по-ефективно", каза Манолев.

Той очаква до края на програмния период над 3000 български компании да се възползват от безвъзмездна европейска помощ по програмата.

Към момента са обявени процедури за над 70% от бюджета на програмата и са сключени над 1500 договора на обща стойност 1.4 млрд. лв.

"Много съм горд с тази програма"

Освен Димитър Чукарски, нито един от останалите 616 собственици на фирми, реализирали успешен проект с еврофинансиране по ОПИК, не сподели успехите си пред многобройната аудитория, дошла на публичното събитие.

Благодарности към екипа на програмата отправи още Владимир Каролев, който беше съветник на икономическия министър Божидар Лукарски и продължава да е член на директорския борд на Национална компания "Индустриални зони", която е под шапката на икономическото министерство.

"Много съм горд с работата на тази програма", каза Каролев и аргументира позицията си с три факта. Новото ръководство на ОПИК, назначено по времето на Лукарски и запазило постовете си и при приемника му Емил Караниколов, е показало професионализъм и европейски начин на работа, разширило е палитрата от мерки за подпомагане и е наложило финансовия инженеринг като работещ модел в България.

Нови предизвикателства за 484 млн. лв.

Новите предизвикателства пред ОПИК са договарянето на нови 484 млн. лв. по седем схеми. Това показва одобрената годишна индикативна програма за 2018 г., представена от Ивелина Пенева, ръководител на оперативната програма и директор на дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" в Министерството на икономиката.

До края на този месец предстои да бъдат отворени две пилотни ваучерни схеми за подкрепа за растеж на малките и средни предприятия, всяка от които съответно е с бюджет 9.7 млн. лв. и 3.9 млн. лв.

До края на годината ще бъде отворена и схемата за кандидатстване за предприемачество за 67.2 млн. лв.

За април следващата година е планирано да бъде отворен приема за подобряване на производствения капацитет и развитие на специализирани услуги за малките и средните предприятия и за информационно-комуникационни технологии с бюджет от 150 млн. лв.

Договорът за изграждането на междусистемната газова връзка между България и Гърция е планирано да бъде факт през юни 2018 г., а заделения бюджет е в размер на 76.2 млн. лв. Тази газова връзка се строи от миналия програмен период.

Нови около 40 млн. лв. ще получи и "София тех парк" през септември 2018 г. Досега бяха инвестирани в него над 100 млн. лв. европейски и държавни средства.

За края на следващата година е планирано ново отваряне на схемата за внедряване на иновации в предприятията с бюджет от 107.5 млн. лв.

Още от Бизнес

До какво ще доведе приемането на антикорупционния закон?