Как да се отвърне на Русия в Сирия без да се стига до Трета световна война?

Докато сирийските бунтовници са подложени на яростни бомбардировки по заповед на руския президент Владимир Путин, във Вашингтон президентът Барак Обама също е изправен пред канонада.

Критиците твърдят, че липсата на реакция на Обама на въздушната операция на Путин карат Обама да изглежда "слаб" в сравнение с руския президент. Други казват, че американската "надеждност" в Сирия е под въпрос и че сега САЩ трябва да "възстановят възпиращите мерки" срещу Русия. Бившият съветник за националната сигурност Збигнев Бжежински дори заявява, че понеже руските сили в Сирия са "географски уязвими", те могат да бъдат "разоръжени", без обаче да обясни как.

Факт е, че всяка ескалация би била опасна по дефиниция и от съмнителна полза за САЩ.
Като за начало, никой от критиците на Обама не обяснява как действията на Путин в Сирия застрашават американската "надеждност" или възпиращата ѝ позиция спрямо Русия. В този случай да се рискува надеждността означава, че ако САЩ не контрират някой противник на едно място, този противник ще се изкуши да застраши по-важни американски интереси другаде. Такава бе логиката зад Виетнамската война, където пролятата кръв и изразходваните средства на САЩ целяха да успокоят партньорите ни от НАТО, че Вашингтон ще ги защити от съветско нападение в Европа.

Тази логика бе погрешна тогава и е погрешна сега. Путин не застрашава американски съюзници като Израел или страните от Залива, нито пък изглежда готов да рискува сериозна военна конфронтация с натовските съюзници на Америка. Всъщност САЩ вече обявиха планове за разполагане на стотици танкове и друга бронетехника в балтийските страни, а генералният секретар на НАТО заяви, че "осъществяваме най-голямото укрепване на колективната ни защита от края на Втората световна война" и че "НАТО е на място, НАТО е готова".

Путин може да е чепат характер, но не е луд и няма доказателства, че предпазливостта на САЩ в Сирия ще изкуши руснаците да ударят американски обекти в други части на света.
Освен това тези, които настояват за енергичен отговор на кампанията на Путин в Сирия пропускат един ключов факт: дори Обама да одобри ескалация в Сирия, той е изправен пред набор от политически избори, които вървят от лошо към още по-лошо. Например сенатор Джон Маккейн приканва Обама да достави на сирийските бунтовници ракети земя-въздух, способни да свалят руските самолети. Това не взема предвид факта, че в объркващия мишмаш от наслагващи се съюзи в Сирия нейните "умерени" бунтовници често си сътрудничат със сирийския клон на Ал Каида. Тъй като ракетите земя-въздух могат да свалят граждански самолети, както Ал Каида за малко не направи в миналото, идеята на Маккейн е рецепта за катастрофа.

Друг вариант за Обама е да преразгледа въоръжаването на Киев с американска военна техника за милиарди долари. Трудно е да се види как това бе накарало Русия да отстъпи в Сирия, а тази идея също пропуска как би реагирал Путин. Както с основание заключава Обама, Путин вероятно би реагирал с увеличаване на руската подкрепа за сепаратистите, при което една вече лоша ситуация ще стане още по-лоша. Какъв смисъл има да се раздухат пламъците в Украйна ако това не реши нищо в Сирия?

Накрая, самата концепция за "разоръжаване" на руските военни активи в Сирия с военна сила се намира на скалата някъде между лудостта и самоубийството. Русия почти сигурно би отвърнала с удари по американски или натовски военни сили, може би в Източна Европа, така че освен ако на Обама внезапно му се прииска да започне Третата световна война, това е идея, която президентът спокойно може да игнорира.

Нищо от казаното дотук не значи, че САЩ трябва да нехаят за военната кампания на Путин в Сирия, но то показва, че Обама е прав да реагира предпазливо. Президентът все пак може да предприеме някои стъпки, просто не и такива, които биха задоволили привържениците на ескалацията във Вашингтон.

Първо, Белият дом не трябва да се държи все едно е настъпил краят на света всеки път, когато Путин прави нещо не по вкуса му. Освен че подкрепя дългогодишния съюзник на Русия Башар Асад, сирийската кампания на Путин му позволява и да провокира Америка. Най-подходящо е да се отговори спокойно, а не истерично. Военната мощ на Русия е несравнимо по-малка от тази на Съветския съюз и преувеличаването на руската сила е безполезно. Всъщност, ако Русия затъне по-дълбоко в сирийското блато, особено ако войските ѝ понесат загуби, Путин може да съжали за сирийския си ход. За щастие този тип поведение пасва чудесно на стила на Обама на запазване на самообладание и всъщност на своя неотдавнашна пресконференция президентът отбеляза, че с отиването си в Сирия Путин е проявил слабост, а не сила. Би било чудесно, ако и другите във Вашингтон вземат пример от Обама.

Второ, Обама трябва да се погрижи Пентагонът да продължи политиката си на "избягване на конфликт" при руско-американските въздушни операции в Сирия. Непреднамерен сблъсък между американски и руски сили не само може да предизвика непредсказуеми военни последствия, но и ще позволи на Путин да покачи градуса на реториката, което напълно пасва на желанието му да набере подкрепа у дома чрез агресивна конфронтация със САЩ.
Накрая, Обама трябва да удвои усилията за намиране на решение, което слага край на кръвопролитията в Сирия. Една ценна идея е да се възпроизведе стратегията с групата 5+1, която проработи толкова добре при иранските преговори. Тази стратегия изисква да се вземат под внимание интересите на всички заинтересовани страни в Сирия, включително иранците. Обама ще трябва да спре да настоява за напускане на Асад като предварително условие за успешни преговори, но тази цена си струва ако доведе до край на кръвопролитията. Сирия почти със сигурност никога няма да се завърне към статута си на единна държава със силен централизиран контрол над цялата си територия, но всички страни се страхуват от "Ислямска държава" и това би трябвало да послужи за обща отправна точка за сирийски преговори във формат 5+1.

Сирийският конфликт не предлага идеален изход за САЩ, но с предпазливи действия Обама може да осуети опасен военен сблъсък с Русия и също така да избегне допълнително влошаване на една вече лоша ситуация.

*Джош Коен е бивш ръководител на проекти от Ю Ес Ейд /USAID/, работил по управление на проекти за икономическа реформа в бившия Съветски съюз. Изложените становища са лично негови.

По БТА.