Един от безценните паметници на българската история - оригиналът на написаната от Паисий Хилендарски "История Славянобългарска", съхраняван дълги години в Зографския манастир на Света гора, е бил откраднат от служители на Държавна сигурност и тайно прибран в България. Как това е станало, разказва в специално разследване журналистът Христо Христов, който от години работи в държавните архиви и специално - в архива на бившата Държавна сигурност. Разследването е поместено на сайта, поддържан от Христо, desebg.com.
Операцията с кодово наименование "Маратон" е била изключително дълго подготвяна - 13 години. Истината около провеждането ѝ става публична след като Христо открива в архивите на ДС плановете и отчетите за строго секретната и пазена в дълбока тайна операция.
Както е известно, оригиналът е върнат на Зографския манастир след като президентът Петър Стоянов взема решение за това през 1997 г.
Ето какво открива в архивите журналистът
Отдел 14 "Културно-историческо разузнаване” – мозъкът на операция МАРАТОН
С нея е натоварен отдел 14 "Културно-историческо разузнаване”, създаден през 1972 г. след решение на Секретариата на ЦК от същата година за опазване на българските културни паметници в чужбина.
Още в първия строго секретен план за 1972 г. в отдел 14-ти е набелязано мероприятието: "Ще бъдат проучени възможностите за подмяна оригинала на Паисиевата история с изработено от нас копие.”
В продължение на 10 години – от 1972 г. до 1982 г. отдел 14-ти на ПГУ - ДС извършва серия от активни мероприятия, които подготвят почвата за кражбата. През 1982 г. е дадено началото на операция МАРАТОН.
Освен оригинала на Паисиевата история в плановете на разузнаването се предвижда да бъдат "придобити” и оригиналите на още два изключително ценни писмени документи – Драгановия миней от ХIII век и Служебника на св. Патриарх Евтимий от ХIV век, както и златното съкровище на "Зограф” надхвърлящо 100 кг златни монети от различни епохи. Силите на разузнаването обаче не достигат, за да се реализира и тяхната кражба.
Ход на операцията и първият провален опит
През декември 1984 г. е осъществен първият опит за провеждане на операция МАРАТОН. Тя обаче е отменена, тъй като оперативният работник полк. Христо Маринчев, натоварен да извърши подмяната на оригинала на Паисиева история с копие, не получава разрешение от гръцките власти да посети Света гора и стига само до Солун.
Маринчев е зам.-началник на отдел 14 "Културно-историческо разузнаване” и работи под прикритието на зам.-председател на Комитета по църковните въпроси на Българската православна църква и култовете към Министерството на външните работи. В отдел 14-ти той отговаря за културно-историческото разузнаване в Гърция и Кипър.
През декември 1985 г. е утвърдено изменение в плана на провеждане на операция МАРАТОН като изпълнението ѝ е възложено на двама оперативни работници от резидентурите на ПГУ в Солун и Атина, които работят под дипломатическо прикритие на първи секретари – Иван Генев и Венцислав Агайн*. В ПГУ те се числят към отдел 02 "Гърция”. Към тях се присъединява и служителят в посолството на НРБ в Атина Динко Пехливанов.
Безценната реликва е изнесена от Света гора под дрехите от Венцислав Агайн до генералното консулство в Солун. Оттам оригиналът е прехвърлен в посолството в Атина. Резидентурата на ПГУ го изпраща с дипломатическата поща в България.
Признанията на разузнавача, изнесъл Паисиевата история
"Ние бяхме просто изпълнители. Изпълнихме нареждане на Центъра да донесем книгата”, заяви за първи път след 27-годишно мълчание от операцията Венцислав Агайн пред журналиста Христо Христов. Човекът, който изнася историята, предварително е знаел, че при евентуално разкриване трябва да понесе отговорността и по никакъв начин да не свързва случилото се с НРБ.
Той описва случилото се така: "Всички бяхме напрегнати и под напрежение. Дядо Пахомий не знаеше и не забеляза подмяната. Олекна ми чак след като предадох оригинала в генералното консулство в Солун”. Присъствието на дипломата Динко Пехливанов обяснява с необходимостта от лична подкрепа на приятел и колега по време на операцията.
По думите му още преди операцията негови колеги от ПГУ са изразили мнение, че изнасянето на оригинала на Паисиевата история от "Зограф” е грешка, защото по този начин ще отслабят позициите на манастира в Света гора. Ръководството на разузнаването обаче е решило да се пристъпи към операция.
Как става подмяната на оригинала
"Сменихме оригинала с предварително носеното от нас копие при следната ситуация: Дядо Пахомий, библиотекарят, беше много ревнив към посетителите в библиотеката. Той ме познаваше в качеството ми на зам.-генерален консул в Солун, където сме се срещали неколкократно, когато той е идвал от Света гора”, разказа за първи път пред журналиста Христо Христов бившият оперативен работник Иван Генев – другият основен участник в операция „МАРАТОН”. Разказът му продължава:
"През декември 1985 г., когато осъществихме операцията, дядо Пахомий беше известен от нас, че ще донесем плексигласова кутия, в която да поставим оригинала на Паисиевата история. Предварително беше обсъдено дали да му се доверим, но беше решено подмяната да стане без негово знание, тъй като преценихме, че той ще се възпротиви, тъй като беше много ревностен пазител и следваше строго правилото нищо да не се изнася от библиотеката.
В манастира "Зограф” пристигнахме с колегите Агайн и Пехливанов за празника Никулден, който монашеското братство празнува по стар стил, както се отбелязват и всички останали празници в Света гора. Когато на следващия ден посетихме библиотеката, аз носех кутията и дядо Пахомий ни показа оригинала на "История славянобългарска”. Тогава го помолих да свали от втория етаж на библиотеката една друга книга, която предварително знаех, че се намира там. Библиотекарят с неохота се качи да я донесе, като оригиналът на Паисиевата история остана при нас. Именно тогава го разменихме с копието. Когато дядо Пахомий се върна, ние вече бяхме поставили копието в кутията и я залепихме, като му дадохме указания да не се отваря.”
По думите му в последния момент е решено той и Агайн да бъдат придружени от колегата им от посолството в Атина Динко Пехливанов, който да бъде т. нар. "чист човек”. "Той не знаеше за операцията. Разбра какво сме направили, едва след като на връщане по пътя за Солун спряхме в една таверна. Тогава даже ни се разсърди, но ние му обяснихме, че по-добре е било той да не бъде посветен, за да не се подлага на напрежение и притеснение”, спомня си Генев.
Въпреки това със строго секретна заповед на министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов награждава оперативните работници Иван Генев и Венцислав Агайн с повишаване в длъжност зам.-началник отдел, а дипломатът Пехливанов с медал "За заслуги за сигурността и обществения ред”.
"Медалът така и не му го предадох. Остана в служебната ми каса”, уточнява бившият оперативен работник от отдел 02 "Гърция” в ПГУ Иван Генев, който в края на 80-те години го оглавява. Днес той, Венцислав Агайн и Динко Пехливанов са пенсионери. При изпълнението на операцията за първи път и последен стъпват на Света гора.
Известни генерали утвърждават операция МАРАТОН
Новооткритите архивните документи разкриват, че плановете за провеждане на операция МАРАТОН са утвърдени от тогавашния началник на ПГУ ген. Васил Коцев (баща на дипломата Бойко Коцев и на доскорошния директор на "Техноекспортстрой" Емил Коцев - бел. ред.) и заместникът му ген. Владимир Тодоров. Имената на двамата се свързват с операцията на ДС за ликвидирането на писателя Георги Марков през 1978 г. в Лондон, което беше признато през 1991 г. и от бившият началник на контраразузнаването в съветското ПГУ ген. Олег Калугин.
Коцев загива в автомобилна катастрофа заедно със съпругата си няколко месеца след операция МАРАТОН – през лятото на 1986 г. Ген. Владимир Тодоров (1925) беше осъден на година и два месеца затвор през 1992 г. за унищожаване на част от досиетата на писателя Георги Марков. Потърсен по телефона от сайта desebg.com неговата съпруга заяви, че той е болен на легло и не е в състояние да разговаря.
КГБ е наясно с дейността на отдел 14 на ПГУ-ДС
Архивът на разузнаването разкрива още, че дейността на отдел 14 на ПГУ-ДС е разглеждана многократно и подробно от министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов, както и че различни проблеми са обсъждани в присъствието на официалния представител на КГБ в България ген. Иван Савченко.
В търсене на разработка ЦИТАДЕЛА
Разкритията за операцията, с която ДС извършва кражбата на Паисиевата история, стават след обявяването на агентите в Светия Синод на БПЦ през януари тази година.
От досиетата на двама от митрополитите сътрудници на Държавна сигурност – Неврокопския митрополит Натанаил и Варненския и Великопреславски Кирил – се разбира, че те са били вербувани от отдел 14 на ПГУ за културно-историческо разузнаване с цел да бъдат внедрени в обект за агентурно проникване ЦИТАДЕЛА** – Зографския манастир (Христо Христов се обръща с официални писма към двамата митрополити за интервю, но не получава отговор).
Това дава основание на разследващия журналист Христо Христов да поиска от комисията по досиетата издирване на тази разработка. Със съдействието на комисията и нейната администрация са издирени, открити и предадени цели 11 тома от разработката. Това е първото голямо документално разкритие от архивите на ДС, което става в читалнята на комисията. "За нас това е едно голямо постижение, особено за администрацията на комисията, която издири конкретните архивни документи. Това е и ролята на комисията, за което е създадена – да издирва и предоставя документи за обществено ползване”, казва пред desebg.com председателят на комисията Евтим Костадинов.
Реакциите за новите разкрития
"Чувал съм за разработката ЦИТАДЕЛА, но не съм чел материалите. През 1991 г., когато оглавих НРС, заварих едно тежко наследство и хаос в архива. Издадох съответни заповеди за регламентирано ползване на документи от него. Тогава получих оригинала на Паисиевата история в служебната каса от моя предшественик ген. Румен Тошков. Той пък я беше получих от ген. Владо Тодоров, но липсваше приемственост и разговори по тези въпроси”, заяви о.р. ген. Бриго Аспарухов пред сайта desebg.com. Той подчерта, че със случая с "История славянобългарска” е поел чужда вина.
От новооткритите архивни документи става ясно още, че създаването на културно-историческото разузнаване съвпада с подготовката за честването на 1300-годишнината от българската държава и то е работило по специална програма, утвърдена от тогавашния министър на външните работи Петър Младенов, министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов и председателя на Комитета за изкуство и култура Людмила Живкова. На практика всички откраднати оригинали или "придобити” копия от разузнаването са минавали през ръцете на Людмила Живкова, придружени от съответните доклади на министър Димитър Стоянов или неговия заместник Стоян Савов, отговарящ за ПГУ в МВР.
"Никога не съм се съмнявал, че кражбата на "История славянобългарска” е дело на Държавна сигурност. Не съм изненадан от тези нови разкрития”, заяви пред desebg.com президентът Петър Стоянов, който през 1997 г. взе решение за връщането на оригинала в манастира "Зограф”. Той допълни:
"Зная, че и днес, след толкова години, част от българския народ промиван така усърдно десетилетия от комунистическата пропаганда най-вероятно ще си каже, че това е едно патриотично дело. Защо тази най-българска книга да не бъде в български ръце, а да я оставим на Гърция? Първо "Историята” не е открадната от Гърция, а от българския манастир "Зограф”, който я е опазил повече от два века и е също толкова българска светиня, колкото и ръкописът на Паисий".
"За българите християни този манастир е свято място. Комунистите атеисти никога не са разбирали това. Възмутен съм от факта, че в документите на Държавна сигурност за кражбата на Паисиевата история "нашите доблестни разузнавачи” говорят така, все едно, че са крали от супермаркет”, казва още Стоянов.
Журналистът Христо Христов се среща и разговаря и с директора на НИМ Божидар Димитров, който е бил сътрудник на същия този отдел 14 в ПГУ-ДС и е използван по линия на Ватикана. "Знам, че Историята е изнесена от разузнавача Христо Маринчев през 1984 г. Имало е опасност да не бъде открадната”, продължава да твърди Божидар Димитров. Според него по-ценни от Паисиевата история са Драгановия миней и Служебника на Патриарх Евтимий, но той не знае ДС да си е поставяла за цел да открадне и тях.
Новите разкрития в архивите на ДС свалят съмнения относно набедените извършители на кражбата, които бяха тиражирани в редица медии през последните 20 години. Сред тях е реставраторът инж. Петър Митанов, който през 1992 г. в качеството си на председател на Ефория "Зограф” огласи на специална пресконференция, че оригиналът на Паисиевата история е откраднат и се намира в касата на шефа на разузнаването ген. Бриго Аспарухов. Впоследствие той беше набеден от библиотекаря Пахомий и тогавашния игумен Евтимий на манастира "Зограф”, че именно той е изнесъл оригинала.
След връщането на "История славянобългарска” в "Зограф” през 1998 г. Гърция прекрати делото за кражбата, заведено срещу неизвестен извършител, по което като свидетели бяха привлечени Петър Митанов и отец Пахомий.
"Съмненията срещу мен бяха отхвърлени от гръцкия съд още през 1998 г., но новите документи от архивите на ДС изясняват истината окончателно. Това е важно, защото ще се прекратят неоснователните обвинения, които бяха хвърляни през годините”, заяви Петър Митанов пред desebg.com.
Разкритията за кражбата на Паисиевата история стават в годината, когато България чества 250 години от написването ѝ.
_______________________
*Имената на Генев и Агайн са споменати за първи път в статия във в. "Галерия” през ноември 2009 г. В публикацията е лансирана тезата, че разузнаването е действало след сигнал, че се готви кражба от страна на български емигрант, твърдение което не намира потвърждение в архивите на разузнаването, а също и някои други факти в статията. След тази публикация не последва никаква реакция.
** За първи разработката ЦИТАДЕЛА се споменава с книгата на журналиста Горан Благоев "Истории за плач и за надежда”, издадена през октомври 2011 г. Той попада на този псевдоним в досието на богослова Иван Желев, чиято принадлежност към ДС е обявена от комисията по досиетата през лятото на 2011 г. при проверката на ВАК. Иван Желев, който от 2002 г. е председател на дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет и член на Управителния съвет на Ефория "Зограф”, е бил агент под псевдонима "Ангелов” на същия този отдел 14 в ПГУ, планирал операция МАРАТОН, по време на специализацията си в Гърция през 70-те години. Една от задачите на "Ангелов” е да добива сведения за манастира "Зограф”.
В книгата обаче авторът лансира тезата, че извършители на кражбата са реставраторът инж. Петър Митанов и изследователят на българското духовно и историческо наследство проф. Михаил Енев, които са участвали в реставраторски и изследователски дейности в „Зограф” през 80-те години.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
127 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Паисий е написал обаче "История славнобългарска", а не "История славянобългарска" https://sites.google.com/site/runiistoriaii/istoria-slavanoblgarska-ili-slavnoblgarska
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5211512 Да доказваш кражба на идея в България е предварително изгубена кауза, заявява журналистът Горан Благоев, PhD, автор и водещ на предаването "Вяра и общество" - БНТ в свое открито писмо до медиите по повод публикациите на колегата му Христо Христов за открадването на "История славянобългарска".
Х 0000 2012
Зографският манастир е Християнска Светиня в монашеската република
Света гора на Атонския полуостров, Светиня и за България.
Въпросната християнска република е подчинена на гръцки уж ромейски Патриарх, както и на държавата Гърция.
Сложно е, но нима в България е просто?
Така наречената БПЦ през 1944 е превзета от безбожни милиционери,
включително така наречения Патриарх Максим,
който обитава БПЦ, понякога излиза навън, или го превозват
без или с нещо подобно на папамобил.
Има нещо …
тоталитарно сбъркано в сегашната БПЦ.
Съвсем друга е била нейната основа.
През година 917 след Христа
Цар Симеон I се определил за Василевс на Българи и Ромеи,
превеждано на латински като Czar of Bulgarian and Greeks,
обявявайки също
Християнска Българска Православна Църква
независима от
Византийската Православна гръцко езична Църква и от
Римската латино езична Църква.
Предистория:
Византия на Константин Велики, 4 век, официално е Латино езична държава. През 8 век Византия става официално гръчко езична държава,
известна като ромейска, временно Латинска при кръстоносците...
докато пада под турско в 1453 ... когато се раждат както Христофор Колумб така и Америко Веспучи.
България на Аспарух е от 7 век след Христа,
официално Християнска държава при цар Борис I и Свети Кирил и Методи... с Българска духовна и прочее писменост...
Цар Крум разширява България със София Сердика и пр.
Цар Симеон I разширява България с Гърция и Македония
преди да се обяви за Василевс на Българи и Ромеи/Гърци
и отдели БПЦ като официално независима "автокефална"
Християнска църква.
Манастирите в Света гора, като други монашески Духовни Светини,
са места Нарочно Отдалечени от Светска власт -
от Константинопол, Преслав, Търново, София, Солун, Атина и пр.
"Абе 118, ти си тотален сбърканяк след като смяташ,
че Зографският манастир е в България."
През осемдесетте години на 20 век френското контраразузнаване е смятало българския шпионаж за една от трите най-опасни разузнавателни служби в света. Първи са били руското КГБ, следвано от израелската Мосад.
Това казва в интервю за „Дарик” г-н Ив Боне, директор на френското контраразузнаване през 1981-1986 година. В разгара на скандала около българските дипломати, които бяха осветени като сътрудници на Държавна сигурност, Ив Боне казва, че френските служби винаги са следели дейността на посолствата …
на държави от Източния блок. По думите му всички посланици и лица от дипломатическите мисии са участвали в шпионската дейност на страните, от които са изпратени.
- Оглавявали сте френското контраразузнаване точно по времето, когато в Европа и света се популяризираше така наречената „българска следа" в атентата срещу папа Йоан-Павел II. Смятате ли, че някога въобще ще излезе истината за това кой организира покушението?
- От моята гледна точка трябва да споделя, че отзвукът от опита за убийство на Йоан Павел Втори не беше много силен. Разбира се, ние осъдихме остро атентата, гледахме и ареста на убиеца. Що се отнася до последвалото разследване на италианската полиция и международните връзки, които бяха засегнати тогава, включително и т.нар. „българска следа" - всичко това не беше отразено кой знае колко силно от френските медии. Допитаха се тогава и до мен, но още веднъж трябва да кажа, че тогава разполагах с оскъдна информация, защото това не влизаше в моите отговорности. Още тогава обаче бях абсолютно убеден, че не съществува никаква сериозна българска следа в това покушение. Мнението ми тогава беше, че ако действително българските служби са били натоварени да извършат покушението, то папата нямаше да оцелее.
- Носят се легенди за ефективността на шпионските служби на бившите социалистически страни по време на Студената война. Вие имате поглед върху тяхната работа - коя от страните от бившия соцлагер беше най-опасна за Запада?
- Според оценката, която ние правихме тогава, след КГБ най-опасните служби в Източния блок бяха българските и източногерманските, като последните - предимно в Западна Германия.
- По ваше време българските служби работеха ли активно във Франция?
- Те участваха активно в събирането на научна информация и го вършеха според своите компетенции и за наше съжаление - доста добре.
- По ваше време френското контраразузнаване следило ли е чужди посолства, посланици и консули? Как според вас би се отразил скандалът, който тече от два дни, след огласяването на информацията, че 40% от българските дипломати в ЕС са били сътрудници на бившите тайни комунистически служби?
- Разбира се, по мое време контраразузнаването на Франция следеше активно дейността на посланиците на държавите, които окачествявахме като чувствителни. Става дума предимно за държавите от Варшавския договор. Трябва да се каже, че имахме нужда да провеждаме тази дейност, защото по онова време дипломатическият статус на посланиците на държави от Варшавския договор не беше като този на посланиците от западните държави. Посланиците от Варшавския договор, участваха в събирането на информация и следователно участваха в разузнавателната дейност. Те бяха силно свързани с разузнавателните цели на съответната държава и с начините, по които тези нужди бяха посрещани. Трябва да се каже, че в българското посолство имаше помещения, които бяха за тайните служби и въпреки че бяха отделени с блиндирани врати, те все пак се намираха в същата сграда. Така че определено българските дипломати участваха в шпионската дейност на държавата си.
Искам да кажа още нещо важно. Събирането на информация - шпионажът, се извършва с всички средства. Тази информация може да е с политическо естество, може да е от научен характер, да е свързана с технологии или технически постижения. Всяка една държава има негласното право, доколкото й позволяват нейните възможности, да събира подобна информация. Ние го правехме и държавите от Варшавския договор го правеха. Това по никакъв начин не беше незаконна дейност в истинския смисъл на думата. Никога не сме влизали в отношения на агресивност и насилие с нашите колеги. Да, ние бяхме противници, водеше се една негласна война, това беше битка. Тази битка обаче имаше своите правила, в повечето случи те се спазваха. И ние не сме приемали събирането на информация и разузнаването като действителна наказуема, криминална дейност. От наша гледна точка нашите колеги действаха в рамките на една ожесточена битка, но спазваха определени правила. Поради тази причина днес ние нямаме абсолютно никакъв проблем да седнем на една маса с тях и да разговаряме. И намирането на ново амплоа в живота на всички тези хора, участвали в разузнаването на своите държави след падането на Берлинската стена и след разпадането на Варшавския договор, е един много интересен сюжет. Защото днес настъпва времето на равносметките и всеки трябва да ги направи. Руснаците трябва да направят своята и вие трябва да направите вашата. Много е интересно да се наблюдава по какъв начин тези хора отново намерат начин да бъдат полезни на обществата, към които принадлежат, защото много от тях бяха наистина големи професионалисти.
Плевнелиев подписа указ за посланик на агент на ДС
Сред десетимата дипломати, посочени от кабинета и сдобили се с указ на президента Росен Плевнелиев за посланици, има агент на ДС - това е Любомир Тодоров. Освен за Финландия разкритият като агент "Александър" на Шесто управление на ДС от 1975 г. и след това като агент "Джими" на Второ главно управление на ДС от 1984 г. Тодоров ще отговаря и за отношенията с Естония. Преди няколко месеца оттам бе отзован посланик Петьо Петев за сътрудничество с ПГУ-ДС. …
Новата мисия на Любомир Тодоров, за когото запознати твърдят, че е безспорен професионалист, опороверга заканите на външния министър, че няма да изпраща агенти на ДС в мисиите зад граница.
Дипломатът от кариерата е завършил английската гимназия в Русе, външна търговия в Икономическия институт в Прага и дипломация в Дипломатическата школа в Москва. Женен е за гражданка на Япония.
Тодоров бил вербуван през 1975 г. от Шесто управление на ДС под псевдонима "Александър" и бил използван по линия на контрола на български студенти и дипломати в Чехословакия. Впоследствие е изключен от агентурния апарат, но през 1984 г. бил възстановен като агент под псевдонима "Джими" на Второ главно управление на ДС. Дейността му е прекратена през 1990 г.
--------------------------------------------------------------------------------
КРАСИ РАЙДОВСКИ, ЕКСОФИЦЕР ОТ РАЗУЗНАВАНЕТО И БИВШ ШЕФ НА ПРЕСЦЕНТЪРА НА ПРЕМИЕРА ЖАН ВИДЕНОВ: ИВАН ГАРЕЛОВ ОТКРАДНА ЦЯЛ ФИЛМ!
--------------------------------------------------------------------------------
- Ще ти спестя първия въпрос. Ако ме питаш дали съм изненадан от присъствието на някои имена в списъка с изнесените сътрудници на ДС, работили в Националната телевизия, аз ще ти кажа, че съм изненадан не от присъствието, …
а от отсъствието на някои имена в този списък.
- А ти ще ги спестиш ли?
- Аз не съм Евтим Костадинов /шеф на комисията за досиетата, б.а./ и не отговарям за изпълнението на закона. Но няма как да отмина за пореден път името на Нина Спасова – бившият шеф на Новините в БНТ повече от десет години. За нея стана дума още преди десет години при Комисията Бонев, когато още не беше гласуван законът, но от комисията беше изтекла информация. Нина Спасова никога не е била агент на ДС.
Тя беше кадрови служител на ІV Главно управление,
което се занимаваше с това, което сега се нарича ДОТИ или СОТИ там, вече съм изостанал от ченгесарската терминология. Тя работи не повече от година-две. Интересното е, че тази Комисия Бонев освети мен като офицер от разузнаването, а напълно замъгли нея като офицер от ІV у-ние.
- Предполагам, че е скрита не защото е била любовница на самия Бонев?
- О, боже. Истината няма нищо общо с любовта. Скриха я по съвсем други причини. 1995 - 96-а се вихреше стачката в телевизията и тя... тази същата Нина Спасова оглави синята вълна. Тя беше от втората група бивши служители – тези, които се осъзнаха и забравиха на кой Господ са се молили, та решиха да осребрят “покаянието” си. Разчитаха, че “грешното” им минало ще остане под пепелта на забравата. Защо ви го казвам? Защото Нина Спасова беше от най-видните представители на помиярите, които от най-активни – било то агенти или служители, и то точно в политическите структури на ДС – съвсем целенасочено в последните година-две се опитват да насадят разделителна линия на вашите колеги. Видиш ли, от едната страна са добрите ченгета - ангелите, а от друга – лошите.
- Предполагам, че вашето преброяване на “дивите зайци” отново ще започне с журналиста от "24 часа" в момента Пенчо Ковачев? С какво този мъж толкова ви гневи, че щом си отворите устата по въпроса, вместо “А”, най-напред казвате “П”?
- Тази одиозна личност Пенчо Ковачев, който твърди, че не е получил софийско жителство и затова се е поддал на вербовка, лъже. Той
получи жителство благодарение на заслугите си към ДС.
И не само жителство, ами и апартамент. За мен Пенчо се оказа едно огромно разочарование. Той громеше със своя огнен меч лошите, а се оказа, че е бил агент и в “Стандарт”, и в БНТ, и в "24 часа", навсякъде. Най-силния си потрес от размахването на Пенчо-Ковачевия огнен меч получих, когато посече по поръчка в "24 часа" един бивш служител на същото това Шесто на ДС, за което се е старал и Пенчо. Набеди го с привидни хвалби,
описа как този човек, сега покойник, откраднал История славянобългарская.
- С каква цел Пенчо провежда своята ейзуитска медийна операция?
- Не своята. Поръчаната. Трябваше да бъде дискредитиран племенникът на един от митрополитите на БПЦ, който се спрягаше за бъдещ патриарх. Пенчо Ковачев е един откровен лъжец. Но Пенчо е истинско херувимче в сравнение с такъв ангел небесен като Иван Гарелов, мой мил приятел. Живели сме в едно и също време, но при различни обстоятелства. Помня заслугите му при отразяването на Възродителния процес.
- Аз пък ще ви кажа, че веднага след десети ноември “Панорама” се превърна в нещо като Хайд-парк, свободната говорилня на цяла една България. Всеки влизаше, говореше си каквото си иска и си излизаше облекчен. Гарелов не запуши устата на никого.
- Не е вярно. Говориш за първите месеци след преврата. По-късно обаче, когато нещата си дойдоха на мястото,
Гарелов се насираше прав, когато започнаха да му пишат и дават правилните въпроси,
които трябваше да задава. Пример – по описания начин се държеше със Стояна Георгиева, когато трябваше да говори за Иван Костов в “Панорама”-та си. Но това са особености по-скоро на смилешкия му характер, той е от с. Смилец. И сега на въпроса – след десети ноември Гарелов навсякъде плюеше по ДС. Та и досега. Помня последното му участие в “Горещо”, където с ехиден тон разказваше на Венета Райкова как по времето на служебните си командировки той, видите ли, бил обслужван от хората на ДС в посолствата и те му носили куфарите.
- Този мъж обаче е поемал и рискове. С лодка от Кипър до Бреговете на Ливан, там бомби, стрелби, всякакви гърмежи и главорези. Не е шега работа. И всичко това на собствен риск. ДС и държавата ги няма никакви?
- Пълни глупости. Този човек никога, ама никога, той дори не си е завързвал връзките на чепиците на собствен риск. Зад него винаги е стояла служба, която му е помагала. Има нещо, което малко хора знаят. Навремето разпространи “свой” филм за 10 януари 1974 г., когато танковете влизат в гръцката политехника. Беше изготвил филма, негово творение, разпространи го в ефира на гръцката телевизия, дойде тук и го показа като свой. Е, да, ама се оказа, че
филмът на Иван Гарелов е направен от един холандски журналист, който му беше дал копие.
Е, това е помиярската същност на Иван Гарелов. Та този човек, този кадрови офицер от Първо главно, който преди това е бил в Москва и го изритват заради фустопоклонничество, благодарение на Първо главно бе назначен в БТА. БТА беше трамплин към БНТ и там продължи сътрудничеството си със службите, вече като агент на НРС.
- Катя Бончева от комисията Костадинов разкри, че и в БТА Гарелов е бил шеф на резидентурата в телевизията. Явно голямото доверие от него никога не е било сваляно?
- Моята кучка като види образа и чуе гласа на Бончева от тв-екрана, започва да лае, вие жално и се крие под леглото. Някои термини и чужди думички, които е научила в Комисията, изречени от устата на Бончева, могат да стресират и вълк единак.
- Оказа се, че и говорителят на президента Желев – Валентин Стоянов, е бил агент. Това случайно съвпадение ли е или просто “чувалът” е бил толкова бъкан с агенти, че където и да пипнеш, напипваш топките на човек на ДС?
- Е, сега тука най-после трябва да се смачка една идиотска представа, с която се спекулира вече толкова години. Е добре, Вальо Стоянов е бил човек на ДС. И какво следва според вас от това?
- Следват Боянските ливади. Изповедник и говорител на Желев е Вальо Стоянов, човек на ДС... Как да не следва нищо от това?
- Какво искаш да кажеш? Че Вальо Стоянов е режисирал Боянските ливади като човек на ДС? Че е имал влияние върху Желев? Дрън-дрън! Вчера чета тъпите приказки на Екатерина Генова, която разсъждава защо Иван Гранитски бил назначен на поста шеф на БНТ при Виденов, бидейки агент на ДС. Тоест, бил изкомандван, бил зависим и не могъл да откаже на предложението. Ако ДС беше назначило и дърпаше конците на Гранитски, би му казало: ще работиш за Виденов, а не срещу него. И какво стана?
- Какво стана? Май се оказа, че Гранитски, макар и агент на ДС, излезе извън контрол? Въпрос на характер?
- Глупости. Пълни глупости. Гранитски работеше срещу правителството на Жан Виденов, защото беше човек на Луканов. Той, като “волна птица” даде всичко от себе си в борбата на вътрешнопартийната опозиция срещу Виденов.
- Защо тогава Гранитски беше махнат при тази си толкова полезна дейност?
- Когато той използваше БНТ, за да обслужва вътрешнопартийната позиция в БСП, което е недопустимо, помиярите се бяха окопали вече. Гарелов беше същият помияр. Даваше трибуна и особено в края на управлението на Виденов на опонентите му.
Гранитски обслужваше интересите на Андрей Луканов
и нямаше как да не си отиде. Впрочем за Гранитски не мога да ти кажа от кого беше предложен за сваляне, но мога да ти кажа от кого беше свален Хачо Бояджиев.
- Ченгето Хачо? Легендата е, че е бил неуправляем, благодарение на статута си на топ-ченге?
- Не беше така. Аз и до днес твърдя, че с Хачо имаме прекрасни отношения. Тук не става въпрос дали е бил управляем. Просто постановката е глупава. Никой не е искал да управлява никого. Управляем ли е бил Хачо като човек на ДС? Твърдя, че той като шеф на БНТ даваше гласност на обективните позиции на основните политически партии в България. Говореше се, че е бил човек на президента. При нето нямаше заиграване с която и да било политическа сила или фигура. Е, къде тук зловещата фигура на агента от Първо главно – Хачо.
Причината да бъде свален Хачо не е политическа. Тогава някои искаха да овладеят паричните потоци, които се вливаха от реклами в БНТ. Това е съвсем друга история. И не случайно беше назначен Гранитски – какво значи тук някакво си ДС! Вече става въпрос за пари. Точно в този момент, ако някой може да ми обясни какво значи ДС в ново време, чакам обясненията му.
Николай Младенов пази посланик от ДС
Преди десетина дни в пресата бе публикуван документ от архивите на Първо главно управление на ДС. Според него бащата на външния ни министър Николай Младенов е бил щатен служител на комунистическата служба за сигурност и е работил в посолствата на България в различни страни. В списъка е предложения за повишаване на месечната заплата на щатни служители на ПГУ се вижда и името на Никола Харалампиев Тулечки, бащата на днешния ни посланик в Турция Красимир Тулечки, …
чиято майка също е била офицер от ПГУ-ДС.
Посланикът се ползва с изключителната протекция на външния министър, който го остави на поста му, въпреки че е работил за ДС. Преди две години Николай Младенов обяви война на дипломатите, които са били свързани с комунистическите служби, и се закани да ги уволни. Мнозина бяха сполетени от тази участ, но не всички. Оказа се, че министърът проявява двоен стандарт и лицемерно се освобождава от някои за сметка на други. Източници от външното ни министерство твърдят, че сред действащите дипломати има десет, работили за ДС, които не са огласени
Между тях има доста известни имена, които Николай Младенов отлично знае, но не закача, позовавайки се на формалната липса на оповестяване от страна на Комисията по досиетата. И ако формализмът в случая може да послужи на министъра за параван, то отношението му към посланика ни в Турция е пример за очевиден конфликт на интереси, и то свързан с ДС. Бащите и на двамата са работили за Първо главно управление и въпреки че Красимир е доста по-възрастен от Николай, между тях има дълбока и сърдечна дружба, както споделиха нашите източници. Малко след като тази приятелска връзка стана явна, с нас се свърза дипломат, който е бил посланик в Афганистан и е сред уволнените от Младенов служители с картонче. Той ни разказа няколко любопитни подробности от предишна дипломатическа работа на Тулечки, който до 2007 г. е бил посланик на България в Кабул. По негово време изключително скъпата сграда на посолството ни там е дадена под наем на Великобритания за жълти стотинки автопаркът на посолството е разпродаден, без да се знае къде са отишли при ходите, а битовите 1 кражби в стил "Мисия Лондон" предизвикали дори вътрешна проверка от МвНР. Според нашия източник България е загубила няколко милиона долара от неадекватната сделка за отдаването под наем на масивната ни сграда, строена по социалистическо време с широк размах от тогавашната власт и намираща се в най-скъпия квартал на Кабул - "Вазир Агбар Хан". Когато Красимир Тулечки е бил посланик там. сградата на посолството ни е отдадена под наем на Beликобритания за 25 000 долара на месец, при положение че сумата, която е дал лицензиран оценител, е десет пъти по-голяма. За нашата мисия са построени специални помещения в същия парцел, според източниците ни представляващи дървени временни постройки, които на фона на социалистическия мастодонт напомнят по-скоро на бараки за обслужващ персонал. Освен със сградата Красимир Тулечки се разпорежда като с бащиния и с цяпото движимо имуществена посолството.
Според бившия му колега той е разпродал около петдесет единици от автопарка, който включвал автомобили, камиони и машини за строителна техника. Паричните постъпления от тези продажби така и не стигат до държавата. Друг тип далавера на Тулечки е фиктивната продажба на коли които са собственост на посолството. В редакцията разполагаме с протокол от продажбата на един мерцедес и една тойота, които Тулечки продал за 1600 долара през 2003 година.
Същите автомобили са разпродадени на официален търг няколко години след тази "сделка" и от следващия посланик, а нашият източник твърди, че това е само пример за един от начините за отклоняване на средства които въобще не са осчетоводявани В края на мандата си в Кабул Красимир Тулечки се сдобива с луксозен имот в Бояна, а луксозната къща, която си построява там, струва няколкостотин хиляди евро. Със скромната заплата на дипломат това е невъзможно, коментират източниците ни от Външно. Според тях далаверите в посолството ни в Кабул са предизвикали вътрешна проверка. Едно от многобройните нарушения, които тя установила, е и кражбата на ток в жилищната част, обитавана от дипломатите ни. В предишен коментар описахме как тогавашното ни военно аташе Митко Троански бил спипан от властите да краде електричество чрез самоделно вързани жици в електромерите. Това е ставало със знанието на тогавашния посланик Тулечки. Припомняме, че днес Троански е зам.-директор на Военното разузнаване. Въпреки всички констатирани нарушения, и то в страна, в която има наш военен контингент и в която на практика се води война с талибаните, кариерата на Красимир Тулечки се развива като по вода. Назначават го за посланик в Косово, а оттам го прехвърлят директно в Анкара, нещо, което не се практикува, защото обикновено между две мисии посланиците се прибират в България и в продължение на три години работят във Външното министерство.
Че Красимир Тулечки има покровители от най-високо място, пролича и когато излезе неговата принадлежност към ДС, но гневът на Николай Младенов го подмина и той остана на поста си, за разлика от десетки свои колеги.
Тереза Йосифова
"Интересен феномен, който се наблюдава и в България, е, че след огласяването на част от досиетата на ДС общественото мнение и медиите съсредоточават вниманието си преди всичко към обявените за агенти и доносници публични личности и почти напълно забравят за кукловодите на комунистическата диктатура от политбюро и секретариата на ЦК на БКП, издавали заповедите за извършването на престъпленията и репресиите“, заяви днес пред ДПА Ана Камински от Федералната фондация за осмисляне на комунистическото минало в Германия.
Абе 118, ти си тотален сбърканяк след като смяташ, че Зографският манастир е в България.
Да си призная, навремето мислех, че Историята е открадната от Гърция и се чудех защо им я връщаме. А тя била открадната от Зографския манастир!!! Боже мой, какво кокошкарство, какво скудоумие!!! Бедна Българийо!