Как правосъдието спечели с освобождаването на Сидеров

Впуснал се в среднощни "обиски“, издирване на "опасни“ студенти по актьорско майсторство и бутафорни сценки, целящи да ни внушат, че животът му е в опасност, кресливият лидер на проруската "Атака“ Волен Сидеров най-после стигна до арест и съд, а казусът с освобождаването му всъщност се оказа голямо завоевание за правовия ред, колкото и неправдоподно да звучи на пръв поглед.

Това се случи не по желание на Сидеров, а с безценното съдействие на традиционно популистката прокуратура, която реши показно да го задържи за 72 часа, настоявайки съдът да определи постоянния му арест... За да не нахлува повече в НАТФИЗ.

Сама по себе си, тази история справедливо е определяна от всеки трезво мислещ човек като поредния безвкусен водевил, поднесен ни с не особено ясна цел.

Под повърхността на отегчителния до смърт сценарий, в който Сидеров и сие за кой ли път може би трупат някой друг объркан глас в своя подкрепа, представяйки се за мъченици, обаче остана един изключително сериозен прецедент.

Прецедент, който занапред трябва да бъде използван от всеки "медиен“ арестант на прокуратурата.

За първи път в новата история на България съдът си позволи по дело, следено отблизо от медиите, да смъмри държавното обвинение, че не може безконтролно да използва правото си за налагане на 72-часов арест.

Факт, който от години е отбелязван от Европейския съд по правата на човека в Страсбург в негови осъдителни решения срещу България. Факт, който по една или друга причина досега традиционно бе подминаван мълчаливо от съда, особено, когато става въпрос за задържани по някой "знаков“ казус, всекидневно предъвкван от медиите.

За какво всъщност става въпрос?

Според разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) "мярка за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство се взема от съответния първоинстанционен съд по искане на прокурора“.

Според ал. 2 от същия член пък "явяването на обвиняемия пред съда се осигурява незабавно от прокурора, който при необходимост може да постанови задържане на обвиняемия до 72 часа за довеждането му пред съда“.

Ключовият израз тук е "при необходимост“. На теория той идва да покаже, че ако прокурорът има сериозни данни, че заподозреният може да се укрие или да извърши ново престъпление, което да възпрепятства явяването му пред съда, може да му наложи арест с продължителност до 3 денонощия.

Какво обаче става на практика от години – прокуратурата постановява 72-часов арест в абсолютно всеки случай, в който делото е от такова естество и целесъобразност, че се налага искането на постоянен арест от съда. Независимо дали искането е основателно, независимо дали по случая изобщо има някакви уличаващи данни, независимо дали обвиняемият е с чисто съдебно минало, постоянен адрес и изключително добри характеристични данни.

Превратното прилагане на тази разпоредба от НПК обаче не спира до тук. Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС), отдавна ратифицирана от България, категорично задължава съдът да разгледа незабавно всяка жалба срещу постановен арест. Така стои ситуацията и със 72-часовото прокурорско задържане.

До нощта на 17 срещу 18 ноември 2015 г. българският съд някак избягваше да гледа в спешен порядък подобни жалби. Прокуратурата пък избягваше да му ги препраща, когато ги получи. Вследствие на това самите обвиняеми и техните защитници избягваха да атакуват 72-часовия арест, защото "просто няма смисъл“. Особено, когато говорим за "медийно“ дело.

Пресен и доста адекватен пример в това отношение е случаят с бившата главна касиерка на Корпоративна търговска банка (КТБ) Маргарита Петрова, която през миналото лято прекара доста време в следствения арест, за разлика от изпълнителния директор Орлин Русев, например.

Нейният адвокат Татяна Дончева пусна жалба срещу прокурското ѝ задържане още в деня, в който то беше постановено. Тази жалба обаче буквално потъна някъде между етажите на Софийската градска прокуратура (СГП) и Софийския градски съд (СГС). Защото бил краят на седмицата. Така жалбата не просто бе отхвърлена – тя изобщо не бе разгледана. Което е директно и грубо нарушение на ЕКПЧОС.

Случайно или не, не такъв беше случаят с Волен Сидеров и Десислав Чуколов. Само няколко часа, след като техните защитници пуснаха две паралелни жалби срещу 72-часовия им арест – едната в СГП, а другата в СГС, съдът насрочи среднощно заседание за разглеждането ѝ.

И прецедентите не свършват дотук. Оказа се, че за разлика от обичайната си практика, този път прокуратурата е благоволила да придвижи жалбата на обвиняемите срещу собствените ѝ действия веднага, щом я е получила. Нещо повече – дори бе решила да промени първончалното се намерение да внесе искане за постоянния им арест след цели два дни и го направи още същия ден.

Резултатът бе очакван – съдът обяви ареста на атакистите за незаконен. По простата причина, че колкото и да му се иска на цялото общество да види Сидеров и Чуколов с изменени лица да влизат в комионетката за "Г. М. Димитров“, техните среднощни рейдове по ул. "Раковски“ не са достатъчно основание да бъдат задържани за 72 часа, а още по-малко – за постоянно.

"Предварителното задържане за изправяне на обвиняемия пред съда е необходимо дотолкова, доколкото следва да се предотврати евентуалното извършване на престъпление или укриване. Тази хипотеза, според настоящия съдебен състав, е свързана и с евентуални технически предпоставки по транспортирането на обвиняемите до съда, които биха направили обективно невъзможно незабавното разглеждане на мярката им за неотклонение“, прие в ранните часове на сряда съдия Веселина Ставрева, подчертавайки, че в случая двамата задържани са с чисто съдебно минало и досега не са се укривали от разследващите – следователно не е налице опасност нито от престъпление, нито от укриване.

"Не може да се отрече, че прокуратурата положи усилия да доведе обвиняемите в съда в рамките на 10 часа от повдигането на обвиненията им. Факт е, обаче, че в постановлението им за привличане към наказателна отговорност прокуратурата е посочила, че ще ги изправи пред съда не по-късно от 9.00 часа на 19 ноември, с което съдът не може да се съгласи“, добави магистратът, заключвайки, че "от 10.00 часа досега арестът е незаконен и не отговаря на разпоредбите на чл. 64, ал. 2 от НПК“.

Запитан извън съдебната зала от Mediapool – колко случая е имал в кариерата си, в които прокуратурата е предоставяла клиента му на съда още в първия ден от 72-часовия му арест, един от адвокатите на Сидеров чистосърдечно призна: "Това ми е вторият. За 20 години.“

Точка!

Съвсем отделен е въпросът дали съдът и прокуратурата щяха толкова охотно да си взаимодействат при организирането на спешно заседание по разглеждането на мярката за неотклонение на обвиняем, ако той не разполагаше медийното отразяване, депутатския имунитет и партийната подкрепа на Волен Сидеров.