Как швейцарците гласуват данъците си*

Според българския закон въпроси, свързани с размера на данъците и таксите, не могат да се решават чрез национален референдум. Отделно е вписана забраната въпроси, свързани с размера на местните данъци и такси, да се решават чрез местен референдум. Забраната се отнася и за общинския бюджет.

Стандартното обяснение за тези забрани гласи горе-долу така: кой е луд да гласува да му бъдат повишени данъците, по-скоро винаги ще става обратното. Макар и за мнозина българи да е сигурно обидно, това обяснение на фона на българската действителност звучи донякъде логично. И забраната може би, поне засега, е по-скоро за добро.

В Швейцария не само не съществува такава забрана, но и в някои случаи решаването на данъчни и бюджетни въпроси чрез пряк вот на данъкоплатците е задължително и неизбежно. На швейцарците дори не рядко им се случва с гласовете си да повоишават данъците, които плащат. Когато човек види с очите си как става това, дори и да споделя логиката на българския законодател, дори и по принцип да гледа скептично на пряката демокрация, то въобще не му изглежда абсурдно.

Швейцарците и политиката

Моосзеедорф е малка община в кантон Берн. Влакът от централната гара на федералния град (каквото е всъщност определението на столицата на Швейцария) ни отвежда до селото край езерото Моосзее за 15-ина минути. Макар и да е вече тъмно, ясно се виждат характерната швейцарска подреденост и чистота, красиви, в началото на декември вече украсени за Коледа, къщи, съвременна, по-скоро градска инфраструктура. А пристигаме по тъмно, защото ще присъстваме на общото събрание на живеещите в общината, което е насрочено за 20 часа. Тоест, след края на работния ден - време удобно за всички участници в събранието, включително за местната управа - кмета и седемте съветници. Защото никой от тях не е професионален политик, всеки си има друга професия и друга работа. Избрани от жителите на общината с четиригодишен мандат, те отделят от свободното си време, за да се грижат за общите дела.

Такива (т.н. part-timeполитици) са 94 процента от хората, управляващи близо 2400-те швейцарски общини, включително четири пети от общинските кметове. Политиката не е професия, за която са се готвили специално, макар като цяло тяхна отговорност да са около една трета от всички услуги, които предоставя швейцарската държава. В Моосзеедорф, например, единственият, който получава заплата, е секретарят на общината - помощник на кмета и седемте съветници, които получават единствено дребни компенсации за свързаните с политическата си работа разходи. Иначе в края на мандата им ги очакват най-много бутилка червено вино и букет цветя.

На практика обаче всички граждани на община Моосзеедорф извършват политическа дейност и вземат политически решения. Не само защото като всички швейцарци веднаж на 4 години избират своите представители в различните нива на властта, а отделно 4 пъти в годината са поканени да гласуват по 5-10 въпроса на национални, кантонални или местни референдуми. А защото Моосзеедорф е измежду огромното мнозинство (приблизително четири пети от всички) швейцарски общини, които нямат свой местен парламент. В тях ключовите решения се вземат пряко от гражданите на общи събрания, в които, ако желае, може да участва всеки, имащ право на глас.

Тези решения, разбира се, не са въпрос на спонтанни, импровизирани хрумвания по време на събранието. Те, както ще се убедим малко по-късно, са предварително старателно подготвени от местната управа, а гражданите имат достатъчно време да обмислят позицията си (а и да решат дали да участват в гласуването или не), тъй като своевременно са получили в пощенските си кутии всички данни и материали. Пълната прозрачност и неограниченият достъп до цялата информация, впрочем, са задължителни за всички нива на управление в Швейцария.

В община Моосзеедорф, която има около 3700 жители и 2500 гласоподаватели, такива събрания се провеждат средно 4-5 пъти в годината. Събранието, което предстои, е едно от най-важните, защото ще трябва да приеме бюджета за 2015-та и бюджетен план до 2019-та.

Както би могло да се очаква за Швейцария, при това за немската ѝ част, то започва на секундата, точно в обявения час. В залата в притежавана от местната църква сграда, която очевидно се използва за различни общински събития, са заели местата си 106 души.

Швейцарците и държавата

Първа точка в дневния ред са промени в правилника на местната противопожарна служба. Гражданите в Моосзеедорф не само издържат финансово пожарната, а и, както във всяка друга малка швейцарска община, по традиция са задължени по определен ред да служат в нея. Промените в правилника между другото предвиждат, който е работил повече от 20 години в пожарната, да бъде освободен от съответната такса. Кратък дебат предизвиква единствено предлаганото въвеждане на задължителна минимална такса за пожарната от 50 франка (при максимална 450) за хората с ниски доходи. Надделява мнението, че е добре всеки да има принос, дори и минимален, за да се възпитава отговорност и съпричастност. След което правилникът е приет единодушно.

После с гласуване събранието разрешава през следващите 4 години да бъдат взети до 500 хиляди франка кредити за ремонт на общински пътища и улици. Искането е подкрепено с план за ремонтите по години, подробни обяснения и финансови разчети, както и със серия снимки на "дупки" в асфалта, които по българските стандарти изглеждат по-скоро малки пукнатини.

Пожарната и поддръжката на улиците и пътищата са две от многото отговорности на общините в Швейцария. Строго регламентираното разпределение на отговорностите (и правомощията) между трите нива на властта в страната е друга нейна основна характеристика. По конституция националното ниво – конфедерацията – носи отговорността и упражнява властта в области като външната политика и политиката по сигурността, отбраната, митниците и граничния контрол, законодателството и институциите, които контролират неговото спазване.

Следващото ниво са 26-те кантона, които образуват конфедерацията и имат висока степен на независимост. Тяхна отговорност са болниците, университетите, културните институции, полицията.

Отговорност на третото ниво – общините – остават голям кръг въпроси, които са най-близо до всекидневния живот на хората – освен пожарната и общинските пътища, това са училищата и детските градини, социалните помощи и услуги, енергийните доставки, сметосъбирането, водоснабдяването и канализацията, териториалното устройство и планиране...

Швейцарците и данъците

За да изпълнява отговорностите си всяко от трите нива на властта в държавата има свой собствен бюджет, което означава – и свои източници на приходи. Данъчната сметка на типичния швейцарец е разделена на три – държавни данъци, кантонални данъци и общински данъци, като понякога данъкът за общината е най-голям. Съотношението между трите е приблизително 20% за държавата, 40% за кантона и 40% за общината.

Ясното разпределение на отговорностите и на финансовите ангажименти, естествено, е свързано с правото общините да определят сами данъците и таксите си. Включително и, когато се налага, да решат дали да се откажат от някакви инвестиции, придобивки, услуги и да свият разходите си или да увеличат приходите на общината като повишат собствените си данъци и такси.

Именно такъв избор трябва да направят събралите се гласоподаватели и данъкоплатци в Моосзеедорф. Те са улеснени от стегната видео презентация в цифри и графики на основните параметри в бюджета, отделните приходи и разходи, дължимите плащания, текущите проекти и планираните инвестиции.

От презентацията става ясно, че финансовото състояние на общината в последните години постепенно се влошава. Догодина разходите ще бъдат със 790 хиляди франка повече в сравнение с 2010-та главно заради увеличение в социалното подпомагане, обществения транспорт и образованието. Същевременно се очертава и намаляване на приходите от данъци както при физическите, така и при юридическите лица. Примерно заради това, че някои фирми са преместили регистрацията си в други общини. Ако не бъдат взети мерки за коригиране на тази тенденция, дефицитът в общинския бюджет би надхвърлил 1 милион франка.

Затова управата предлага бюджетни съкращения за близо 300 хиляди франка и леко повишаване на данъчното облагане. То ще означава допълнителни 130 хиляди франка за общината и нараснали с 4,5 % разходи за данъкоплатците. Така дефицитът ще бъде сведен до около 680 хиляди франка. Той ще бъде финансиран с нови кредити, което пък ще доведе до увеличаване на дълга на общината.

Проектобюджетът предвижда и промени в някои такси. Леко се повишава цената на биогаза, получаван от общинската компостираща инсталация. За сметка на това се понижава цената на торбите за боклук. В цяла Швейцария няма такса "смет“. Вместо това гражданите купуват точно определен вид полиетиленови торби. Така те плащат за събирането, а в Моосзеедорф – и за изгарянето на отпадъците в новия супермодерен завод край Берн. Цената на 35-литровата торба, например, се понижава от 1,80 на 1,60 франка.

Събранието обсъжда и договорът с частна фирма, която обслужва вътрешно-общинска автобусна линия. Ще бъдат монтирани допълнителни слънчеви панели на покривите на училището и детската градина. Средства, спестени при изграждането на местната мрежа за доставка на интернет, се пренасочват към подмяна на уличното осветление с по-модерно и по-икономично. Одобряват се и средства за привличане на специалисти, които да изготвят нов териториален план на общината, както и за неговото широко обсъждане. Това се налага заради многото заявки за ново строителство, което заплашва да наруши баланса около езерото – най-ценната местна забележителност.

Накрая събранието гласува изцяло бюджета за догодина, както и бюджетен план за периода до 2019-та, когато се предвижда бюджетът да бъде балансиран.

Така за около, всичко на всичко, час и половина присъстващите решават въпроси, чийто материален еквивалент се измерва със стотици хиляди и милиони франкове. Без излишни думи, без нито едно заяждане и нито един скандал. Стегнато, делово и толерантно.

Изключително впечатляваща картина, особено за свикналия с българската действителност, в която живущите дори само в един жилищен блок трудно се събират, а още по-трудно стигат до съгласие дори по най-дребния въпрос.

На фона на тази картина това, че, ако се наложи, швейцарците гласуват за повишаване на собствените си данъци, изглежда не абсурдно, а напълно естествено. Резултат на вековни натрупвания, при които свободата, правото на самоуправление и прякото участие са формирали просветени и отговорни за собствения си живот като личности и като общност граждани.

Събранието е свършило и всички излизат във фоайето, където ги чакат няколко маси, отрупани със сирена, колбаси и червени вина - производство на местни фермери. А няколко мъже, сред които и двама-трима от седялите допреди малко в „президиума” местни управляващи, събират и подреждат столовете в залата, за да я освободят за следващото общо събитие.

Берн-София

*Текстът е резултат пътуване до Швейцария в рамките на проекта "Демокрацията е процес" на Фондация Дарик и Репортери без граници, Швейцария.