Ти си това, което четеш

Какъв е изворът на конфликта за минералните води

Замяната на търговските марки с имената на находищата – "в името на потребителя" или в интерес на един производител?
Владислава Пеева | 08:11 | 06 ноември 2017 | 3 коментара

Как ли би приел потребителят минерални води "Смоларника", "Мангашли", "Дотлу дере", "Сярна баня", "Гьоргьозова вода", "Стублата", "Боята", "Кокалче", "Ичме" или "Пепеляшка"?

Да, така биха могли да се наричат бутилирани води от все още неразработените минерални извори у нас с цитираните имена, плюс още дузини подобни, ако парламентът окончателно реши да приеме изискването бутилираните води да носят имената на съоръженията, използвани за да се добиват, а когато все пак търговската марка е различна - на етикетите да се изписват с по-едър от нея шрифт именно тези имена.

Ако текстовете, засягащи минералните и изворните води, от проекта на нов Закон за храните минат без редакция и на второ четене, със сигурност обаче по рафтовете с води ще се появят бутилки с екзотичните надписи "Домус дере", "Баджова вода" и "Кърколица". Така се казват сондажите за добив на водите, които днес са популярни съответно като "Горна баня", "Бачково" и "Рилец". Тези марки ще трябва да се изписват с по-дребен шрифт от името на находището.

Мотивът на новия регламент е прилагането в българското законодателство на Директива 54/2009 на Европейския съюз. Според нея, когато на пазара се предлага натурална минерална или изворна вода под търговска марка, различна от името на източника или мястото на бутилиране, то или едното или другото трябва да е изписано с един път и половина по-едър шрифт от най-големите букви върху етикета.

Не е ясно как ще повлияят предложенията на пазара на минерални води в България, чиято стойност устойчиво расте през последните години от 227.765 млн. лв. през 2014 г. на 272.574 млн. лв. през 2016 г., по оценка на "Нилсен".

Промените със сигурност ще доведат до объркване на потребителите и пренареждане на пазара, смятат членовете на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки. Според нейния изпълнителен директор Жана Величкова опитът за буквално пренасяне на текстове на директивата, вкл. с неточности, се прави в услуга на една единствена фирма – "Балдаран спринг", бутилираща едноименната вода, която е добивана от един и същ източник, а дори и от едно съоръжение, като продаваната под марката "Девин". Съоръжението, използвано от двете компании за добив на вода се казва КЕИ "Балдарана", което ясно очертава мотивацията да се заличи утвърдената марка. Това ще стане с цялата индустрия, а използващите две или повече съоръжения ще се чудят как точно да именуват продукта си и все ще са сгрешили,. Това ще обърка потребителите при избора на вода, смята Величкова.

Собственикът на "Балдаран спринг" Васил Стоименов отрича промяната да го облагодетелства по някакъв начин и смята, че подобни твърдения са провокации, които поставяли под съмнение европейската директива и капацитета на правителството.

Приетият на първо четене проект на Закона за храните в момента е в процедура на приемане на предложения за поправки преди разглеждането на второ четене, която ще продължи до 23 ноември. Такива все още няма внесени, но според народни представители от ГЕРБ, с които Мediapool разговаря, нагласите са да отпадне текстът, според който "натурална минерална вода, съответно изворна вода, от един и същи извор се пуска на пазара само под едно търговско наименование".

Търговска война

Всъщност драмата с пренареждането на пазара на минерални и изворни води съвсем не е от днес, а от няколко години. Може да се каже, че тя започва след като Васил Стоименов, който е сред основните разработчици на компанията и марката "Девин", продава дяловете си от фирмата, чиято собственост от 2006 г. досега се сменя на няколко пъти, за да стигне през март 2017 г. до белгийската "Спадел груп", която е лидер на белгийския пазар на минерални води и продава марката СПА.

По прилагането на евродирективата за минералните води пък се работи от 2014 г. От тогава датират и взаимните нападки между Асоциацията на производителите на безалкохолните напитки, в която членуват две трети от компаниите, бутилиращи води, и Съюза на безалкохолната промишленост, в който участват сегашната фирма на Стоименов "Балдаран спринг", двете компании, които бутилират заедно, вкл, едната и от извора "Домус дере" и продават по марката "Горна баня" с разлики в етикета, и Централният кооперативен съюз.

Според представена от Жана Величкова кореспонденция с Брюксел, Еврокомисията е нотифицирана още през 2016 г. със законови текстове, свързани с директивата, според които може да се запази досегашната практика у нас, каквато е и в Европа – "един извор – един бутилировач – една марка", както и правото да се продава под досегашните наименования, без да се налага ребрандиране на етикетите.

Васил Стоименов обаче разполага със свои писма с ЕК, според които, ако не се въведе изискването водата да носи името на извора, ще се наруши евродирективата и България е застрашена от санкции.

Величкова обяснява това огромно разминаване в становищата на Брюксел с неточната формулировка на въпросите, отправени към ЕК от Съюза на безалкохолната промишленост и съответно получен отговор, който се цитира извън общия контекст на директивата и пазарните правила.

Пренебрегната нотификация от ЕК

Въпреки липсата на забележки от ЕК по нотификацията на закона, правителството внася в парламента коренно различен законопроект и той успешно бе гласуван в парламента миналата седмица. Обяснението на депутатите е, че процедурата позволява корекции едва преди второто четене и е нямало друг вариант, освен да го одобрят с ясното съзнание за съществуващите проблеми и необходимостта от редакции.

Според Величкова текстовете в Закона за храните създават проблем не само с търговските марки, но и с това, че нови играчи се възползват от инвестициите и маркетинговите усилия на компании, които по-рано са разработили находищата. Причината е, че под предлога да се оползотворяват капацитетите на минералните находища, ще се дава зелена светлина за споделено бутилиране и паразитиране на нови играчи върху разработените находища и наложените марки.

"Това е все едно аз да мога да отида да направя сондаж на находището, откъдето се бутилира водата "Евиан" и спокойно да започна да продавам същата марка на пазара, възползвайки се от разработеното име и маркетинга на дългогодишния бутилировач. Това е невъзможно да се случи във Франция", коментира Величкова пред Mediapool.

Възможност за паразитиране

"Освен това, ако повече от една компании черпят вода от едно находище и някоя от тях предизвика замърсяване на извора чрез сондажа си, как ще се установява виновникът? Така единият оператор може да съсипе бизнеса и на двете компании. Отделно от това всъщност се възпрепятства навлизането на нови инвестиции в бранша, тъй като кой ще се съгласи да вложи пари и труд в разработването на извор и марка, а след това някой да дойде наготово да сложи сондаж и да бутилира?", посочва председателят на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки.

В момента от 144 находища на минерална вода у нас се експлоатират само 13. При три от тях има заварено положение, в което оперират повече от една компания. Това са посочените вече случаи; с находището, експлоатирано от дружествата "Булминвекс - ГБ" ЕООД и "БК - Горна баня" ООД и продаващи под една марка; както и софийското находище "Княжево", на което работят "Соф Дринкс" ООД и "Минерална вода Княжево" ЕООД, продаващи обаче под различните брандове "Княжево" и "Княжевска". Подобен случай има с бутилирането на две води "Хисар" и една "Хисаря" от сондажи, обозначени с цифри и от "Чобан чешма" , но там е факт консолидация и редукция на броя на операторите. При изворните случая с „КЕИ БАЛДАРАНА“ е единствен и той е допуснат в условията на членство в ЕС, а не наследство от зората на прехода.

"Някой да е чувал по радиото реклама на вода "Горна баня"? Не е. При две компании на едно находище с една марка, нито една от тях няма интерес да инвестира в реклама на бранда, докато другата може да паразитира", обяснява Величкова аргументите си против подготвяните поправки. Според нея сегашният опит за разбиване на установения модел е в полза на фирмата "Балдаран спринг" по няколко причини: първо - ще се сложи законов чадър на неспазеното от компанията, действащо и в момента изискване, вода от един водоизточник да се предлага под едно и също наименование (марка) и второ – ще се удовлетвори желанието, датиращо още от 2013 г. да си отвори достъп и до разработено вече находище на минерална вода. Цената на всичко това е сриването на цялата индустрия.

Бизнесменът обаче твърди, че промените не го облагодетелстват по никакъв начин.

В името на потребителите!?

"Ние можем да работим и в сегашната ситуация, но това не е добре за потребителите", коментира собственикът на "Балдаран спринг" пред Mediapool. "Аз нямам проблеми, проблеми имат хората, които от години искат да отложат прилагането на евродирективата", каза той.

Според него в момента се нарушават евроизискванията като се бутилира една и съща вода под различно търговско наименование, както е в случая с "Девин" и "Балдаран". По думите му точно така се заблуждавал клиентът. Стоименов също така смята, че евродирективата по никакъв начин не вменява задължението от един извор само един търговски субект да може да добива минерална вода.

"С твърденията си представителката на Асоциацията на производителите на безалкохолните напитки поставя под съмнение европейския регламент, решение на Министерския съвет и експертния капацитет на подготвилите новия Закон за храните", каза Стоименов.

Той смята, че няма да се стигне до странно звучащи имена на марки минерални води според названията на изворите, тъй като директивата позволява запазването на досегашните марки и допуска за изворите, които не звучат добре, да се употребява мястото на експлоатация на минералните води. "Генезисът на спора ни е, че ще се премахнат търговските марки, но директивата дава пълни гаранции за всички запазени търговски марки, макар и да изисква изписването на извора с по-голям шрифт", посочи Стоименов.

Думите му донякъде подкрепят тезата на Величкова, че по-късно започналите да бутилират от разработено находище ще са по-облагодетелствани.

Стоименов твърди, че всичките усилия на съюза, в който членува, са за изричното посочване на вида на водата върху етикета, което в момента липсвало."Имената на изворите, като словни изрази, са национално богатство и принадлежат на потребителите, а не на производителите, затова тяхното място е на етикетите. Директивата не допуска да има само търговски марки и фирмени имена на етикетите", посочва се в становище на Съюза на безалкохолната промишленост.

А нещата могат да са много ясни с публичен регистър...

От Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки обаче смятат, че ситуацията ще е точно обратната и всъщност ще обърка потребителите на натурални води, които нарастват устойчиво всяка година. Това може да ги отдръпне от пазара. А при положение, че вносните марки минерална вода няма да бъдат засегнати по никакъв начин, е възможно пренасочване на по-платежоспособните потребители към тях.

От Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки безуспешно – засега, предлагат на депутатите вместо да разбъркват по този начин пазара, да се запознаят отново обстойно с кореспонденциите с Брюксел от 2014 г. към момента по казуса и да приложат в страната ни моделът, спазван в цяла Европа. "За потребителите трябва да се въведе публичен онлайн регистър, в който да са записани по подобие на европейски подобни регистри всички експлоатирани минерални находища, срещу тях коя фирма има разрешително за ползва водите, къде точно бутилира продукцията си и под каква марка я продава", смята Величкова. В този регистър може да се добавят и действащите в съответния момент сертификати за характеристиките на водите, които трябва да се подновяват на всеки пет години.

Според Величкова това е много по-добър вариант в полза на потребителите, отколкото предлаганите от правителството промени в наименованията и етикетирането. Тя лично е събирала през годините информацията от различни административни регистри за изворите, операторите им и марките и на практика е създала подобен регистър, в който потребителите могат много лесно да се ориентират.

Законът е внесен преди вносителите да са наясно кой модел е по-добър

От кабинета на вицепремиера Томислав Дончев, който е координирал работната група по писането на новия Закон за храните, заявиха пред Mediapool, че в частта за минералните се се придържали почти буквално към предписанията на евродирективата.

Мнението на Дончев е, че засега няма основание да се твърди, че "единият модел е по-добър от другия от гледна точка на икономическото развитие или състоянието на пазара".

"Към момента в България се допуска вода от едно находище да бъде бутилирана от различни оператори, доколкото тя се предлага на пазара под едно и също търговско описание. Въпросът дали от гледна точка ефективност на пазара и защита на потребителите е по-удачен подходът с един икономически оператор на едно находище или с повече от един оператор на едно находище, е въпрос на сериозен икономически анализ и оценка на въздействието на различните варианти, преди да бъдат предприети действия за смяна на модела", се посочва в принципната позиция на вицепремиера по икономическите въпроси.

Тук възниква въпросът отговорно ли е да се пристъпи към промяна на модела, ако все още не е направен "сериозен икономически анализ" за последствията.

Величкова посочва, че точно такива оценки и анализи не са правени, а ръководената от нея организация оспорва използването на приложената оценка за въздействие на новия закон, която е изготвена от "Индъстри Уоч", защото тя е правена по друг, различен от разглеждания в парламента текст за Водите. Според анализаторите на оценителя на проектозакона, той ще облекчи сегашната процедура за признаване на минералните натурални и изворни води. Според Жана Величкова обаче това въобще не е така.

Битката продължава в парламента

Така или иначе битката за пазара на минерални и изворни води вече се пренася на ринга на Народното събрание. По неофициална информация на Mediapool парламентарната група на ГЕРБ е готова да чуе възраженията на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки и не е изключено промените относно търговските марки да отпаднат.

Депутати от различни групи коментираха пред Mediapool, че лобисткият натиск от всички страни е сериозен и аргументите, които ще наклонят везните в една или друга посока, не е задължително да са базирани на компетентна оценка и анализ, още повече, че вносителите признават отсъствие на такъв.

Предстои да се види какво ще се случи в крайна сметка в бранша, в който досега са вложени над 130 млн. лв. инвестиции и има голям потенциал за развитие при формулирането на ясни и правилни регламенти за пазарното функциониране.

Още по темата
Още от Бизнес

До какво ще доведе приемането на антикорупционния закон?