Какво предвижда нехаресваният от общинарите план на Копривщица

Причината, поради която цяла България разбра за подготвяния нов общ устройствен план на Копривщица, бе заради решението на Общинския съвет от 17 март да премахне статута на "архитектурно-исторически резерват". Това стана под натиска на местни бизнесмени, най-вече Радослав Йовков, които имат други амбиции. Кметът Генчо Герданов, който е местен лидер на ГЕРБ и твърди, че е против решението на общинските съветници, е отсъствал и от двете заседания, посветени на новия план. Той обаче е присъствал на общественото обсъждане на плана през юни м.г. и както става ясно, е двигател на друг инвестиционен проект – за целогодишна ски писта.

Новият общ устройствен план на Копривщица е разработен от ДЗЗД "Градско планиране Копривщица", става ясно от документите, публикувани на сайта на общината.

Урбанистът Нурхан Реджеб е ръководител на екипа и той е човекът, който се бори за съхраняването на уникалната природа и архитектура на Копривщица.

Красимира Станева, ръководител на екологичната оценка на плана, казва по време на общественото обсъждане на плана, че идеята е Копривщица да се развива по примера на Залцбург – запазване на старата архитектурна и историческа част на града свързана с българската история и развитие на нови зони – за складова дейност и за отдих и туризъм.

На обсъждането през юни 2016 г.са участвали кметът Генчо Герданов, общински съветници, служители от администрацията, представители на ведомства, организации и граждани.

Целта на плана е да зададе параметрите за развитието на Копривщица до 2033 г. като определи новите територии за усвояване и опазване на културното наследство чрез специфични правила и нормите за застрояване.

"Архитектурно-историческият резерват" Копривщица не се пипа

Планът се състои от добре познатата градска част, която се определя като "архитектурно-исторически резерват", а около нея има охранителна зона.

Авторите предлагат охранителната зона да не се пипа и я разширяват с цел да се запази автентичният облик на възрожденското градче. Не се предвижда промяна на предназначението на земеделски и горски имоти за жилищни нужди.

В зоната има неусвоени територии за застрояване, които могат да поемат едно бъдещо увеличение на населението в града. През последните години то трайно намалява и в момента в Копривщица живеят около 2000 жители по данни на НСИ. Освен това около 38% от къщите са необитаеми. За последните 13 години в Копривщица са построени общо 45 сгради или средно по две на година.

В предвидената урегулирана зона има достатъчно свободни парцели, които могат да се застроят и по тази причина авторите на плана не смятат, че тя трябва да се разшири. Предлагат параметри на застрояване, които са съобразени със съществуващите в момента къщи, които са предимно във възрожденски стил. Предложените параметри са плътност на застрояването 60%, кинт 1.5, височина 10 метра, озеленяване 40%.

Това ще помогне за основния поминък на Копривщица, който е туризъм. Населението се прехранва още с производство на картофи и дърводобив.

Това обаче не се харесва на местния бизнес и общинарите. Те гласуват премахване на статута "архитектурни-исторически резерват", защото "не сме индианци", по думите на местен бизнесмен, и завишават параметрите за застрояване - плътност 80%, кинт 2.5, височина до 15 метра и озеленяване 20%.

Новата ски писта ще погуби лалугери и двойката царски орли

И ако за историческото ядро на Копривщица общинарите са готови да направят компромис, особено след натиска на централната власт, не така стоят нещата с идеята за изграждането на целогодишен ски курорт.

Екстравагантната идея е на кмета Генчо Герданов, а реализацията ѝ трябва да стане чрез публично-частно партньорство. Общината участва с имота, който е общински и се намира в местността "Крива река", а инвестицията трябва да дойде от бизнеса.

Бъдещата ски писта е разположена на около 3.5 км югоизточно от града. Идеята е тя да се ползва целогодишно и за целта е предвидено изграждането на два резервоара с вода, от които ще се прави изкуствен сняг през летните месеци. Интересна подробност е, че Копривщица има проблем с водоснабдяването и няма достатъчно вода през лятото заради големите загуби по амортизираната мрежа. Освен това градът няма и пречиствателна станция. Нейното строителство е започнало през 2008 г. с европейски пари, но е останало недовършено и до днес.

Около ски пистата общинарите искат територии за изграждането на зона за отдих и рекреация, в която да се строят семейни хотели с до 20 легла, вили, къмпинги и бунгала.

Експертите, изготвили общия устройствен план, са против подобни строителни начинания. Една от причините е, че нарочената за ски писта местност е местообитание на два редки и защитени животински видове – лалугер и царски орел (съгласно директивите за местообитанията и за птиците).

Изграждането на замислените обекти ще доведе до значително негативно въздействие върху лалугера, унищожаване на негова колония и намаляване на местообитанието, посочват екоекспертите, изготвили екологичната оценка.

По -драматично е положението обаче с двойката царски орли. В харесания от кмета и инвеститорите район има две гнезда на метри от бъдещата ски писта. Ползването ѝ целогодишно означава те да бъдат унищожени. Последиците за района от изчезването на царските орли може да се сравни с културно-историческото наследство на Копривщица, казва Красимира Станева, ръководител на екооценката по време на общественото обсъждане на плана.

Кметът Герданов обаче заявява, че ще направи всичко възможно ски пистата да се осъществи.

Теренът, предвиден за ски писта.

В началото на януари 2017 г. той пуска покана за заявяване на инвестиционно намерение за отдаване на концесия за срок от 35 години на футболното игрище, лекоатлетическата писта и и обслужващата сграда, която трябва да се превърне в спа център. Предложение постъпва от бизнесмена Радослав Йовков (разглеждането му е включено в дневния ред на заседанието на Общинския съвет в петък). Според съветници в предложението е включено и изграждането на ски пистата с два лифта.

Извън охранителната зона

Според изготвилите общия устройствен план градът трябва да се развива извън охранителната зона, за да се запази красотата на историческия архитектурен ансамбъл, в който има над 380 паметника на културата с национално и местно значение.

За целта са отредени терени за стопанско-логистични дейности. Бившото военно поделение "Зайково", което вече е собственост на общината, може да се използва за складове.

Конверсията на бившия приборостроителен завод, който не работи, стопанския двор и мандрата "Дядо Либен" са достатъчни да задоволят нуждите за работа на местното население, смятат още авторите на плана.