Калин Калпакчиев: ВСС трябва да подаде оставкa, за да заработят конституционните промени

Какво послание към съдебната система бе отправено с SMS-а на Бойко Борисов?

Въпросът трябва да се раздели, защото в него се съдържат два отделни акта. Първият акт е кой точно е изпратил този SMS. Всеки добросъвестен наблюдател би си помислил, че съобщението е изпратено от член на Висшия съдебен съвет (ВСС). Така е написано. Вторият акт е безспорен – препращането на SMS-а от Борисов до председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов. Смятам, че това е по-важно. Важен е и контекстът, в който се разви ситуацията, защото съобщението бе препратено в разгара на обсъждането на проверката "Яневагейт" във ВСС. Така премиерът изпрати ясен сигнал на Лозан Панов, който участваше активно в дискусията с критично мнение, че следи темата, неприятен му развоят на дискусията и даде знак за пряката си намеса. Случилото се освети един проблем, за който ние говорим от години – намесата на политическите власти в делата на съдебната власт. Това стана особено видно по време на дебата за конституционните промени. Ние видяхме ясно, че има нерегламентирано влияние, което се провежда тайно, защото е извън общоприетия диалог между властите, който безспорно трябва да съществува. Това е важният въпрос: Как да се премахне нерегламентирано влияние върху съдебната власт от страна на политиците? Ние от години говорим как се избира парламентарната квота във ВСС. По конституционен замисъл тези хора трябваше да гарантират участието на обществото в администрирането на съдебната власт, но на практика процедурата се сведе до избор на партийни представители. Освен всичко, сега целият този проблем, осветен от SMS-историята, се опитва да се вкара в изцяло конспиративен контекст. Целта е проблемът да се лиши от смисъл.

Какво ви казва самият текст на SMS -а:"Лозан Панов отново предложи да Ви викаме във ВСС по записите на двете каки. Не го приехме"?

Тук не можем да говорим за желание за информираност от страна на премиера. Това е директна намеса. Да, ние гласувахме да се допусне изслушването на министър-председателя, включително и аз гласувах. Единствено Лозан Панов се въздържа. Председателят на ВКС каза, че премиерът трябва да бъде поканен, но той на негово място не би дошъл. Ние искахме да зададем въпроси на премиера единствено във връзка с избухналия по-рано скандал с SMS-а. По време на изслушването той си позволи по същество да коментира темата "Яневагейт", което, според мен, не беше допустимо, защото самият ВСС вече водеше своята финална дискусия. Така премиерът се намеси, включително с появяването си там, в процеса на взимане на крайното решение.

Вие говорите за формирането на политическата квота във ВСС, но не само членовете от тази квота му станаха на крака на премиера...

Обяснението е в това как се избира целият съдебен съвет. Влияние на председателите на съдилищата и ръководителите на прокуратурите върху общите събрания е много голямо. Знаете, че тези хора се избират от ВСС. Целият кадрови процес води до образуването на една плътна мрежа за влияние. Съдиите не избират своите представители във ВСС пряко, а чрез делегати. Крайният продукт е видим. Ние видяхме по време на самото заседание на ВСС, че голяма част от членовете на съвета демонстрираха раболепно отношение към премиера, включително с езика на тялото си.

Как ВСС трябва да реагира на тази криза, за да си изчисти имиджа?

Въпросът трябва да бъде изчистен, защото в обществото съществува впечатление, че някой във ВСС пише тайни отчети до премиера. Това впечатление не е опровергано. То трябва категорично да се опровергае или да се потвърди. Знам, че идеята всеки член на съвета да даде разпечатка на есемесите си от онази сутрин, съдържа унизителен момент, но ние сами се поставихме в това унизително положение. Само разпечатките могат да дадат ясния отговор, който ние сме длъжни да предоставим. Този скандал обаче не е първи, няма да е последен. България има нужда от дълбока конституционна реформа, защото последната промяна в Конституцията не реши висящите проблеми. Независимостта на съда от политическото влияние не беше гарантирана. Много беше важно в съдийската колегия да се гарантира мнозинството на съдиите, избрани от самите съдии чрез пряк избор. Конституционните промени обаче оставиха съдиите в малцинство – 6 от общо 14 членове на съдийската колегия.

Приключи ли "Яневагейт"?

Не. Формално ВСС прекрати проверката, но досъдебното производство, което води прокуратурата, още не е приключило. Обществото не знае какво се случва по него. Трябва да се настоява това разследване да бъде всеобхватно, обективно и по същество, а да не се съсредоточва само в законността на записите.

Възможно ли е обективно разследване предвид ролята на главния прокурор?

Резултатите от това разследване трябва да бъдат обявявани максимално публично, за да може всеки от нас да елиминира съмненията си. Смятам, че накрая няма как да бъдем заблудени. Сега въпросът е дали изходните предпоставки разследването да е обективно са налице, защото името на главният прокурор е замесено в тези разговори. Това само по себе си е предпоставка да се съмняваме в обективността на разследването. Помните, че когато този въпрос се поставяше за проверката в Етичната комисия на ВСС, защото там имаше замесени членове, те си направиха отвод. Същият въпрос важи и за прокуратурата. "Яневагейт" отново постави темата дали има ефективен законодателен механизъм за външен контрол върху дейността на главния прокурор, когато има съмнения, че той е извършил нарушение или престъпление.

Ако делото "Яневагейт" приключи с внесен обвинителен акт, без значение срещу кого, може ли делото да бъде минирано вследствие на това, че главният прокурор не се оттегли за времето, докато трае разследването?

Този въпрос не може да бъде еднозначно тълкуван. Това само по себе си няма да бъде фатално, но по-скоро проблемът е дали изобщо ще бъде внесен обвинителен акт. Големият проблем е, че такива случаи, които поставят големите въпроси за зависимостите на лица от върховете на властта, въобще не достигат до съд. Непълното и необективното разследване много често води до това, че въобще няма обвинителни актове.

Как вие, Лозан Панов, Съюзът на съдиите в България, Христо Иванов и други, "клатите държавата", каквито обвинения се тиражират?

Това е едно широко тиражирано клише, което няма никаква фактическа опора. То има за цел да постави целия обществен дебат на една конспиративна територия, на която силата на аргументите няма никакво значение. Ние говорим за нуждата от дълбока реформа на съдебната власт, която да направи така, че тя наистина да стане независима. Към това са насочени изказванията и на председателя на ВКС и на съдиите. Нашата тревога е, че реформите, които се правят през последните месеци, нямат за цел налагането на върховенството на закона, а да създадат привидност.

Наскоро беше публикувано в редица медии словото на Лорд Томас (председател на Върховния съд на Великобритания), който говори за ключовата роля на съдиите в демократичното общество, за нуждата от тяхната критична позиция в помощ на реформите. Публикувано беше и едно решение на Федералния административен съд на Германия, в което се казва, че нито обществото, нито държавата имат полза от безкритични съдии, че съдията е последната преграда срещу произвола и защитник на ценностите на върховенството на правото. В този смисъл клишето за "клатенето на държавата" доведе до абсолютната спекулация, че Лозан Панов с речта си и ССБ със своите позиции правят заявки за участие в политическия живот. Подобни позиции са стандарт за поведение на съдиите във всички развити държави. С тях съдиите по никакъв начин не нарушават изискването за независимост и безпристрастност. Както казва Лорд Томас, съдията не само трябва да участва прозрачно в демократичния диалог с останалите власти, но трябва да бъде връзката между гражданите и властта. В крайна сметка правосъдието е в името на гражданите.

Наскоро ССБ изпрати отворено писмо до Брюксел. Смятате ли, че след един силно критичен доклад на ЕК, ще бъде обвинени отново в антидържавна дейност?

Всички призиви за реформа, които идват отвътре, остават нечути. Мониторинговият механизъм остава като един от малкото възможни начини, да не кажа единственият, да се провокират смислени реформи чрез външен натиск. Вече имаше случаи, в които пропагандата обвиняваше критично мислещите хора за негативните доклади. Докладите на ЕК се пишат от европейските чиновници и експерти. Аз не смятам, че една критична проява вътре в страната може да има решаващо въздействие. Съдържанието на докладите се решава от действията или бездействията на нашите власти. Много често действията и бездействията на властите в България са толкова еднозначни, че не подлежат на тълкуване. Писмото на ССБ алармира, изразява загриженост, че се губи ценно време и се пропилява енергия, която може да бъде използвана за реформата, които ще доведе до искания от всички ни резултат – независим съд, който ще работи в полза на гражданите. Да бъде пресечена връзката между правосъдието, управлението на правосъдието и задкулисните олигархични партийно-политически връзки.

Имате ли информация за предложението на Бойко Борисов, което беше предадено в Брюксел от Екатерина Захариева, да дойдат европейски експерти в помощ на българската съдебна система?

Тази идея, доколкото помня, беше съобщена от премиера на брифинг с журналисти в Брюксел. Честно казано, не ми е много ясно как подобна инициатива би помогнала. Няма как тези двама-трима експерти да предизвикат дълбока реформа в прокуратурата, например. Присъствието им няма да промени нещо. Освен това ние вече имаме такъв опит от времето на главния прокурор Никола Филчев. Тогава в прокуратурата дойдоха да помагат експерти от Бавария, което не доведе до някаква промяна, помните. Сега това ми струва като имиджов ход за печелене на време. Според мен ефект би имала идеята на Христо Иванов да се направи международна експертиза на българската прокуратурата. Тази идея не се прие и отпадна от актуализираната стратегия за съдебна реформа. Целта ѝ беше да се изясни как да се реформира прокуратурата, че тя да стане отчетна, ефективна в борбата с престъпността и да се разчупи структурния ѝ модел от "сталински тип". Промените в Конституцията не само не решиха този проблем, но дори влошиха ситуацията. Приетото от парламента разделение на квотите в бъдещия ВСС гарантира абсолютен монопол на главния прокурор в рамките на прокурорската колегия. Ако преди имаше някакъв шанс, макар и малък, за някакъв контрол върху дейността му, то сега в прокурорската колегия това ще е практически невъзможно.

Има ли шанс за някаква положителна промяна във ВСС?

Има, но преди това трябва да позволим на промените да заработят. Това означава всички ние, които сме избрани от професионалната гилдия, да дадем възможност на нашите колеги да проведат пряк демократичен избор на своите представители във ВСС. Това ще доведе до незабавно пряко приложение на Конституцията, а и ще спомогне за утвърждаване на легитимността на кадровия орган на съдебната власт, чийто авторитет е на критично ниска точка. Правилата са важни, но хората, които ще трябва да ги изпълняват, също имат значение. Това е въпрос на лично решение на членовете, но въпросът трябва да бъде поставен. Трябва да бъде даден шанс на тези конституционни промени да заработят възможно най-бързо.

Чуха се различни съдийски гласове, че сега ВСС заседава незаконно, защото не се е разделил на колегии. Каква е вашата позиция?

В преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на Конституцията не е предвидено изрично ВСС да продължи да осъществява правомощията си в досегашния си вид, действал преди измененията на Конституцията да влязат в сила. А доколкото разпоредбите на основния закон имат пряко действие, това означава, че съветът вече не е единен колективен административен орган на съдебната власт. От влизането на промените в сила той вече има пленум и две колегии – тази на съдиите и тази на прокурорите и следователите.

Законодателят не е предвидил отлагателен текст в Преходните и заключителните разпоредби на Конституцията, такъв, какъвто е бил предвиден при приемането ѝ през 1991 г. Тогава параграф 4 от преходните разпоредби изрично предвижда, че "определената с Конституцията организация на съдебната власт влиза в действие след приемането на новите устройствени и процесуални закони, които трябва да бъдат приети в срока по параграф 3, алинея 2". Срокът, който парламентът си поставя за приемането на нови устройствени и процесуални закони е три месеца от влизане в сила на Конституцията. Липсата на отлагателен текст създава риск и основание решенията на ВСС да бъдат атакувани пред съда, като нищожни.