Камерите няма да изкоренят насилието в класните стаи

Асоциация "Родители" е неправителствена организация, която от 2001 г. последователно отстоява правата на децата и родителите при взаимодействието им с образователната система. Ние вярваме, че задължение на всички възрастни – родители и професионалисти – е да изградят заедно среда, която да позволи на всяко дете да израсте като най-добрия възрастен, който може да стане.

Ние сме силно обезпокоени от нарастващия брой сигнали за насилие над деца от страна на възрастни. Категорично осъждаме всяка форма на насилие над дете – независимо дали е физическо, психическо или емоционално, независимо дали идва от страна на родителите, или от професионалистите, които работят с деца. Настояваме всеки възрастен, упражнил насилие над дете, да понесе съответните последствия с отчитане на утежняващите обстоятелства, произтичащи от позицията му спрямо детето.

Ние споделяме тревогата на родителите, които не получават адекватна и навременна информация за това, което се случва с децата им в детските градини и училищата. Споделяме и разочарованието и гнева им, когато подадените от тях сигнали за нередности и нарушения не се посрещат с необходимото внимание и не предизвикват съответната реакция и последствия. Изцяло заставаме в подкрепа на искането на родителите да бъде удовлетворена тяхната нужда от сигурност, че децата им са защитени и са в безопасност.

Същевременно ясно заявяваме своята позиция, че чрез поставянето на камери в класните стаи и помещенията на детските градини проблемът с насилието над деца вместо да бъде решен, ще бъде задълбочен.

Защо видеонаблюдението не помага?

Камерите могат само да регистрират прояви на насилие – и то не винаги! – но няма да изкоренят причините, които го пораждат. Насилието не вирее в среда, в която преобладава доверието. Камерите дават ясен и категоричен знак на хората, на които сме поверили ежедневната грижа и образование на децата си, че им нямаме доверие.

Поставянето на камери в класните стаи само по себе си е форма на насилие както към децата, така и към възрастните, които работят с тях. Това влошава средата, което неминуемо ще доведе до още по-голямо насилие. Нещо повече, камерите създават измамното усещане, че проблемът с насилието е решен, докато в същото време се подхранва среда за неговото ескалиране.

Какво може да се направи?

Трябва да се атакуват причините за насилие, които се крият в организацията на средата и нейните характеристики: препълнените класове и групи, претоварената програма, липсата на достатъчно време за физическа активност и свободна игра, липсата на условия за индивидуална работа с децата, липсата на подкрепа за учителите при трудни и конфликтни ситуации, липсата на подготовка, време и адекватно заплащане за работа с родителите.

Всичко това води до свръхнапрежение у деца, учители и родители, до липса на доверие между тях и неизбежни конфликти, от които страдат най-уязвимите – децата.

Ние настояваме за незабавни мерки за промяна на средата, които включват:

• намаляване на броя деца в паралелките и групите или осигуряване на по-голям брой възрастни, които работят с тях;

• по-голяма свобода за учителите при разпределението на материала и избора на методи за преподаване при ориентиране към крайни резултати;

• осигуряване на условия за физическа активност и свободна игра в детските градини и училищата - оценка на материалната база и преразглеждане на организацията на учебния процес;

• премахване на двусменния режим на обучение във всички училища на територията на страната;

• супервизия и подкрепа за учителите при конфликтни ситуации чрез осигуряване на по-голям брой психолози и педагогически съветници в училищата и детските градини и регламентирано време за вътрешноучилищна квалификация и междуучилищни обмени;

• преразглеждане на функцията и ролята на класния ръководител и осигуряване на квалификация, време и адекватно заплащане за работата му за изграждане на класната общност и взаимодействие с родителите.
Очакваме от учителите, директорите, педагогическите съветници, психолозите, възпитателите да оправдаят доверието на родителите, да задействат имунната система на своята общност и да не допускат отделни нейни представители да хвърлят петно върху всички.

Разчитаме, че професионалните екипи в детските градини и училищата и синдикалните организации ще застанат непреклонно срещу всеки случай на насилие над дете и ще покажат категорична непримиримост с подобни практики, без прикриване на отделните случаи на насилие от криворазбрана колегиалност. Това е начинът да бъде укрепено доверието, което родителите гласуват на професионалистите, и да бъде повишено уважението и подкрепата за учителското съсловие. Промяната на средата, а не камерите ще подобрят ситуацията с насилието в училищата и детските градини.

Дългосрочни рискове

Преди да подложим децата си на постоянно следене трябва да си дадем сметка какви ще са дългосрочните последици от това. Как ще се чувстват децата ни, записвани от момента, в който пристъпят прага на детската градина, до момента, в който завършат средното си образование? Как това ще се отрази на тяхното поведение? А на техните ценности? А на доверието им в родители и учители?

За нас е важно чрез личния си пример като възрастни да възпитаваме у децата граждански умения за поемане на отговорност, цивилизован диалог и съвместно намиране на решения, а не манталитет на затворници под постоянно наблюдение. Ние не желаем да бъдем първото поколение българи, които ще превърнат децата си в обект на повсеместно следене. Камерите създават илюзията за краткосрочно решаване на проблема, но нанасят непоправими вреди върху психиката и нагласите на децата в дългосрочен план.

Една несправедливост не може да бъде поправена чрез друга несправедливост, а добрите намерения не могат да оправдаят прилагането на неприемливи средства. Призоваваме всички да проявим смелост и мъдрост, за да създадем среда, в която като възрастни се учим на уважение, самоконтрол и прошка, за да растат децата ни в сигурна среда на доверие и обич

*Позицията на асоциация "Родители" е публикувана във фейсбук страницата на организацията. Заглавието е на редакцията.