Кандидат-спасителят на КТБ иска държавата да поеме 1/2 от липсите

Консорциум от инвеститори е готов да поеме 50 процента от сумата, необходима за капитализирането и оздравяването на КТБ, ако държавата осигури останалата половина. Това съобщи подуправителят на БНБ Калин Христов по време на заседание на временната бюджетна парламентарна комисия, която в сряда заседава повече от пет часа по проблемите на затворената "Корпоративна търговска банка".

Преди него управителят на БНБ Иван Искров каза, че по-рано през деня е проведена нова среща с ключови акционери в КТБ, на която е обсъдено оздравяването на банката. Шефът на Централната банка обаче бе категоричен, че при сегашното законодателство единственият вариант пред БНБ е да отнеме лиценза на КТБ, ако на 31 октомври финансовите отчети на квесторите на банката потвърдят обявената от одиторите миналата седмица дупка от 4.2 млрд. лв. във финансите на КТБ.

Кандидат-спасителят на банката в лицето на австрийския фонд ЕПИК, Оманския фонд и компанията "Джемкорп" предлагат да осигури половината от тази сума за капитализиране на банката, останалите трябвало да осигури държавата.

Христов обаче коментира пред депутатите, че в момента в нашето законодателство не е разписано как се дава държавна помощ за рекапитализиране на банка. Затова ако се премине към вариант оздравяване на банката, трябва да се изготви план от правителството за предоставяне на държавна помощ и да се поиска разрешение за това от ЕК, обясни той.

Подуправителят на БНБ допълни, че инвеститорите нямали намерение да спасяват банката само с частни капитали.

Другият подуправител на БНБ Димитър Костов обаче допълни, че само 4 млрд. лв. няма да са достатъчни за оздравяването на КТБ, която ще се нуждае от още 2 млрд. лв. като наличен капитал.

Ако правителството не се ангажира с такъв план, то БНБ следвайки европейските директиви, трябва да вземе лиценза на КТБ и да се върви към процедура по обявяване в несъстоятелност, каза Калин Христов.

Подобно решение трябва да бъде взето от БНБ до 20 ноември, когато изтича специалният надзор над КТБ, допълни Костов.

При обявяване на несъстоятелност, Фондът за гарантиране на влоговете в банките трябва да се допълни с около 1,5 млрд. лв., обясни той. В отговор на въпрос на народен представител Костов каза, че при обявяване на банката в несъстоятелност по предварителни индикации отражението върху икономическия растеж на страната ще е под 0.5 процента.

Председателят на временната парламентарна комисия Менда Стоянова от ГЕРБ поиска БНБ да даде мнение кой от двата вариант е по-добър, но управителят на БНБ Иван Искров заяви, че БНБ не може да даде такова становище.

Преди това той обясни, че императивната буква на закона изисква от БНБ да отнеме лиценза на КТБ заради отрицателната ѝ ликвидност.

Той заяви също, че ще подаде оставка от поста, веднага след като се намери решение на казуса със затворената и заплашена от фалит "Корпоративна търговска банка" (КТБ), сформира се правителство и има сериозно мнозинство. При тези условия Искров щял да проведе "своите консултации с всички парламентарно представени политически сили, ще се оттегля и ще дам възможност да бъде избран друг управител на БНБ".

Нека не поставяме БНБ в хаос и в невъзможност да взема решения, призова Искров, който преди това заяви, че нито един банков надзорен орган в европейска страна не е бил подлаган на такъв натиск като него дори по време на банковата криза. "Иван Искров не е чиновник", каза той за себе си отново в трето лице и обясни, че е бил депутат, носил е отговорност и е оглавил БНБ след отправена му покана.

Нямам никакво основание да се притеснявам от свършените задачи през всичките тези години, каза Искров.

В момента БНБ е длъжна да спази императивната норма на закона и да отнеме лиценза на "Корпоративна търговска банка" (КТБ), ако окончателните финансови отчети на квесторите на затворената банка потвърдят на 31 октомври дупката от 4.2 млрд. лв., заяви Искров.

Той обясни, че при отрицателен капитал на една банка "БНБ не преценява, БНБ следва по закон, императивно, това е императивна норма, да отнеме лиценза на банката". "Дали вашата воля ще бъде да се промени законът, каквито анонси бяха направени през последните дни, законови промени, които да дадат някаква възможност за отлагане на вземането на решението в рамките на по-дълъг срок, но отново подчертавам, това за изискванията, които Законът за кредитните институции поставя пред Централната банка", каза управителят ѝ.

В същото време той заяви, че и в сряда е имало среща с ключови акционери в КТБ, с които да се обсъдят възможностите за преструктурирането и оздравяването на банката, но не даде детайли за водените разговори.

Искров подчерта, че е мит, че БНБ е против пазарно решение на проблема и отваряне на КТБ.

Той се оплака също така, че е бил подложен на невиждан натиск. "КТБ не е изолиран случай в световната история. В нито един случай Централната банка на тези страни не е била подлагана на такъв огромен, ужасен натиск от страна на публиката", каза Искров пред депутатите.

"Благодарение на последователната и ефективна работа на БНБ, в това число и на банковия надзор, по време на глобалната криза в България не фалира нито една банка", похвали се управителят на Централния трезор.

По думите му от юни досега БНБ, с подкрепата на две правителства и самите банки, успя да ограничи негативните ефекти върху останалата част от банковия сектор след поставянето на КТБ и ТБ "Виктория" под специален надзор. Дотук с огромни усилия е опазена финансовата стабилност на страната и доверието в банките в България, допълни той и даде данни на БНБ според която в края на септември депозитите на населението и фирмите в банките вече са надхвърлили нивата от преди затварянето на КТБ.

Авторитетът на БНБ, с или без Искров или който и да било от Управителния съвет на Централната банка, е изключително важен дълготраен нематериален актив, от който всички имаме нужда, каза още Искров и припомни, че БНБ се отчита само пред Народното събрание.

Пред депутатите говори и подуправителят на БНБ Цветан Гунев, който е обвиняем заради длъжностно престъпление заради неупражнен контрол върху отпускането на кредити от КТБ.

По думите му, при проверка на БНБ в Корпоративна банка през 2013 г. на 213 кредитни експозиции за 3 млрд. лв. е установено, че всичко е наред. Той не можа да обясни как при проверката на прокуратурата в банката, с която започнаха проблемите ѝ, се оказва, че липсват голяма част от документите по заемите.

Представители на одитерските компании обаче посочиха, че тяхната проверка е показала, че кредитните портфейли изкуствено са държани в добро състояние. При някои заеми е констатирано, че са предоговаряни 20 пъти.

Ликвидната атака е генезисът на проблема с КТБ, а това никой не можеше да го предвиди, заяви още Гунев. Сега вече има и капиталов проблем - заради липсата на документация за обезпеченията по кредитите, добави той. Гунев посочи пред депутатите, че е начело на банковия надзор от около година, но работи от 22 години в БНБ и никога не е била пропускана надзорна процедура по отношение на КТБ или други банки.