Ти си това, което четеш

Каталуня: икономика, разтърсена от кризата за независимост

12:28 | 18 декември 2017 | 6 коментара
Икономиката на Каталуня, една от най-динамичните в Испания, забуксува през есента заради политическата криза, предизвикана от опита й да се отцепи, но дългосрочните последици остават неясни.
 
Туризмът забавя темпа
 
Незаконният референдум от 1 октомври, белязан от прояви на полицейско насилие, бе последван от масови демонстрации най-вече в Барселона.
 
Политическата криза достигна връхната си точка на 27 октомври, когато каталунският парламент обяви независимост на региона и това действие бе последвано от решението на Мадрид да постави под попечителство автономния район.
 
Въздействието на това напрежение, което бе широко отразено от медиите, се отрази почти незабавно върху туризма, а той представлява 12% от регионалния брутен вътрешен продукт (БВП).
 
Посещенията на чуждестранни туристи се сринаха с 5% през октомври, макар че те продължаваха да се увеличават дори след джихадистките атентати, отнели живота на 16 души през август.
 
Регионът си остава най-посещаваният в Испания, само че оборотът на компаниите от сектора на туризма се сви силно - с 10% до 15% през октомври и ноември и то най-вече в Барселона.
 
За първото тримесечие на 2018-а резервациите в хотелите в Барселона спаднаха с 10% на годишна основа.
 
Заетостта и потреблението намаляват
 
Проблемите на туристическия сектор, в който работят над 400 000 души, повечето на временни договори, изглежда удрят заетостта. Увеличението на безработицата през октомври, което обикновено се наблюдава в края на летните контракти, това лято бе по-силно, според синдиката Пимекс (Pimec), най-голямата работодателска организация на малките и средни предприятия в Каталуня.
 
Броят на безработните в Каталуния също се увеличи през ноември, докато в района на Мадрид той намаля. Районът на испанската столица в икономически план е равностоен на каталунския, но е по-слаб в туристическия сектор.
 
Според проучване на търговското училище Есаде (Esade), 25% от каталунските работодатели ще наемат по-малко персонал, отколкото се предвиждаше през 2018 година, а 46% са замразили инвестициите си.
 
Кризата освен това удари спирачка на потреблението: продажбите на дребно спаднаха с близо 4% през октомври, докато на национално равнище те останаха стабилни. Продажбите на коли значително отслабиха темпа през октомври и ноември в региона.
 
Изтегляне на компании и бойкот 
 
Каталуня, туристическа и промишлена (хранително-вкусова промишленост, химическа промишленост и автомобилостроене), е един от двигателите на испанската икономика, осигурявайки 19% от БВП на страната.
 
Само че заради опасенията, идващи от юридическата несигурност в случай на отцепване, или от страх от бойкот на техните продукти, над 3000 компании вече са преместили централите си и са ги изнесли от района.
 
Банките CaixaBank и Banco Sabadell се опасяваха, че могат да бъда отрязани от финансирането на Европейската централна банка в случай на обявяване на независимост, а освен това те бяха засегнати от значително теглене на пари от техните клиенти (6 милиарда евро, според каталунския в. "Вангуардия").
 
Това решение за промяна на адреса на корпоративни централи, на теория е чисто административно, все пак поражда опасения от реални изтегляния в близко бъдеще.
 
Тези компании са само близо 1% от общия им брой в Каталуния, но сред тях има големи групи, чийто дял в регионалния БВП е 30%. Такива са Gas Natural (газ) et Abertis (пътно строителство), както и много малки и средни предприятия.
 
Това "безпрецедентно" движение и накърненият авторитет на региона крият риск да затрудни привличането на инвестиции, според съюза на катулинските работодатели Foment del Treball.
Испанското правителство, което в началото на октомври издаде декрет, с който се улеснява процедурата за промяна на адреса на централата, вече призовава компаниите да се завърнат в Каталуния.
 
Все още не се знае какви ще бъдат последиците на национално равнище
 
Заради политическата криза правителството коригира надолу прогнозата си за растежа през 2018 година на 2,3% спрямо 2,6%, очаквани преди. Сега предвижданията са за увеличение от 3%, ако ситуацията "се нормализира отново" след изборите на 21 декември.
 
Международният валутен фонд и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие се опасяват и от забавяне на темпа на нарастване.
 
Само че "отрицателното въздействие до голяма степен ще зависи от продължителността на периода на несигурност и от интензивността му", подчертава Мигел Кардосо, главен икономист на банката BBVA.
 
"Ако несигурността значително отслабне през следващите месеци (...), последиците ще бъдат временни и относително ограничени. Ако обаче тя се запази за по-дълъг период, то последиците ще бъдат по-трайни. Засега всичко е твърде несигурно", коментира анализаторът.
 
 
По БТА.
Още по темата
Още от Европа