Ти си това, което четеш

Като този ВСС втори няма, засега…

Красен Николов | 10:18 | 03 октомври 2017 | 8 коментара

Чугунено мнозинство глухо за аргументите на разума, безобразно кадруване, ясна за всички връзка с политическата власт и никакви скрупули. С това ще бъде запомнен отиващият си Висш съдебен съвет.  “Не съжалявам за нищо“, каза главният прокурор Сотир Цацаров преди ден за приключилия мандат на ВСС. Той и председателят на Върховния административен съд Георги Колев бяха двамата “флагмани“ на мнозинството във ВСС, което управлява съдебната власт пет години. И двамата бяха избрани след натиск от управляващата партия ГЕРБ, а сянката на ДПС върху тях така и не успя да се разсее.

Техните предшественици също не бяха стока и сътвориха огромни скандали. Но интензитетът на скандалите в този ВСС беше ненадминат.

Нека си припомним. Предишният ВСС избра в своя мандат тримата големи в съдебната власт – главен прокурор (Борис Велчев), председател на Върховния касационен съд (Лазар Груев) и председател на Върховния административен съд (Георги Колев). И трите избора бяха като състезания с един кон. Борис Велчев и Лазар Груев бяха бивши съветници на президента Георги Първанов. Тогава на власт беше тройна коалиция. Георги Колев бе наказателен съдия, завършил Академията на МВР в Симеоново, който незнайно как се оказа председател на Върховния административен съд. Георги Колев е близък до ГЕРБ, а когато тай бе избран, ГЕРБ вече бяха на власт. Политическата връзка бе очевидна.

После дойде ВСС, който сега си отива. Заради критиките към предшествениците си кадровиците избраха нова тактика – избори с фасадна конкуренция. Сотир Цацаров бе избран измежду трима, а Бойко Борисов и Цветан Цветанов на няколко пъти подсказаха на ВСС, че именно той е техният човек. После от аферата “Банкя“ чухме градският прокурор на София Николай Кокинов да казва на Борисов: “Не ми се подсмихвай. Ти си го избира“.

После дойде изборът на Лозан Панов за председател на Върховния касационен съд. Мнозинството реши да направи административен съдия шеф на ВКС, вместо одобряваната от съдиите във ВКС Павлина Панова. Така и стана. Това бе и най-голямата грешка на мнозинство, защото сметките им с Панов не излязоха и той се превърна в лице на опозицията срещу статуквото. Последваха две години подмятания от ключовите фактори във ВСС към Панов, че всички знаем как те избраха. Те никога не му простиха тази негова “неблагодарност“.

ВСС в мандата си между 2006 и 2011 година се забърка в скандала “Красьо Черния“. Красьо стана известен като един от най-крупните съдебни кадровици, който можеше да назначава шефове в системата. Този ВСС поне се опита да запази някакво благоприличие. Част от контактувалите с Красьо магистрати бяха уволнени, двама членове на ВСС също.

Отиващият си сега съдебен съвет произведе “Яневагейт“, аферата “Банкя“, лобисткия скандал с Камен Ситнилски, разкритията на следователя Бойко Атанасов за “шпицкомандата на Цацаров“ в столичното следствие. Огромната разлика между двете издания на съдебния съвет бе, че последният дори театър не пожела да играе. В заседанието, в което ВСС трябваше да вземе окончателно решение по “Яневагейт“, премиерът Бойко Борисов нахълта в залата. Тогава мнозинството във ВСС направи най-знаковият си жест – стана му на крака. А Борисов си беше позволил да изпрати есемес до Лозан Панов, с който да му покаже, че има къртица във ВСС и знае всеки негов ход. ВСС си затвори очите и за това.

Скандалът “Яневагейт“ окончателно свали завесата, която покриваше връзките между съдебната и политическата власт. От разговорите между съдийките Владимира Янева и Румяна Ченалова се разбра, че премиерът може да нареди на главния прокурор да “опраска“ магистрат, че главният прокурор  не може да откаже. Разбра се как се прикриват дела, как се подслушват дипломати без последствия. Разбра се, че членът на ВСС Димитър Узунов е „човекът на Бойко“ в кадровия орган. Вместо да разследва тази връзка, ВСС произведе Узунов в свой официален представляващ. Разбра се, че Узунов и Ясен Тодоров са двете най-“оправни“ момчета в съдебния съвет.

ВСС си затваряше очите години наред за безобразното управление на Софийския градски съд от страна на “семейната приятелка“ на Цветан Цветанов Владимира Янева. Това доведе до два съдийски протеста пред ВСС, които не постигнаха нищо, защото мнозинството там бе наистина бе непробиваемо.

После дойде “ЦУМ-гейт“. Разбра се, че главният прокурор се е срещал с тогавашния член на ръководството на БСП Георги Гергов и бизнесмена-издател Сашо Дончев. Издателят говореше за опит за натиск върху редакционната политика на вестника. От думите на Сотир Цацаров се разбра, че има досъдебни производства, свързани с бизнесите на Гергов и Дончев. ВСС така и не провери защо главният прокурор се е срещал с хора, чиито компании имат връзка с разследвания. Когато се разбра за срещата в ЦУМ, дела бяха образувани светкавично. Мнозинството във ВСС не само не инициира проверка, ами се втурна да защитава Цацаров. Пред сградата на съвета се появиха маскирани момчета, държащи кървави агнешки главички в ръце. Те трябваше да сплашат опозицията, която се опитваше да повдигне темата. Главичките бяха откровено мафиотско сплашване.

Две години преди това по същия начин бе сплашен Камен Ситнилски, който бе решил да е опозиция на Цацаров. Около ВСС бяха разлепени некролози с лика на бившия сив кардинал в прокуратурата. Ситнилски бе незаконно отстранен от ВСС и почина, докато се опитваше да получи правосъдие. А ВСС дори не се прикриваше, че говори с опорните точки на медийната групировка на Делян Пеевски.

Кадруването и дисциплинарната практика на почти всички нива на системата бяха плод на задкулисни договорки. Дори Калоян Топалов бе избран за председател на Софийския градски съд след “опраскването“ на Владимира Янева, защото бе препоръчан от Лозан Панов. Тогава Панов все още не беше “разкрит“ като опозиционер. След “осветяването“ му шефът на ВКС не успя да прокара и едно кадрово решение. Премиерът Бойко Борисов обаче все така успяваше. Той обяви, че не жалае Нели Куцкова да оглави Софийския апелативен съд и нейната кандидатура бе отхвърлена два пъти. Веднъж без аргументи и втори път… с аргументите на премиера.

На фона на всичко това всяка седмица ВСС произвеждаше грозни скандали между чугуненото мнозинство и малцинството. Използвани бяха грозни думи, лъжи, крясъци… От всичко това на редовите магистрати им се догади. Без значение дали харесват Калин Калпакчиев или Димитър Узунов.

Това е наследството на отиващия си ВСС. Новият съвет може да се справи много по-добре, дори и нищо да не прави.

Още от Анализи и Коментари

Одобрявате ли в първите 3 дни от болничните да се плаща 50% от заплатата?