Казусът "Митьо Очите" е доказателство за зле функциониращо правосъдие

Ако българското правосъдие работеше добре, Цветан Василев трябваше да е вече в България, а вината му да е изяснена, казва за Дойче Веле германският журналист Франк Щир, който е добър познавач на България и автор на нашумялата статия в "Шпигел", представяща Пеевски като "айсберг на корупцията".

ДВ: След престрелката в Слънчев бряг мнозина се питат дали България не се връща обратно в 1990-те години - към "златните" времена на организираната престъпност. Как виждате Вие нещата?

Франк Щир: Преди няколко месеца имахме две поръчкови убийства само за една седмица. Да, прав сте - когато някъде започне да се стреля, се задейства един стар рефлекс и всички импулсивно се питат дали не се връщаме в онези години. Аз смятам, че онзи маркиран от насилие период всъщност никога не е свършвал. В същото време обаче е вярно, че подобни инциденти сега се случват много по-рядко, отколкото тогава или през 2003-2004 година, да речем, когато също имаше пик на престъпността.

Можем ли да виним и властите? Например че не са достатъчно активни в борбата срещу организираната престъпност?

Да вземем случая с Митьо Очите. Запитайте се дали е нормално този човек да прекара 3-4 години в затвора, а след това напълно необезпокоявано да продължи да се занимава със същата дейност. Това определено говори за зле функциониращо правосъдие. Българските медии са пълни с информация за всякакви престъпници - един продавал кокаин, друг държал бизнеса с проститутките, трети правел някакви тъмни сделки и какво ли не още. Да видим кой от тези хора е осъден - почти няма такива. За мен това означава едно: провал на разследващите органи и на съдебната система.

Мнозина твърдят, че цялото управление на страната е провал. Споделяте ли това мнение? Как, според Вас, се справя премиерът Борисов?

Трудно ми е да кажа, че той прави всичко правилно. Но рейтингът на ГЕРБ продължава да е два пъти по-висок от този на БСП, при това въпреки напрежението в управляващата коалиция. Ако критерий е само рейтингът, вероятно бихме могли да кажем, че Борисов прави всичко правилно. Но аз не мисля така.

Защо?

За моите разбирания Борисов управлява твърде популистки, а неговото правителство не изглежда да е принципен последовател на правовата държавност. Показа го случаят със спрените държавни поръчки, за което беше достатъчна една-единствена дума на Борисов. Не мисля, че е работа на министър-председателя да отсъжда дали един договор за обществена поръчка е сключен правомерно или не. Това също е доказателство, че не се спазват принципите на правовата държава. И още нещо: Ако всичко беше наред с правоприлагащите органи в България, Цветан Василев сега трябваше да е в страната, вината му да е изяснена и да има наложена санкция. Но като гледам колко бавно и мъчително върви неговата екстрадиция, няма как да не се запитам дали хора от властта не се страхуват, че в един процес срещу Василев биха могли да бъдат замесени и техните имена. Лично аз съм песимист, че някога ще научим цялата истина за КТБ. Защото кажете ми коя по-голяма афера от последните години беше разкрита докрай?

Кои са, според Вас, другите проблемни области? Коя е най-голямата грижа на премиера Борисов?

Най-голямата му грижа трябва да е свързана със съхраняването на парламентарното мнозинство. Ако той не си осигури подкрепа за своите действия, това ще отвори пътя към предсрочни избори.

Каква е вероятността да се стигне дотам?

Ако проблемите в управляващата коалиция не бъдат туширани, наистина може да се стигне до предсрочни избори. От друга страна обаче трябва да се запитаме какво биха ни дали едни нови избори, ако в крайна сметка доведат до същото съотношение на силите.

Следващият президент на България няма да се казва Росен Плевнелиев. Дали поста ще заеме отново кандидат, издигнат и подкрепян от ГЕРБ?

Да, мисля, че ГЕРБ е в състояние да излъчи следващия президент на страната, защото към момента тази партия има най-силната електорална подкрепа. И защото ми е трудно да си представя, че партии с по-малък потенциал биха могли да наложат своята кандидатура. Да, мисля, че ГЕРБ ще определи следващия президент. Десетина имена се спрягат като възможни кандидатури, но лично аз не искам да се включвам в спекулациите по този въпрос.

А как оценявате шансовете на Ирина Бокова за поста Генерален секретар на ООН?

Това е избор, който ще направят страните-членки. Не мога да знам какво мислят те за българската кандидатура. Не искам също така да коментирам спекулациите около въпроса дали българската еврокомисарка Кристалина Георгиева ще се включи в надпреварата. Всичко това е изборна аритметика, с която не съм запознат и затова не желая да коментирам.