Ти си това, което четеш

КНСБ е против предлагания вариант за увеличение на пенсиите

14:48 | 21 април 2017 | 2 коментара

Според КНСБ начинът, по който се предлага да бъдат увеличени пенсиите не е най-удачният и е възможно да създаде проблеми в пенсионния модел. Това каза лидерът на синдиката Пламен Димитров, който представи позицията на КНСБ по управленската програма на мнозинството. При преговорите за съставяне на правителство ГЕРБ и "Обединените патриоти" се договориха минималната пенсия да бъде увеличена от 165 на 200 лева на две стъпки до края на годината, но без със същия темп на нарастване да бъдат индексирани и останалите пенсии.

КНСБ смята, че единственият смислен начин за увеличение на пенсиите е чрез увеличаване на тежестта на осигурителния стаж във формулата за изчисление на пенсиите, което е и законово заложено, но от синдиката предлагат годишната стъпка да е по-голяма, за да растат по-бързо пенсиите.

Димитров допълни, че КНСБ не е против увеличение на пенсиите, но всички пенсии трябва да бъдат свързани с приноса на човека към осигурителната система. Според него получаващите пенсия под прага на бедността трябва да бъдат подпомогнати, но през системата за социално подпомагане, която от синдиката смятат, че трябва цялостно да се ревизира и да се въведе подоходен, но и имуществен критерий.
"Защото беден ли е пенсионер с минимална пенсия за осигурителен стаж и възраст 161 лева, но с пет апартамента на булевард "Витоша"?", каза Пламен Димитров, цитиран от БТА.

От КНСБ категорично се противопоставят на обсъжданата от експерти и политици идея за увеличение на пенсионната възраст и стаж, която би довела според синдиката до разрушение на постигнатия с много компромиси пенсионен модел в България.

Според синдиката в управленската програма липсва най-важният проблем - как страната ни да се справи с бедността при положение, че до края на мандата е поет ангажимент пред ЕК да се намалят до 2020 г. застрашените от бедност с 260 хиляди.

От КНСБ не отрекоха, че все пак има мерки за справяне с бедността като целите за увеличение на минималната заплата до 650 лева и на средната до 1500 лева, но съществува реална опасност те да не се случат, ако са обвързани с ангажиментите по ръста на брутния продукт и заложените 120 милиарда лева БВП през 2020 година. Това по думите на Димитров е доста амбициозна цел и затова увеличението на доходите не трябва да е обвързано с тези показатели, а трябва да е изпреварващо.
В сферата по доходите липсва регионалното различие и политики за справяне с обезлюдяването на големи райони, смятат още от КНСБ.

КНСБ подкрепя издигането на образованието като стратегически приоритет, както и промяната на философията в системата на делегираните бюджети, каза председателят на Синдиката на българските учители Янка Такева.

От синдиката обаче смятат, че за преодоляване на неграмотността и тъжната статистика, че 12.5 на сто от децата в училищна възраст са неграмотни, трябва да има засилване на извънучилищните дейности, развитие и разширяване на професионалното образование, като се даде втори шанс на отпадналите от училище да се реализират чрез него. КНСБ предлага в механизма за делегираните бюджети да има три основни компонента при формирането на единните разходни стандарти - брой деца и ученици, брой паралелки в училища и детски градини и отдалечеността на училището.

Янка Такева посочи, че от 1 януари тази година 92 процента от училищата в страната са увеличили средно с 10 процента работните заплати и средната брутна работна заплата от 946 лева в края на декември, е нараснала на 998.20 лева днес, а за непедагогическия персонал средната брутна работна заплата е над 690 лева, което е добър ръст. По думите й обаче положението в детските градини е тежко - има цели общини, които не са направили опит да направят увеличение на заплатите - Попово, Кърджали, Пернишко, Пловдивско, Пазарджишко. Тя припомни, че с бюджет 2017 година бяха отпуснати 11 милиона лева за увеличение на единните разходни стандарти за детските градини и само тези пари дават основание за 16-процентно увеличение на заплатите на персонала.

В областта на външната политика КНСБ подкрепя българското председателство като акцент в управленската програма, но смята, че е важно да има цели, свързани с обикновения гражданин и сигурността.

По отношение на политиката в областта на финансите, от КНСБ подкрепят обвързването на политиката по доходите с ангажиментите по тази част, което по думите на Пламен Димитров дава увереност, че и финансовият министър ще се занимава с това и няма да е само пожелание устойчивото нарастване на доходите. От КНСБ обаче не намират нужната причина да се поддържа и постига нулев дефицит, предвид ниските данъчни ставки и нарастващите нужди в социалната сфера, според синдиката по-реалистично е да се очаква да има ниски дефицити на бюджета, което да позволи адекватното финансиране на другите политики.

КНСБ има претенции и към данъчната политика - от синдиката искат въвеждането на необлагаем минимум.

В областта на икономиката от синдиката не откриват в управленската програма устойчива стратегия за икономическо развитие и развитие на индустрията.
КНСБ настоява в програмата за развитието на енергетиката да има отбелязани доминиращи сектори, които да дават нашата енергийна независимост и сигурност.

Още по темата
Още от България

Ще има ли независимо разследване за срещата Сашо Дончев - Сотир Цацаров?