КНСБ: Пропастта между регионите се увеличава

Въпреки правителствената програма за стимули за развитието на западналите региони, пропастта между тях и икономически по-напредналите региони се увеличава, рискът от бедност расте, като разликата в стандарта на живот е драстична.

Причините за това са трудовата емиграция, застаряващото население в малките населени райони, неразвитата бизнес среда, както и липсата на мерки и инициативи за стимулиране на местните инвестиции. Необходима е целенасочена политика за преодоляване на големия дисбаланс. Това е основният извод от наблюдението на потребителските цени и издръжката на живот на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ през декември 2015 г.

Издръжката на едно домакинство от двама възрастни и две деца е около 2242 лв. месечно в края на 2015 г., което е намаление с 0.1% на годишна база. Тези средства покриват разходите за храна, образование, здравеопазване и поддържане на жилище. С такъв доход разполага една пета от населението у нас – над 561 лв. месечно на човек.

В същото време близо една трета – около 2.2 милиона българи, живеят под границата на бедността от 296 лв., която отбелязва ръст от 0.6% спрямо декември 2014 г., сочи анализът на ИССИ на КНСБ.

Според КНСБ данните сочат, че все още българската икономика не се е отдалечила от дефлационните процеси, които доминират през последните две години. Освен прякото влияние на понижаващите се цени на основните суровини, съществен принос за трайната дефлация има и рестриктивното бюджетиране, което потиска ръста на заплати и пенсии и пречи за увеличаване на вътрешното потребление, смятат от синдиката.

Темпът на нарастване на работните заплати се задържа на ниски нива, а крайното потребление на домакинствата расте само с 2% през трето тримесечие на 2015 г., след като през първата половина на годината поддържа низходящ тренд. Това са индикации, че доходите не нарастват с необходимите темпове, така че да доведат до такъв ръст на потреблението, който устойчиво да преодолее дефлационната спирала и да съживи икономиката на страната, посочват от КНСБ.

Живеещите в бедност растат

Около една трета у нас (30%) живеят под границата на бедността от 296 лв.

Близо половината от българите (48%) живеят с доходи между 296 и 561 лв. Това са около три и половина милиона души, като доходите на около една трета от тях са по-близо до издръжката на бедните домакинства. Това предполага, че е голяма вероятността да попаднат отново в групата на бедните при непредвидени ситуации - загуба на работа, навършване на пенсионна възраст, болен член в семейството.

Над една пета от домакинствата (22%) имат доход от над 561 лв. на член от семейството.

След продължилата повече от шест години политика на "замразяване на доходите" и тенденциозно поддържане на ниска цена на труда е налице относително умерено нарастване на средната работна заплата. Все още обаче повишението на работната заплата почти не се усеща, тъй като базовия ѝ размер е на изключително ниски нива. Това показва, че нарастването на работната заплата не е с необходимите темпове, за да се достигне по-висок стандарт на живота и да повлияе за задържането на квалифицираните работници в България, смятат от КНСБ.

За деветмесечието на 2015 г. средната работна заплата е нараснала средно със 7.8% спрямо същия период на предходната година. През този период наетите се увеличават с 0.9%, което е около 19 000 души.

По-осезаемо свиване на наетите, съпроводено с намаление на средната работна заплата, се наблюдава при производство на тютюневи изделия, добив на нефт и природен газ и в металургията.

Регионалните различия

Все по-голяма става разликата между доходите в различните региони, което задълбочава социалните неравенства между областите. В 10 от 28 области размерът на средната работна заплата (СРЗ) представлява около 75% от тази за страната. Тези области се очертават с най-голяма концентрация на нископлатени работници. Водещи в класацията са Видин (588 лв), Благоевград (602 лв), Кюстендил (627 лв.), Хасково (631 лв.), Силистра (610 лв.).

В 22 от областите се отчита по-нисък от средния темп на нарастване на СРЗ. За три от тях дори е отчетено намаление. Това са Смолян (-1.5%), Кърджали (-0.3%) и Силистра (-0.3%).

Това е доказателство, че ако се изключи София от общата съвкупност, тогава ръстът на СРЗ няма да бъде със същите измерения. Така че все още е твърде рано да се говори за постигнати успехи в областта на заплатите, смятат в КНСБ.

Регионални различия се наблюдават и при наетите лица. Ако средно за деветмесечието се отчита ръст от 0.9%, то в 12 от областите се очертава спад в диапазон от -4 до -0.3%. Най-силно изразено намаление на наетите лица се наблюдава в Видин (-4.2%), Враца (-4%), Монтана (-3%) и Велико Търново (-2.9%).

Очертаните регионални различия в равнището на заплащане и заетостта между областите сочат необходимост от предприемане на политика за целенасочено и диференцирано териториално въздействие, отчитащо местните социално-икономически условия, посочват от КНСБ.