Кой какво обещава в навечерието на парижката конференция за климата

147 държавни ръководители и представители на още 30-ина страни се събират в Париж от днес до 11 декември на дългоочакваната 21-ва конференция за климата под егидата на ООН, на която се очаква постигането на историческо споразумение за борба с глобалното затопляне и ограничаване на емисиите на парникови газове.

Конференцията официално се открива в понеделник, 30 ноември, но ООН, която я организира, реши да изтегли началото на дискусиите на преговорните екипи с един ден по-рано, предвид огромната работа, която трябва да се свърши.

За утре обаче остава предвидената официалната церемония по откриването на форума. На церемонията ще присъстват държавни и правителствени лидери на редица страни.

Към 24 ноември 147 държавни и правителствени ръководители са приели поканата на френските организатори на форума да дойдат в Париж за официалното откриване, посочва сайтът на конференцията www.cop21.gouv.fr.

Утре френският външен министър Лоран Фабиюс ще бъде официално избран за председател на конференцията за климата, а след това речи ще произнесат френският президент Франсоа Оланд, генералният секретар на ООН Бан Ки-мун и самият Фабиюс.

После лидерите ще си направят обща снимка и след това всеки един от гостуващите 147 държавни и правителствени глави ще произнесе кратко слово.

Предвид големия брой на ораторите, тези речи ще се произнасят утре едновременно в две пленарни зали на конферентния център в Бурже, наречени на двете френски реки - Сена и Лоара. Речите ще бъдат прекъснати от официален обяд, даден в чест на лидерите.

Вечерта пък френският президент ще даде официална вечеря за лидерите във френското президенство.

Конференцията за климата протича при засилени мерки за сигурност, тъй като се провежда две седмици след атентатите в Париж, за които отговорност пое "Ислямска държава".

Очаква се на форума да присъстват 25 000 преговарящи, представители на неправителствени организации и журналисти.

Стотици хора направиха неделя дълга жива верига на булевард в източната част на Париж въпреки забраната за демонстрации. Целта им бе да бият тревога за спешната необходимост да се защити околна среда в навечерието на срещата по проблемите на климата.

По булевард "Волтер" няколко хиляди хора се хванаха за ръце, като някои от тях подскачаха и скандираха "По-горещо от климата". Мнозина от тях носеха плакати, на които можеше да се прочете "Те са големи, само ако сме на колене" или пък "Те експлоатират, те замърсяват, те забогатяват!".

Детски обувки, ботуши, пълни с цветя: няколко хиляди обувки покриха "Площада на Републиката" в Париж, откъдето се очаква да потегли поход в името на опазването на природата, който бе анулиран след атентатите от 13 ноември във френската столица.

"Над четири тона" обувки бяха събрани през последната седмица, обясни Ема Руби, помощник-директор на Авааз (Avaaz), световно гражданско движение, което се бори срещу глобалното затопляне.

Официалното наименование на конференцията за климата е Годишна конференция на страните по рамковата конвенция на ООН за климатичните промени. Конвенцията беше приета на срещата на върха в Рио през 1992 г.

Оттогава всяка година страните по конвенцията се събират на различни места по света, за да обсъждат как се прилага тя. Конвенцията влезе в сила на 21 март 1994 г. и сега има 196 членки. Съкратено конференциите за климата на страните по конвенцията са наричани конференции COP, което идва от английското Conference of parties. Към СОР се добавя цифра, която отговаря на броя на конференциите.

Така че в Париж се провежда COP21, тоест Двадесет и първата годишна конференция на страните по конвенцията за климатичните промени на ООН.

Сред по-запомнящите се конференции за климата бяха COP3 в Киото, където беше приет Протоколът от Киото за ограничаване на емисиите на парникови газове, който изтече преди няколко години. На COP15 в Копенхаген не беше постигнато споразумение, което да е приемник на Протокола от Киото, а на COP17 в Дърбан беше създаден така наречения Зелен климатичен фонд за подпомагане на страните да се справят с климатичните промени.

Последната конференция за климата беше COP20 в Лима миналата година, на която 15 000 делегати и преговарящи приеха така наречения "Призив от Лима за действия за климата" - документ, поставящ основите на ново глобално споразумение за климата.

Международната научна общност от няколко години е постигнала съгласие, че глобалното затопляне трябва да бъде ограничено до покачване на температурите с 2 градуса по Целзий в сравнение с тези от прединдустриалната епоха, за да се избегнат опустошителните последици. За много страни по света обаче дори затопляне с 2 градуса е прекалено голямо. В средата на ноември 43 уязвими страни призоваха участниците в конференцията за климата да постигнат съгласие за още по-нисък праг - увеличение на температурите с 1,5 градуса по Целзий.

Според учените при увеличение на температурите от 2 градуса по Целзий до 2100 г. нивото на моретата ще се увеличи с 40 сантиметра, а ако има увеличение от 4-5 градуса по Целзий нивото би се увеличило с 80 сантиметра и градове като Шанхай, Ню Йорк и Мумбай ще бъдат частично залети.

В навечерието на конференцията в Париж 170 страни предадоха на ООН своите ангажименти за намаляване на парниковите си емисии до 2025-2030 г. Според специалисти обаче дори тези обещания да бъдат спазени, планетата ще се затопли с 3 градуса по Целзий през 2100 г. в сравнение с прединдустриалната епоха. Така че работата на преговарящите екипи в Париж се очертава трудна.

Франс прес представя обобщение на обещанията на 10-те най-големи източници за парникови емисии в света.

КИТАЙ - Първият източник на парникови емисии в света поема за първи път някакви ангажименти за намаляването на тези емисии и обещава до 2030 г. да намали въглеродния си интензитет (емисиите на въглероден диоксид съотнесени към растежа на икономиката) с 60-65 процента в сравнение с 2005 г. Китай е първи инвеститор в света във възобновяемите енергии.

САЩ - Вторият замърсител в света иска да намали с 26-28 процента емисиите си на парникови газове до 2025 г. в сравнение с 2005 г.

ЕС - Още през март блокът обеща да намали най-малко с 40 процента вредните си емисии до 2030 г. в сравнение с 1990 г.

ИНДИЯ - Делхи обеща да намали въглеродния си интензитет с 35 процента до 2030 г. в сравнение с 2005 г.

РУСИЯ - Петият замърсител в света твърди, че иска да намали емисиите с 25-30 процента до 2030 г. в сравнение с 1990 г.

ЯПОНИЯ - Шестият замърсител на света иска да намали емисиите си с 26 процента между 2013 г. и 2030 г., разчитайки на завръщането към ядрената енергетика, до която не прибягва след катастрофата в АЕЦ Фукушима 1.

БРАЗИЛИЯ - Бразилия обеща да намали с 43 процента емисиите на парникови газове до 2030 г. в сравнение с 2005 г., като разнообрази енергийните си източници.

ИРАН - Техеран пое ангажимента да намали с 4 процента емисиите на парникови газове до 2030 г. Ако получи финансова подкрепа и ако бъда вдигнат всички санкции, които са му наложени, то Иран обещава да намали емисиите с още 8 процента.

ИНДОНЕЗИЯ - Страната обяви намерение да намали емисиите с 29 процента до 2030 г. Ако получи финансови помощи дори ще ги намали с 41 процента.

КАНАДА - Предишното консервативно канадско правителство обеща да намали емисиите с 30 процента до 2030 г. в сравнение с 2005 г. Новото либерално канадско правителство обаче каза, че ще преразгледа канадския ангажимент.

Много от останалите страни обвързват обещанието за намаляване на емисиите с искане за помощ.