Комисията за службите набързо подготви отстраняването на Гатев от СРС-бюрото

Парламентарната комисия за контрол на службите и специалните разузнавателни средства (СРС) набързо прие в четвъртък проекторешение за предсрочно прекратяване на мандата на зам.-шефа на Бюрото за контрол на СРС-тата Георги Гатев.

Дневният ред с тази единствена точка изненадващо бе качен на сайта на парламента в сряда, след като комисията проведе съвместно заседание с депутатите от вътрешната комисия, на което бяха приети промени в стратегията за национална сигурност.

Статутът на Гатев на практика е ясен от средата на януари, когато Върховният административен съд (ВАС) окончателно потвърди отнемането на секретния му достъп, извършено миналото лято от ДАНС по предложение на прокуратурата.

Близо два месеца по-късно ресорната парламентарна комисия е получила потвърденото от съда решение на Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ), пред която Гатев първо обжалва отнемането. Депутатите очаквано гласуваха мандатът му като член на СРС-бюрото да бъде прекратен, като единствено двамата представители на БСП се въздържаха.

"Не сме коментирали, не сме обсъждали и аз не считам да коментираме и да обсъждаме фактите, изложени в самото дело – не е необходимо", заяви пред медиите председателят на комисията Димитър Лазаров (ГЕРБ) след закритото заседание.

Заместникът му Славчо Велков (БСП) по собствена инициатива бе поканил в четвъртък Гатев и председателя на Бюрото Бойко Рашков, предлагайки на колегите му да изслушат тяхната гледна точка по случая преди да гласуват. Мнозинството обаче категорично отхвърлило тази идея, разказа Велков пред Mediapool.

"Работата на Бюрото е предмет на годишните доклади. Съвсем скоро се разглеждаше доклад за работата на Бюрото. Това – първо. Второ, предстои отново да бъде разгледан доклад. За да може Бюрото да работи... Защото това уведомление от ДКСИ е от края на февруари – за влязлото в сила решение на ВАС. След като в зала бъде освободен г-н Гатев, т.е. – предсрочно му бъде прекратен мандатът, в месечен срок трябва да бъде избран друг член, за да може Бюрото да продължи своята работа. То е колективен орган и при четири члена може да работи", поразсъждава Лазаров, запитан дали не беше редно комисията му да се поинтересува дали сегашното положение не блокира контрола над СРС-тата.

Всъщност, освобождаването на Гатев на практика осигури на управляващите възможност да блокират всяко решение на Бюрото, което не ги устройва. Причината е, че този орган е 5-членен и взима решенията си с мнозинство. В момента освен председателя му Бойко Рашков, в него работят още Огнян Атанасов (излъчен от ГЕРБ), Огнян Стоичков ("Атака") и Илия Ганев (БСП).

Самият Рашков нееднократно вече обяви, че с атаката на прокуратурата и ДАНС срещу заместника му всъщност се цели овладяване на контрола над използването на СРС-та от главния прокурор Сотир Цацаров и управляващите.

Показателно за целия случай бе, че той се разви в условията на пълна секретност и без институциите изобщо да обсъждат публично конкретните факти, мотивирали отнемането на секретния достъп на Гатев, без който той по закон не може да бъде член на Бюрото за контрол на СРС-тата.

Първото действие бе на прокуратурата, която съобщи, че предлага на ДАНС да лиши юриста от достъп до секретна информация заради негови контакти с обвиняеми, които пускали молби до Бюрото, за да проверят дали са подслушвани незаконно. Агенцията светкавично изпълни волята на държавното обвинение, въпреки че голяма част от твърденията на разследващите бяха опровергани.

Последва и отказ на ДКСИ да отмени решението на ДАНС, като това решение бе взето в рамките на едно-единствено заседание, а мотивите за него бяха засекретени и от комисията отказаха да ги предоставят на медиите. В крайна сметка ВАС окончателно потвърди, че секретният достъп на Гатев правилно е бил отнет от ДАНС, като мотивите на съда също останаха тайна за обществото.

Развоят на случая провокира междуинституционален скандал, като Рашков на няколко пъти заяви, че случаят с Гатев е атака срещу контрола на СРС-тата въобще.

Той дори изнесе данни за злоупотреби с подслушвание на политици, магистрати и журналисти пред парламента, които бяха отречени от главния прокурор Сотир Цацаров, шефа на ДАНС Димитър Георгиев и вътрешния министър Валентин Радев. Именно агенцията беше посочена от Рашков, като отговорна за най-голям процент от нарушенията със СРС-та.

Както Mediapool вече писа, конфликт между Бюрото и прокуратурата действително има и той датира още от 2015 г., когато във връзка с проверка по делото "КТБ", в която участва Гатев, главният прокурор публично допуска, че зам.-шефът на Бюрото проявява "нездрав интерес" към доказателствата по мегаделото за срива на банката.