Комитет издигна шефа на БАН за президент и го оправда за поканата към Вартоломей

Инициативен комитет, който не иска да се именува комитет, тъй като това звучало "съзаклятнически", издигна кандидатурата на шефа на БАН акад. Стефан Воденичаров за президент. Ако вярваме, че науката е слънце, нека да ѝ позволим да грее по различен начин над българския свят, заяви при представянето на номинацията литературоведът проф. Валери Стефанов, който е и председател на колекционерите в България, известен с агентурната си принадлежност към бившата Държавна сигурност.

Той настоя хората, които стоят зад инициативата, да не бъдат наричани "инициативен комитет", тъй като комитет препраща към съзаклятничество, а те са граждани, поели отговорност за съдбините на България, защото се налагало.

По време на пресконферения в сряда представители на инициативния комитет, издигащ първата обявена досега кандидатура за президентските избори догодина, говориха за единението на нацията, патриотизма, необходимостта от надпартиен президент и други клишета.

Според източници на Mediapool номинирането на акад. Воденичаров е консултирано с премиера и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов, но зад инициативната стои основно бившият президент и настоящ лидер на АБВ Георги Първанов, който засега не срещал особен ентусиазъм за евентуалната негова номинация за трети президентски мандат.

Освен хора с агентурно минало, сред издигналите Воденичаров има масони, царисти, учени, артисти, част от които са се прелели от предишния инициативния комитет на самия Първанов. Източниците на Mediapool смятат, че след като нито ГЕРБ, нито БСП са наясно как ще играят на президентските избори догодина, кандидатурата на шефа на БАН може да се окаже удобна за ползване в зависимост от развоя на събитията, а може и да въобще да отпадне.

Даваме на гражданите една година за размисъл кандидатурата на шефа на БАН да бъде приета или отхвърлена, каза проф. Стефанов като настоя, че България имала нужда да изгради наново своите граждански структури.

Издигаме тази кандидатура, за да утвърдим параметрите на едно друго политическо говорене, продължи той и уточни, че подписката е започнала на 15 септември и идеята е била тази инициатива да бъде представена в Деня на будителите, но заради втория тур на изборите пресконференцията е отложена.

Проф. Стефанов реагира с раздразнение на въпросите за връзка между посещението на Вселенския патриарх Вартоломей, станало по инициатива на акад. Воденичаров, и издигането на академика за президент. На акад. Воденичаров не може да се приписва в лично качество връченото на Вартоломей почетно звание "доктор хонорис кауза" на БАН, изтъкна Валери Стефанов.

Той отбеляза, че Вселенският патриарх е посещавал много страни и е доктор хонорис кауза на много университети и академии. Това, че получава "доктор хонорис кауза" и от БАН е нещо, което не може да бъде отнесено като негатив към акад. Воденичаров, допълни Стефанов. Тази кандидатура не бива да бъде деградирана до дебат относно исканията на Вселенския патриарх, каза той и допълни, че акад. Воденичаров е доказал своя граждански ангажимент и патриотизъм по ред начини, предаде БТА.

"Ние номинираме патриот, който ще отстоява каузата на българската нация, история, идентичност. Посещението на Вартоломей не е Вартоломеева нощ за нацията", заяви проф. Стефанов.

Историкът акад. Георги Марков, който също е агент на ДС, обяви, че подкрепя Воденичаров за президент, защото бил надпартийна личност и като такъв можел да обедини нацията.

Акад. Марков уточни също, че искането на Вартоломей България да върне ценни ръкописи и реликви на Гърция не е от днес.

Сред издигналите кандидатурата на Воденичаров са акад.Светлин Русев, художник; проф. Стефан Киров, олимпийски шампион; Тома Томов, журналист; Русана Стефанова, адвокат; акад. Антон Дончев, Асен Ошанов, Ангел Симеонов, акад. Благовест Сендов, Бранимир Ботев, Величко Минеков, Владислав Славов, Веселина Баева, Гиньо Ганев, Григорий Вазов, Георги Мърков, Емил Стойчев, Иво Хаджимишев, Йоана Буковска, акад. Кирил Боянов, акад. Крум Дамянов, Маргарита Цанова, Ники Сотиров, проф. Огнян Герджиков, Павел Койчев, проф. Петър Киров, проф. Рупен Крикорян, епископ Тихон, проф. Христо Пимпирев, Цвета Маркова и др.

"Днес България има нужда от президент обединител на нацията, безспорен авторитет, без пристрастия към отделни кръгове и партийни цветове, от истински държавник и патриот. Такъв човек е председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров, международно признат учен и един от най-успешните ръководители на БАН през нейната вековна история", изтъкна проф. Стефанов и подчерта, че фигурата на президента трябва да излъчва авторитет и такъв бил шефът на БАН.

Комитетът изрази подкрепа към въвеждането на електронното гласуване с причина "спиране на байганьовщината в изборите".

Все още не е ясно кой ще бъде предложен за вицепрезидент към кандидатурата на Стефан Воденичаров. Според предварителната информация това ще е бившият служебен премиер Ренета Инджова.

Бившият дългогодишен червен депутат и омбудсман Гиньо Ганев, който също е част от издигналите кандидатурата на Воденичаров, каза, че президентът "трябва да има влияние, да има дух, който да събира", след което призова да не се подкрепя ученият Воденичаров, а гражданинът с голямо "Г".

"Ще се кандидатирам за президент с подкрепата на инициативен комитет'', заяви по-рано в сряда акад. Стефан Воденичаров пред БНТ.

"Не съм членувал в никоя партия и не съм се занимавал в политика. Аз съм инженер, учен, няма прокарване на нечии интереси през кандидатурата ми. Нека се чуе мнението на инициативния комитет. Приех това, което те мислят. Мои приятели участват в инициативния комитет, хора с идеи за благото на България", каза Воденичаров, който за съвсем кратко бе министър на образованието в първия кабинет "Борисов", а преди това оглави инициативния комитет на БСП за референдум за АЕЦ "Белене", подкрепяйки руския проект.

"Получаваме задачи от правителството, присъстваме на заседания на Министерски съвет. БАН скоро ще представи мнението си за демографията, за медицината, за стопанството", каза Воденичаров за ролята на ръководената от него институция.

По думите му "БАН има три задачи – да бъде национален изследователски център, духовен център и експертен център. По въпроса за духовността имахме срещи и конференции за религиозната толерантност с различни вероизповедания в България".

Воденичаров обясни, че БАН и Българската православна църква работят в много тесен контакт от няколко години. "Договорихме се, че лекцията на Вартоломей ще бъде изнесена съвместно с църквата. Следващата година ще направим Балканска конференция , която ще заздрави контактите между балканските държави, особено в научната част. Ще изненадаме хората с нова обща инициатива с българската църква. Никога не сме прекъсвали активно сътрудничество с църквата", заключи той.