Ти си това, което четеш

Кому вярвате в спора Цацаров - Дончев?

Стратегията на Кремъл и местните политически и бизнес олигарси в тандем
Илиян Василев* | 19:04 | 20 април 2017 | 7 коментара

Това и очаквах - моята дума (на Цацаров) срещу твоята (на Сашо Дончев).

Хайде да направим допитване с един единствен въпрос - кому вярвате в този случай - на Цацаров или на Дончев? Вярвам, че резултатът на Цацаров няма да бъде по-висок от рейтинга на главния прокурор от 7 процента.

Да напомня, главният прокурор натиска Дончев (вероятно вече тече прокурорска проверка, защото друг прочит на заплахата "няма да позволя никой да се постави над закона!?") включително и заради мераците на Пеевски да стъпи в газовия бизнес.

Няма как едновременно да бъдат верни и тезата на Сашо Дончев, че е бил привикан, за да му се търси обяснение (за медии и журналисти -бел.ред.) и версията на Цацаров с внушението, че шефът на "Овергаз" и БСК е поискал срещата и там е поставил въпроса за недопустима намеса на прокурори.

Тема "Овергаз" и интересът на Пеевски към газовата сфера започна преди година и нещо, в края на 2015 -та, с внезапното спиране на природния газ от "Газпром" за "Овергаз". По казуса в момента тече арбитражно дело между "Овергаз" и "Газпром".

След като руснаците сами се отказаха от доставка на газ за своята компания, в която държат 50%, то може да се направи обосновано предложение, че са им предложили в замяна нещо, на което не са могли да откажат?

Тези, които са запознати с отношенията в газовата сфера у нас, знаят, че след като "Булгаргаз" и правителството по никакъв начин не са давали гласност на свои оплаквания или жалби от "Газпром", вариантът българските бизнес партньори на корпорацията Кремъл, включваща български политици и бизнесмени - от Доган, през Пеевски до Цацаров, да са притиснали с нещо руския газов монопол и той да действа по принуда, остава нищожен, на практика невъзможен. Остава политическо договаряне с Кремъл на най-високо равнище. Тук времето съвпада идеално с хоризонта на приемане и задвижване на цялостния план на РИСИ за България, който е одобрен от президента Путин и приведен за изпълнение с участието не само на Решетников - той остава координатор, но и на всички други служби и канали за въздействие на руската държава.

Групата Доган-Пеевски-Цацаров и демонстративно пасивната роля на Борисов са интегрална част от договорките.

От тук тръгват и приказките за стабилност, за единство, за сигурност, с които ви заливат от парламента.

След като българските участници са имали слаби козове в договорките с Кремъл, нека се опитаме да разсъждаваме, какво е това, от което "Газпром" и топ политиците в Русия не са могли да се откажат, след като стана ясно, че "Южен поток" не може да стане?

Да започнем с вариантите и хипотезите, като предварително предупреждавам - не е задължително да са били формализирани в чистия вид, в които са изложени:
А. България няма да предявява претенции за преразглеждане на условията на договорите на "Газекспорт" и ще гарантира дела на "Газпром" у нас поне до 2022 година. "Булгаргаз" няма да разглежда или приема други предложения и да допуска конкуренти на "Газпром" на своя пазар. Ако "Булгаргаз" задържи монопола си върху вътрешния пазар на газ, другото е функция на договорката на "Булгаргаз" с "Газпром".

Вие съдете колко е вероятно това - след като в този момент зависимостта на България от "Газпром" е рекордна висока - 100 процента. Руският монопол чрез българския монопол "Булгаргаз" контролират тотално българския газов пазар, дори извън това, което новите формални свободи, които "Газпром" уж ще предостави по линия на споразумението с Европейската комисия.

Повечето от "новите свободи" са отдавна налични, други са неизбежни с или без споразумение, но "скритите" бариери и механизми за контрол на пазара и за недопускане на конкуренцията са в добро здраве.

Б. България няма да сътрудничи по активен начин на Европейската комисия по делото срещу "Газпром" и няма да заема активна позиция по предложението за ангажимент на "Газпром" и целия казус. От представеното от "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" становище в Министерството на енергетика, трудно може да се добие увереност, че България има намерение да внесе сериозни корекции или да се възползва от "прозореца на възможност", отворено от предложеното от "Газпром" решение по извънсъдебно споразумение. От една страна, няма експертен капацитет, от друга - няма желание.

В. Атаката срещу "Овергаз", вероятно е била част от сделката - пари срещу влияние - и скрития план на Решетников за България - в който кръгът който атакува КТБ (там темата "банкови гаранции за изпълнение" на фирмите на Пеевски в проекта "Южен поток" отключи конфликта Пеевски - Цветан Василев) са се разбрали с Кремъл да фалират КТБ, да преразпределят собствеността и активите в енергетиката и газовата сфера и подсигурят пазарните ниши за времето, в което "Газпром" вече няма да може да упражнява своя монопол.

Тук е схемата с прекъснатите без предизвестие доставки към "Овергаз" като рязко влошат финансовото положение на компанията, като е поставя на ръба на финансовата и състоятелност, т.е. тя стане удобен повод за враждебно придобиване. Както това стана с активите на КТБ. Срещу това, което ще получат местните български партньори по схемата, те пък се задължават да осигурят медийно и финансово другите части от планът на Кремъл за България - операцията "Президент" (спирането на Плевнелиев от участие и изборът на Радев) и операция "Парламент" (избирането на партии, които са приятелски настроени към Кремъл).

Ще кажете - конспиративни теории!? Вижте кой Ви е президент, какъв е съставът на Парламента и кой се готви да управлява енергетиката?

Дори няма да споря - действителността изглежда като конспирация.

*Коментара на Илиян Василев публикуваме от личния му блог.

Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Има ли полза България от бързо приемане на еврото?