Ти си това, което четеш

Комунистическата революция в Русия

Днес светът отбелязва 100-годишнината от един преврат, съчетан с чисто криминални действия, патетично наречен Великата октомврийска социалистическа революция. Според пропагандния филм на съветския режисьор Сергей Айзенщайн "Десет дни, които разтърсиха света", щурмът на Зимния дворец е георичен и драматичен. Реалността обаче е съвсем различна.

Великата октомврийска революция започва съвсем невеличаво с поредица от обири на бижутерийни и златарски магазини, а болшевиките държат куфарите си в готовност при провал да напуснат Русия с фалшивите си европейски паспорти.

Нелегално промъкналият се от Финландия Ленин, дегизиран ту с перука, ту с обинтовано лице, използва като превозно средство трамваите, за да се придвижва от убежището си в предградията до института "Смолни", където заседава Вторият конгрес на работническите и войнишките депутати и където се водят ожесточени спорове. Ленин не желае да се допусне колебание и настоява, че подобна революционна ситуация няма да има в скоро време.

Злобните му подмятания към опонентите и истеричните му речи карат Троцки да отбележи не без подигравка, че е готов диктатор на партия, която ще осъществи поредния политически фарс в Русия.

Разпалеността и настойчивостта на Ленин обаче дават резултат. Той изисква фанатична напоритост в тези безотговорни и често чисто бандитски действия. През нощта срещу великата дата 7 ноември (по тогавашния календар 25 октомври), възползвани от факта, че цялата армия е на фронта, както и от това, че намиращите се в града гвардейски полкове са разгневени на Временното правителство на Керенски заради опита му да ги изпрати и тях на фронтовата линия, болшевиките превземат и разграбват няколко продоволствени склада, завладяват държавната банка, гарите и телеграфните и телефонните централи. Всичко това става възможно, защото просто няма кой да ги спре.

Героичното превземане на Зимния дворец всъщност далеч не е героично, а позорно. Правителствената сграда се охранява от 15-годишни юнкери и от женски доброволен батальон. Дори тази охрана обаче държи часове наред болшевиките далеч от двореца, докато един от тях не се промъква през задния неохраняем вход и не арестува заседаващите вътре невъоръжени министри, заплашвайки ги с оръжието си. Следва оплячкосването на двореца като "революционерите" тържествуващо изнасят от вътрешността му всичко, което докопат – посуда, постелки, столове, маси. Каквото не успяват да откраднат и изнесат, разрушават.

Ето това е началото на великата болшевишка революция. Болшевиките, предвождани от Ленин не са мнозинство, напротив. Те нямат почти никаква подкрепа, но се възползват от хаоса на войната и от слабостта и разединението на своите противници. Никой, дори самите бошевики не вярват, че ще задържат властта повече от няколко седмици. Те не са готови да управляват, нямат план за държавно устройство на заграбената от тях страна и откриват нещата постфактум.

Воден от лична отмъстителност, Ленин нарежда да бъде избито цялото царско семейство. Преди 51 години неговият по-голям брат Александър Улянов е обесен заради участието си в опит за убийството на Александър III. Потомците на тогавашния руски цар, включително невръстните му внуци, трябва да платят с кръвта си. Това е логиката на Ленин, за когото цели поколения българчета учеха в училище колко много обичал децата.

Разгневени от преврата, меншевиките и есерите напускат Втория конгрес на Съветите. Така развързват ръцете на Ленин, който съставя ново правителство. По предложение на Троцки то ще се нарича Съвет на народните комисари (Совнарком).

Първата му работа е да издаде Декрет за печата, с който на практика се забраняват всякакви опозиционни вестници и е отнета всякаква свобода на словото. С безогледен терор и жестоки масови убийства е създадена първата в Европа тоталитарна държава – Съветска Русия.


На 3 ноември се навършиха две години, откакто проф. Пламен Цветков ни напусна. Неговите задълбочени статии и книги си заслужават четенето, но за съжаление са слабо познати на широката публика. Ето откъс от неговата монография "Светът през XX век" и неговия професионален поглед на историк върху болшевишката революция в Русия.

Даниела Горчева

 



Русия е първата голяма жертва на онези фатални промени, които са причинени от Първата световна война. Тоталната мобилизация предизвиква безпрецедентна намеса на държавата в стопанския, политическия и духовния живот на воюващите страни. В името на победата цялото производство и разпределение попада под строг контрол и се планира най-подробно, за да се набавят все по-намаляващите суровини, храни и промишлени изделия. Дори и частните производители трябва да се подчиняват на държавните директиви.

В съчетание с обезценяването на човешкия живот това създава една от най-съществените предпоставки за тоталитаризма. В една своя брошура Ленин самодоволно изтъква, че засиленият държавен контрол върху средствата за производство приближава неминуемо човечеството към назряващата "пролетарска революция".

Загубата на традиционната патриархална солидарност в резултат на урбанизацията и острата социална несигурност пораждат копнеж за желязна дисциплина и готовност да се възприемат като абсолютна истина елементарните решения, които често пъти се свеждат до това една човешка общност да бъде насъскана срещу друга. Най-отчайваща в тази насока е ситуацията в Русия. Избухването на войната прекъсва брутално стопанските връзки с Германия, което нанася катастрофален удар върху руската икономика, тъй като в навечерието на войната цели 47.4% от вноса на Русия идва от Германия. Показателно е, че ако в навечерието на конфликта общият руски износ възлиза на 1.421 милиарда рубли, то към юли 1915 г. той вече е спаднал на 190 милиона рубли или е намалял около осем пъти.

В търсенето на средства за разгръщане на собствено военно производство управниците на страната начело с Николай ІІ прибягват до една изпитана, но също и доказано съсипваща практика, като пускат печатницата за книжни пари. Така за времето от 1914 до 1917 г. цените нарастват седем пъти.

Първоначално недоволството довежда до един краткотраен демократичен експеримент. На 10 март 1917 г. в Петроград (Санкт Петербург) избухва общ метеж на намиращите се там войски. На следния ден Думата отказва да се подчини на Николай II, който е наредил разпускането й. На 12 март руският парламент избира временно правителство начело с либералния аристократ княз Георгий Лвов. Сред членовете на правителството са ръководителят на Конституционнодемократичната партия Павел Милюков и социалистът Александър Керенски. На 15 март Николай II е принуден да се оттегли от трона в полза на брат си Михаил, но на 16 март абдикира и Михаил. Така цялата власт се съсредоточава в ръцете на временното правителство, което трябва да проведе избори за учредително събрание.

Макар че временното правителство има твърдото намерение да спазва задълженията към Антантата, става все по-очевидно, че революцията ще отслаби съдбоносно Русия в полза на Тройния съюз. От самото начало социалистите показват решителна тенденция на неподчинение спрямо новата власт, като учредяват "Съвети на работническите и войнишките депутати". Още на 14 март Петроградският съвет издава заповед, която лишава офицерите от всякакви правомощия извън чисто военните действия. Управлението на армията трябва да се поеме от комитети, избирани от офицерите и войниците. Контразаповедта на временното правителство просто не се зачита.

В този момент се намесва и Германия, която в отговор на влизането на САЩ в Първата световна война прави всичко възможно, за да дестабилизира още повече Русия. На 16 април известен брой болшевишки водачи начело с Ленин пристигат в Петроград (Санкт Петербург) от Швейцария. Германското командване им е позволило да преминат през територията на Германия в пломбиран вагон с надеждата, че скоро болшевиците ще подкопаят временното правителство, което продължава да държи на верността към Антантата.

Давайки си напълно сметка, че демокрацията е преди всичко законност и ред, временното правителство е убедено, че поземлената реформа трябва да се осъществи от учредителното събрание, но болшевиците излизат с демагогското искане за незабавно разпределение на земята. Освен това техните енергични "революционери" ускоряват разлагането на редовната армия дотолкова, че Болшевишката партия се издига като единствената военно организирана и дисциплинирана сила в руското общество.

Ленин и фанатичните му последователи не пестят усилия, за да превземат властта в съветите. Самите съвети са уредени по примера на Болшевишката партия - върховното тяло, наричано "Конгрес на съветите", се избира по многостепенната система. На всички равнища делегатите могат да бъдат отзовани във всеки момент и се избират от своите избиратели с императивен мандат, който ги задължава да изпълняват строго определени и конкретни нареждания. В тези рамки болшевиците подчиняват сравнително лесно съветите на своята воля, тъй като останалите, действително леви партии далеч не са така добре организирани. От друга страна, болшевиците са овладели до съвършенство ключа към успеха на всеки тоталитаризъм - те предлагат прости и разбираеми за широките маси решения за едни отчавайщи по своята сложност проблеми и умело разгарят животинските инстинкти на човека, което не е трудно да се постигне в атмосферата на всеобща безнадеждност. "Панацеята" на Ленин е марксистката догма за ликвидиране на частната собственост.


Женският доброволен батальон, охраняващ Зимния дворец в Петроград през 1917 г.

На 16-18 юли 1917 г. болшевиците разпалват улични бунтове в Петроград (Санкт Петербург) и в други големи градове. Временното правителство смогва да потуши размириците и да арестува някои от болшевишките водачи, сред които е и Лев Троцки. Самият Ленин бяга във Финландия. На 19 юли германците преминават в контраатака в Галиция и в рамките на десет дена руснаците са принудени да опразнят цялата област, като губят 160 хиляди човека. В резултат на тази несполука генерал Брусилов е заменен с генерал А. Корнилов, който се оказва враг и на временното правителство, и на комунистите, но в същото време е без качества да спре разпадането на армията.

Болшевиците създават от своя страна специални въоръжени формирования, които започват да избиват по-изтъкнати личности по предварително изготвени списъци. Генералите пък са открито враждебни към временното правителство и просто чакат Болшевишката партия да предприеме опит за преврат, който би довел според тях до повсеместен хаос, а оттам и до възможността да поемат цялото управление. До голяма степен победата на комунистите се дължи на неутралитета на армията или по-скоро на онова, което е останало от нея. На 7 ноември 1917 г., с помощта на два казашки полка, минали на тяхна страна, болшевиците окупират стратегичните сгради в руската столица и арестуват повечето министри. Генералите изобщо не откликват на заповедта на Керенски до армията да защити правителството, като тръгне към Петроград (Санкт Петербург). Керенски съумява все пак да се измъкне от комунистите, които свикват набързо един "Всеруски конгрес на съветите", учредяват "Съвет на народните комисари" начело с Ленин и прогласяват "съветска власт".

Още от самото начало правителството е под пълното надмощие на болшевиците и пристъпва към национализацията на банките, промишлеността, печата и земята. По този начин онези 28 процента от земята, които са прехвърлени в частни ръце след реформите, стават отново държавна собственост. Наред с национализациите болшевиците възвръщат и цензурата, отменена от временното правителство през март 1917 г.

Ленин разтръбява, че като център на "световната комунистическа революция" Русия трябва да наложи болшевишкия режим на цялата планета. От друга страна обаче той се обръща към Германия и Австро-Унгария с предложение за преговори, без изобщо да си дава труда да се консултира с дотогавашните руски съюзници. В Берлин и Виена се двоумят, тъй като никак не са сигурни в авторитета и трайността на болшевишкото правителство, но в крайна сметка решават да се възползват от създалата се възможност за ликвидиране на Източния фронт.

Ленин решава също така да спази обещанието на временното правителство и на 25 ноември 1917 г. провежда избори за учредително събрание. Системата на терор изглежда обаче не е била добре организирана, тъй като болшевиците получават само 225 депутатски места срещу 420 за социалреволюционерите или "есерите". На 18 януари 1918 г. Ленин нарежда да разпръснат Учредителното събрание, където болшевиците са само една четвърт от депутатите. Наистина други 25% от представителите принадлежат на крайното крило на Социалреволюционната партия и вижданията им не се различават съществено от болшевишките, но комунистическият вожд не дели властта с никого и допуска леви есери в правителството си единствено с мисълта, че ще ги подчини напълно на волята си. Повечето опозиционни депутати са арестувани и малтретирани от червеногвардейците.



Още на 20 декември 1917 г. болшевишкият режим учредява "Извънредна комисия за борба с контрареволюцията" (прочутото "ЧК" от руското "Чрезвычайная комиссия"). Разстрелът и бесилките стават главното средство за разправа с политическите опоненти и "неблагонадеждните елементи". Гражданската война в Русия се започва от хора, които не виждат друг начин да спасят живота си. Един от най-големите "подвизи" на Троцки в качеството му на военен комисар (министър) е систематичното и масово избиване на донските казаци в Южна Русия само заради това, че са частни селски стопани. На 9 март 1918 г. Ленин премества столицата от Петроград (Санкт Петербург) в Москва поради стратегични причини, но промяната сякаш символизира и пълното скъсване с дотогавашните опити на Русия да се приобщи към западната цивилизация.

През юли 1918 г., след потушаването на един есерски бунт, болшевиците забраняват всички политически партии в Русия освен тяхната, преименувана още през март на "Всеруска комунистическа партия (болшевици)". На 10 юли 1918 г. Ленин налага една "съветска конституция", според която "съветската демокрация" е форма на "диктатурата на пролетариата", упражнявана от комунистическата партия.

Държавнополитическата уредба е подчинена на "демократичния централизъм" - местните съвети избират пратеници за областните конференции на съветите, които пък изпращат делегати до "Всеруския конгрес на съветите". Всеруският конгрес на съветите избира на свой ред "Съвет на народните комисари" (един вид министерски съвет) и Изпълнителен комитет, който замества конгреса между сесиите му. Всички избори са явни и се провеждат по месторабота, а не по местоживеене. Като се има предвид, че цялата икономика се притежава от държавата и че контролът на органите за сигурност е повсеместен, тази система е сама по себе си достатъчна, за да обезпечава безотказно на Конгреса на съветите послушно болшевишко мнозинство. При това просветените слоеве са лишени от избирателни права, тъй като се смятат за "експлоататорски класи" или за "буржоазна интелигенция".

Премахнато е и разделението на властите - Съветът на народните комисари управлява с декрети, имащи силата на закон. Показателно е, че след като натрапва тази конституция, Ленин издава нареждане за разстрела на Николай II, царица Александра и всичките им деца.

На 2 март 1919 г. Ленин създава "Третия интернационал" за "решителна борба за пролетарска диктатура, за победата на съветите във всички страни". Комунистическият интернационал или Коминтернът се структурира като "световна партия", но ако не се смятат представителите на екстремисткото крило на германската и на скандинавските социалистически партии, "делегатите" са всъщност съветски партийни и държавни функционери от неруско потекло, които на бърза ръка се прогласяват за пратеници на "социалистическата левица" от съответната страна. Комунистическите партии не са партии в истинския смисъл на думата, тъй като са само секции на Коминтерна и са подчинени на Москва по същия безпрекословен начин, както и индивидуалните им членове.



Крахът на кървавите опити на коминтерновската мрежа за съветизация на Бавария, Унгария и Словакия през 1919 г. като че ли не трогва кой знае колко Ленин, който решава да използва максимално изострящата се непримиримост между победителите и победените в Първата световна война. В реч от 20 октомври 1920 г. той обобщава стратегията си по следния начин: "Трябва да се използуват противоположностите и противоречията между двата империализма, между двете групи капиталистически държави... Докато не сме завоювали целия свят, докато си оставаме от икономическа и военна гледна точка по-слаби от останалия капиталистически свят, дотогава трябва да се придържаме към правилото: трябва да умеем да използуваме противоречията и противоположностите между империалистите". Под "империалисти" и "империализъм" Ленин разбира всички държави с изключение на Русия.

На 30 декември 1922 г. Ленин преименува държавата си на "Съюз на съветските социалистически републики". Така се създава и някаква формална държавна връзка на "Руската съветска федеративна социалистическа република" с Белоруската, Украинската и Закавказката "съветска република", които са си поначало подчинени напълно на Москва по линия на комунистическата партия, която е над държавата, както и по линия на репресивните органи. По-същественото е, че декларацията по този повод определя Съветския съюз като първата решаваща крачка в създаването на "Световна съветска социалистическа република", като непрекъснато се "присъединяват" нови "съветски републики", докато СССР обхване целия свят.

Още от Общество

Трябва ли правителството да разреши строителството на втора "кабинка" в Банско?