Ти си това, което четеш

КОНПИ дебне за вас!

Наложеният запор от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) върху част от имуществото на български гражданин не би представлявало особен интерес. Ще си каже човек – борим корупцията и институциите работят. Освен ако способите за налагане на запор не се позоваваха на факти и обстоятелства, изгубили правната си значимост. Първо, защото се проверени и квалифицирани като непрестъпни от съд с влязла в сила присъда. Второ, защото, дори да имаха престъпен характер, е изтекло толкова време, че правото да не ги третира като годни за започване на наказателно преследване.

 

По същество КОНПИ пристъпва към искане за запор на имуществото на български гражданин /качеството му на харесван и нехаресван медиен издател е без отношение към правната значимост на въпроса, но има отношение към политическата/, позовавайки се на факти и обстоятелства, настъпили през 1999 г. Законът за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество е достатъчно ясен - проверката обхваща период от 10 години назад, считано от датата на започването ѝ. Дотук предметът на проверка следва да приключи. Но КОНПИ пренебрегва срока като институт в правото и се опитва на базата на проверка на договор от 2012 г. да разследва договор от 1999 г. Накъсо казано, с непозволени от правото средства се опитва да постигне забранени от правото цели.

 

Другият съществен проблем е опитът на КОНПИ като държавна агенция, която няма съдебни функции, да действа като съд, преценявайки и обявявайки едно действие за незаконно. Това придава статут на КОНПИ на извънредна юрисдикция, която не зачита актовете на съда, а директно пререшава съдебни спорове в нечий интерес и според политическата ситуация.

 

Функционирането на каквато и да било институция по този начин поражда риск за правата на всеки български гражданин. Отсъствието на правова и демократична държава дава свобода за безграничния произвол. Ненаученият урок от 90-те години насам е ясен – провалихме се в изграждането на независими демократични институции, вкл. премахване на възможността някой да повдига обвинения срещу когото си поиска или на базата на който му поиска.

 

А ако твърденията на КОНПИ за незаконна приватизация бяха верни, остава въпросът какво и как е правила прокуратурата в периода 2004-2005 г., когато е съществувала правна възможност в рамките на година за възобновяване на вече решеното дело по реда на Наказателно-процесуалния кодекс /чл. 360 от НПК, прилаган към онзи момент/. Настоящите действия на КОНПИ нарушават Европейската конвенция за правата на човека, конкретно Протокол № 7, чл. 4, който разписва забраната за повторно осъждане или наказание. Така прокуратурата, веднъж внесла обвинителен акт в съда, вследствие на който обвиненият е оправдан, не може да иска повторното му осъждане. Черпенето на аргументи от удобни факти и обстоятелства не ги прави достоверни и правно значими. В конкретния случай не става въпрос за липса на достатъчно познание, а за липса на здрав разум, което води до незачитане на правни аргументи и на азбучни правила в правото, а като последица от това - до поредното силно институционално похабяване.

 

Ограничаването на правото на собственост на български гражданин, за да се упражни по косвен път цензура върху медиите му е добро основание да си зададем въпроса като общество: колко стойност имат следните четири текста от Конституцията на Република България?

 

Чл. 4, ал. 1: „Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната.”;

Чл. 5, ал. 2: „Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.”;

Чл. 17, ал. 1: „Правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона.”;

Чл. 40, ал. 1: „Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура.”

 

И както КОНПИ брои десетте позволени от закона години като 18, то следващата ѝ стъпка е да започне производство за отнемане на имуществото на наследниците на великите философи, измислили свободното слово и частната собственост. Това макар и да са едни дела, извършени преди столетия, КОНПИ знае как да докаже, че давност не е текла. Аристотел, Платон и Свети Тома от Аквино, страхувайте се! Хегел, Хобс - КОНПИ дебне и за вас!

 

Безотчетното и противоправно действие на КОНПИ или коя да е друга репресивна институция утре ще застигне и вас и ще превърне незачитането на основни човешки права от страна на правоохранителните и разследващите органи в стандарт. Това, отвъд конкретния казус, може да се изврати в посока:

 

Махаме давността върху нарушенията при шофиране и налаганите глоби от КАТ – ти преди 10 г. бе спрял неправилно, ела сега да платиш!

Малки са глобите, които плати преди време. Вдигаме размера им със задна дата и вече ни дължиш пари, нищо че си платил!

Не искаш да плащаш? Това е административно нарушение и те глобяваме, т.е. дължиш ни нова глоба плюс старата!

Не плащаш и глобите, станали вече в големи размери? Това е престъпление – ти си престъпник!

Няма доказателства, че си престъпник, но ние те осъждаме! Вече сме си назначили правилните хора за съдии – такива, дето да четат строго закона и да репресират здраво.

 

Изброените действия не се съчетават с прогласените принципи на правовата държава, свобода на словото и защита на собствеността. Поука за мълчанието можем да почерпим от следната история от Френската революция. Жорж Дантон по пътя към гилотината минава край дома, в който се укрива бившият му съидейник Максимилиан Робеспиер и се провиква: „Максимилиан, ти си следващият!”


*Текстът е част от седмичния Преглед на стопанската политика на Института за пазарна икономика и е публикуван на сайта на института.

Още по темата
Още от Анализи и Коментари