Консорциум начело с Оманския фонд предлага да спасява КТБ без Цветан Василев

Държавният резервен фонд на Оман е заявил интерес за оздравяване на затворената "Корпоративна търговска банка" (КТБ) съвместно с консорциум, но без участието на мажоритарния собственик Цветан Василев. Това става ясно от писмо, изпратено до премиера Георги Близнашки, финансовия министър Румен Порожанов и до Българската народна банка (БНБ).

То е получено във вторник, казаха от пресслужбата на правителството и на Министерството на финансите пред Mediapool.

Оманският фонд е вторият по големина акционер в КТБ с дял от 32%, а мажоритарен собственик чрез компанията "Бромак" е Цветан Василев.

От писмото става ясно, че още на 10 юли (20 дни след като КТБ бе затворена и поставена под специален надзор), Оманският фонд е внесъл рамково предложение за съвместно управление на КТБ и оттогава неколкократно е искал информация и потвърждавал интереса си за решаването на кризата в банката.

Оманският фонд и австрийската консултантска компания EPIC са изпратили писмо до Министерски съвет, Министерство на финансите и до Българската народна банка (БНБ), в което са обявили своята готовност да преговарят с БНБ за преструктурирането на КТБ.

Писмото потвърждава, че EPIC е била наета като консултант, което влиза в противоречие с твърденията на БНБ, че план досега не ѝ е представян.

Още през юли е било предложено да бъдат избрани нови членове на Надзорния съвет на КТБ, които да поемат управлението ѝ. "Това предложение предполагаше новият надзорен съвет да смени президента на КТБ (акционерът "Бромак") с директор от БНБ и предвиждаше да бъдат извършени две други смени с цел БНБ да получи необходимите гаранции за правилното управление на банката. Бяхме информирани от вас, че това предложение би било приемливо, ако беше представено по-рано, но по същество то беше отхвърлено по време на нашата среща от 10 юли 2014", се казва в писмото.

"Подготвихме [...] проект на action план за незабавна дискусия с БНБ и изисквахме среща за съгласуване на съвместни действия с БНБ за незабавното отваряне на КТБ, като в тези си искания се основавахме на ролята на БНБ като заинтересувана страна и ключов държател на дяловото участие в банката от 20 юни 2014", се казва още в писмото.

Другата новина е, че Оманският фонд заявява интерес за възстановяване на дейността на КТБ заедно с EPIC и нов партньор – "Джемкорп" (Gemcorp). Изпълнителен директор на "Джемкорп" е Атанас Бостанджиев, който до средата на юли месец 2014 г. беше изпълнителен директор на руската инвестиционна банка VTB Capital в Лондон. Тази финансова институция е част от групата на VTB, която е третият по големина акционер в акционер в КТБ с под 10 процента.

Според Бостанджиев Gemcorp вече е набрал 500 млн. долара финансиране.

Бостанджиев напусна VTB след като КТБ бе поставена под специален надзор, но увери, че двете събития не са свързани. Според Търговския регистър той продължава да е изпълнителен директор на българското поделение на VTB Capital, заедно с "Делта кепитъл инвестмънтс" представлявано от бившия финансов министър Милен Велчев и някогашния му заместник Красимир Катев.

В писмото до българските институции, подписано от директора на Оманския фонд Абдулсалам Ал-Муршиди, управляващия партньор в EPIC Петер Голдсшайдер и от Бостанджиев, се настоява за незабавна среща с БНБ още тази седмица.

В писмото не е предложен конкретен план за преструктуриране на банката или оказване на капиталова или ликвидна подкрепа за КТБ.

Преди да отправи такова предложение, консорциумът иска да има споразумение по основни параметри - "какъв е размерът на необходимия капитал (ликвидност и активи), размерът на средствата за депозиране и какъв вид помощ правителството би осигурило по отношение на вложенията и рестрикциите за теглене на средства".

Последното искане противоречи на препоръките от Европейския банков орган и ЕК максимално бързо да бъде осигурен достъп на вложителите до депозитите им.

"Бихме искали също така да подчертаем, че незабавно трябва да се вземат мерки за да се запазят активите на КТБ и дъщерните ѝ дружества както по време на периода на квестурата, наложена от БНБ, така и по време на преходния период, който би бил необходим в контекста на прекалено дългия период, през който движението на капитали в банката бе подложено на жестоки рестрикции", заявяват още потенциалните инвеститори.

Засега от БНБ няма никаква реакция и не ясно дали приема предложението за среща, на която да присъства и базираната в Лондон адвокатска фирма "Фрешфийлдс" (Freshfields Bruckhaus Deringer).

Централната банка все още не е публикувала и резултатите от проверката на трите одитни агенции за финансовата дупка в КТБ, която според неофициални информации е между 1.2 млрд. лв. и 2 млрд. лв.

БНБ съобщи в понеделник, че ще разгласи резултатите от одита до ден-два, след като се запознае с докладите.

Същия ден финансистът Стоян Александров допусна, че БНБ се бави, защото е постъпила нова силна оферта за оздравяването на КТБ. Той обясни, че се е чул с намиращия се в Белград Цветан Василев и той му е споделил, че сериозен консорциум, отделно от финансовия консултант EPIC, е представил оферта.

От БНБ обаче отрекоха да е постъпвала нова оферта.

Според доклада на квесторите до БНБ кредитополучателите са разделени на 4 групи.

В първата са всички кредити на действащи компании, които се обслужват редовно.

Във втората са кредитите с просрочие от над 30 дни.

В третата група са заемите на офшорни компании и лица без реален бизнес.

В четвъртата група са кредити на дружества във фалит или по заемите няма реални обезпечения.

Според неофициална информация в първите две групи размерът на кредитите е около 1.8 млрд. лв., а размерът на кредитите в последните две групи заедно е около 3.5 млрд. лв. На толкова възлизаха кредитите, чиито кредитни досиета не бяха пълни след първата проверка на одиторите.