Ти си това, което четеш

Корупционният риск при поръчките, финансирани от бюджета – 4 пъти по-голям

Глобите не спират възложителите да правят нарушения, призна Дончев
15:12 | 31 октомври 2016 | 3 коментара

Корупционният риск при обществените поръчки, финансирани изцяло от националния бюджет, е поне 4 пъти по-голям от тези, които се правят с европейски средства. Това е основното заключение от анализ на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), изготвен с участието на български и румънски магистрати през последните 2 години. Той бе представен в понеделник по време на кръгла маса на тема "Престъпление и злоупотреби с обществени поръчки в България, превенция, противодействие и анализ на корупционните рискове".

Авторите на изследването констатират още, че практиката нарушения на възложители на обществени поръчки да се санкционират само административно продължава да не дава забележими резултати.

"Глобите не възпират възложители да правят нови и нови обществени поръчки в нарушение", потвърди вицепремиерът Томислав Дончев, според когото положително биха повлияли на превенцията въвеждането на електронни обществени поръчки, както и по-активната реакция на обществото при проблеми.

"Ако въоръжим гражданите с повече информация, с базисна грамотност, те биха могли да бъдат наши съюзници. Те ползват всичко доставено, построено или предоставена услуга. Когато има разминаване между поръчано и получено, когато има очевидно несъответствие между цената и стойността на придобитото, когато има конфликт на интереси, който не е очевиден документално, тук най-големият ни съюзник са гражданите", обясни Дончев.

По думите му "има случаи, в които всяка трета или четвърта процедура е с тежък порок и то неслучайно – има случаи, където контролните органи откриват по няколко тежки нарушения на годишна база". "В крайна сметка, въпреки санкциите, същият възложител продължава да възлага по същия начин", призна вицепремиерът.

Като мярка за противодействие на тази тенденция той спомена заплахата от намаляване на бюджета на институцията, уличена в нарушаване на Закона за обществените поръчки. Друг вариант е отнемане на правото за възлагане и прехвърляне на процедурите в Центъра за обществени поръчки.

"Дефектът при обществените поръчки идва от липсата на последователен интерес в една посока... Този, който разпределя поръчката, работи с финансиране, което не е персонално негово и интересът му да го разпредели по най-добрия начин понякога е спорен. Интересът на другата страна също не е за съхраняване и най-ефективно ефикасно и целесъобразно изразходване на бюджета на институцията. Този, който губи е общността", добави Дончев.

По тези причини от ЦИД препоръчват в анализа си активизиране на ролята на разследващите органи и фокусиране в дейността на по-високите властови етажи.

"Нарушенията, които откриват контролните агенции, се увеличават. Същевременно наказателното преследване в сектора е на ниско ниво, а и е изключително съсредоточено по ниските етажи на властта", коментира Стефан Карабоев от центъра пред БНР.

Според него, освен че разследванията за злоупотреби с обществени поръчки са изключително малко, през последните години отчетливо се забелязва тенденцията те да се образуват кампанийно – основно преди избори.

"Наблюдавахме това преди кметските избори 2015 г., когато имаше много публично оповестени нарушения на кметове на общини. Също така, в момента се води разследване в Медицинския университет... Изглежда, че много от тези разследвания, които добиват публичност, всъщност са в избрани периоди", каза анализаторът от ЦИД.

По думите на Карабоев основната препоръка на колегите му е, че без системно наказателно преследване с фокус върху по-високите етажи на властта няма как да бъдат постигнати реални резултати в противодействието на злоупотребите с обществени поръчки.

Още от Бизнес

Защо Пеевски пише закон срещу "вторичното разграбване на КТБ"?