Ти си това, което четеш

Коя е движещата сила на протестите в Иран

За разлика от 2009 г. случващото се сега не е предимно градски протест на елита, а нещо потенциално по-голямо
12:32 | 03 януари 2018 | 0 коментара

Хора протестират в близост до университета на Техеран в събота, 30 декември 2017-та

За разлика от демонстрациите в Иран през 2009 г., начело на които стоеше градската средна класа, сегашните протести до голяма степен са движени от разочаровани млади хора в селските райони, възползвали се от възможността да изразят своето недоволство от политическия елит, който според тях е заграбил икономиката, за да обслужва собствените си интереси, коментира в сряда американският "Ню Йорк таймс“.

 

Тази гледна точка споделя и "Вашингтон пост“. Бунтът в Иран вероятно няма да срине Ислямската република, но със сигурност задълбочава разломните линии, пише в коментарна статия изданието. Размириците показват, че революционните авантюри на Техеран в Близкия изток имат цена във вътрешната политика и изваждат от равновесие самонадеяния и войнствен ирански режим.

 

За разлика от демонстрациите през 2009 г., това, което се случва сега не е предимно градски протест на елита, а нещо потенциално по-голямо. Евентуално смазване на протестите може да има обратен ефект, отбелязва "Вашингтон пост“.

 

През последните дни в Иран се състояха протести срещу икономическите трудности и властта. Общо 21 души бяха убити в сблъсъци от началото на протестите на 28 декември в Машхад.

 

Протестите обхванаха близо 40 града. Столицата Техеран обаче остана до голяма степен спокойна. През 2009 г. над три милиона души излязоха по улиците, за да протестират срещу спорните избори. Но сега мнозина казаха, че се страхуват от яростните протести без лидери, изтъква "Ню Йорк таймс".

 

Според изданието демонстрациите са били предизвикани от погрешни сметки в отдавна тлеещата борба за власт между хардлайнерите и реформаторите. От един момент нататък обаче иранските лидери повече не можеха да пренебрегват протестите и се почувстваха принудени да отговорят публично. Хаменей обвини външни врагове, но не уточни кои. Президентът Хасан Рохани призова за спокойствие, като същевременно каза, че протестиращите имат право да бъдат чути.

 

Анализатори смятат, че безработицата сред младите, които са половината от населението на Иран, е около 40 процента. В същото време през последните години Иран харчи милиарди долари в чужбина, за да разширява влиянието си в Ирак, Сирия и Ливан, пише по-нататък "Ню Йорк таймс", търсейки корените на протеста.
 

Миналия месец от Рохани изтече информация какво се предвижда в новия бюджет и това изглежда изигра ролята на катализатор на протестите. За първи път бяха разкрити тайни части от бюджета, включително подробности за финансирането на иранските религиозни организации. Иранците откриха, че милиарди долари отиват за твърдолинейни организации, армията, Корпуса на гвардейците на ислямската революция и религиозни фондации, които обогатяват духовническия елит.

 

В същото време в бюджета се предлагаше да бъдат спрени субсидиите за милиони граждани, да се увеличат цените на горивата и да се приватизират обществените училища.

 

Разгласяването на бюджета, изглежда, имаше за цел да се възползва от общественото недоволство и това проработи.
 

От десетилетия хората, живеещи в провинциалните градове и села на Иран, бяха смятани за гръбнака на ислямския режим. Те по принцип бяха консервативни, противопоставяха се на промените и твърдо се придържаха към строгия ислямски начин на живот, насърчаван от държавата.
 

За по-малко от десет години обаче това се промени. Селата се опразниха заради 14-годишна суша, а жителите се преместиха в близките градове, където в много случаи трудно си намират работа. В същото време достъпът до сателитна телевизия и мобилен интернет разширява мирогледа им, пише "Ню Йорк таймс".

 

Протестите може да навредят на духовниците, но Рохани има най-много за губене


Иранските власти са обезпокоени, че вълненията в цялата страна може да подкопаят позициите на клерикалната върхушка и искат бързо да потушат протестите, заявиха високопоставени правителствени фигури. Човекът, който обаче има най-много какво да губи, е президентът Хасан Рохани, пише от своя страна в сряда агенция Ройтерс.


Макар и няколко източника от високите етажи на властта да изразиха безпокойство, че безредиците ще подронят легитимността и влиянието на религиозните водачи на страната, малцина са запознатите, които смятат тези събития за заплаха за съществуването на същото това ръководство, управляващо от Революцията през 1979 г. Начело на него сега стои върховният лидер аятолах Али Хаменей, най-високата властова инстанция в двойнствената клерикално-републиканска система на управление в Иран.
 

Най-големият губещ според запознатите най-вероятно ще бъде Рохани, който има много по-голямо отношение към икономическата политика.
 

"Разбира се, Рохани и правителството му впоследствие вече ще имат по-малко влияние, особено при положение, че по време на безредиците икономическата му политика беше подложена на критики", казва пред Ройтерс политическият анализатор Хамид Фарахвашиан.
"Той ще бъде просто президент, който доизкарва мандата си, а Хаменей ще придобие по-голямо влияние."
 

В голяма степен гневът на протестиращите се дължеше на неизпълненото от Рохани и правителството му обещание: стопански разцвет, който беше прокламиран като отплатата за споразумението от 2015 г., ограничило спорната иранска ядрена програма в замяна на отмяна на санкциите от страна на световните сили.

"Досега силите за сигурност не правеха опити да попречат на демонстрациите, но това ще се промени, ако (Хаменей) призове за край на уличните протести, а демонстрантите не изпълнят искането му", казал бивш представител на иранските власти от лагера на реформаторите.
 

Дори и безредиците да бъдат потушени, малко вероятно е исканията на десетките хиляди неуморни младежи от работническата класа просто да изчезнат от само себе си, констатира Ройтерс.

Протестиращите нямат особени шансове да свалят клерикалните лидери, които изглежда запазват контрола си над силите за сигурност и нямат никакви притеснения да ги използват, смята официален източник от САЩ, следящ развоя на ситуацията.
 

Рохани, който беше избран през 2013 г., е изложен на най-големи рискове. Смятан е за прагматик, който е в конфликт с хардлайнерите в Иран. Американски представители изразиха безпокойство, че най-вероятната развръзка ще бъде дискредитиране на "умерения подход" на Рохани, както и по-твърди репресии от страна на клерикалната власт.
 

"Дали Рохани изобщо е възнамерявал да спази каквито и да било свои обещания е въпрос без отговор, но така или иначе той не изпълни обещаното на икономическия фронт, а това значи, че не разполага с подкрепа сред народа, и Хаменей ще може да мине и без него", заяви друг американски официален източник, пожелал анонимност, тъй като нямаше право да обсъжда въпроси, които са свързани с разузнаването. "Най-вероятно той ще бъде един от хората, които ще бъдат принесени в жертва, макар че може би не веднага", допълва събеседникът на Ройтерс.


За да успокои недоволството, на Рохани може да му се наложи да направи по-големи разходи за увеличаване на работните места, а ако опита да предприеме нещо по отношение на твърденията за корупция, рискува да се противопостави на могъщи интереси.
 

Неговото уязвимо положение и дълбоките разногласия в иранската управленска йерархия подхраниха съмнения сред някои от симпатизантите му, че пръст в кризата може да имат негови противници от лагера на консерваторите.
 

"Това беше преврат срещу Рохани и постиженията му. Целта беше да се навреди на Рохани", казва пред Ройтерс Саид Лейлаз, политически анализатор, близък до прореформаторското движение.


Още един официален източник в Техеран обаче заявил, че общонационалните протести са сплотили иранското ръководство.

Още по темата
Още от Свят

Трябва ли България да ратифицира Истанбулската конвенция?