Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Коя е "най-зелената" държава в света?

Или кой е по-, по-, най- в политическия грийнуошинг

1 коментар
Коя е "най-зелената" държава в света?

За целта на този анализ приемам "официалната“ теза, че изменението на климата е най-значимият екологичен проблем на човечеството и само бързото ограничаване на въглеродните емисии ще ни спаси от него.

Отделните страни имат различни политики, но едно нещо ги обединява – в последните 20-тина години много от тях обясняват колко много правят и – не без активната подкрепа на ООН и НПО – градят "зелен“ имидж с това говорене. С помощта на данните на Emission Database for Global Atmospheric Research (EDGAR) за националните СО2 емисии от потребление на горива и индустриални процеси, ще се опитам да покажа липсата на връзка между публичния имидж на подобни държави и реалността, тоест ще изведа световните шампиони по грийнуошинг.

Международните договори по въпроса са решили, че напредъкът към целта трябва да се измерва чрез процентното намаление на СО2 емисиите на страните спрямо дадена година в миналото – използваните репери са 1990 г. (дългосрочно) и 2005 г. (краткосрочно). Освен това ще си позволя да въведа понятието "значимост“ като дефинирам, че СО2 емисиите на една страна са $значими“, ако надхвърлят 0.1% от световните или 36 млн. т годишно (за сравнение България се движи около 50 млн. т) с цел да не се занимаваме с малки островчета и градчета, които разводняват класациите, а да се концентрираме върху тези, които имат значение. Ето релевантните въпроси:

Кои страни имат най-голям относителен ръст на СО2 емисиите си в дългосрочен план (2015 спрямо 1990 г.)?

  1. Екваториална Гвинея: +3114%

  2. Малдивите: +1781%

  3. Бенин: +1391%

Както всички сме чували, Малдивските острови са вероятно най-притеснената от изменението на климата страна, а президентът им – едно от най-върлите остриета на борбата срещу емисиите. Явно всичко това е само за медийна употреба. Дори в последните 10 години години този ръст не се забавя – от 2005 до 2015 г. той е 99%! Но тези държавички създават само шум в дискусията, така че да видим кои са значимите емитери с голям ръст.

  1. Виетнам: +913%

  2. Катар: +437%

  3. Бангладеш: +422% (наравно с Оман)

Аз пък бях останал с впечатление, че и в Бангладеш много са се притеснили от глобалното затопляне и правят всичко по силите си да го спрат? Явно още се канят – дори от 2005 до 2015 г. имат 85% ръст! Важно е да отбележим, че на непризовото 4-то място в тази класация стои обявеният наскоро за световен климатичен лидер Китай с +364% (>30% от световните емисии днес). И за да завършим темата с развиващите се страни, които публично го играят климатични лидери, ще добавя още две – Коста Рика (+187%) и Бутан (+117%), като втората отстъпва по ръст на емисии в последните 10 години (+165%) само на Афганистан и Лаос.

Кои страни в развита Европа имат най-голям относителен ръст на СО2 емисиите си в дългосрочен план (2015 спрямо 1990 г.), тоест на кого хич не му пука, въпреки че може да си го позволи?

Трябва да се отбележи, че ЕС-28 е постигнал наистина значимо намаление на СО2 емисиите си от 1990 до 2015 г. (-21%). Вътре, а и наоколо, обаче има сериозни различия. Най-тежки са греховете на Кипър (+36%), но той е далеч под прага за значимост, така че го игнорираме. Ето отговорът на въпроса в класация:

  1. Австрия: +20%

  2. Норвегия: +19%

  3. Испания: +14%

  4. Холандия: +4%

На думи кой от кой по-зелени. На дела: "Искахме, ама нямахме желание!“ От изброените само Испания не претендира за "зелен“ имидж, а единствена има ясен тренд на намаляване на емисиите в последните 10 години (към 1990 г. тя не е развита страна). Останалите нямат такъв, но иначе са върхът на устойчивия сладолед. Норвегия е особено тежък случай, защото е единствената богата страна в света, в която има ръст на дела на фосилните горива в брутното енергийно потребление в периода 1990-2015 г. Холандия пък е европейски шампион в това отношение – фосилните горива все още покриват 93% от енергийното ѝ потребление (дори Полша е с 91%!). Климатични лидери, нали?

Към списъка с националните шампиони по грийнуошинг в развития свят спокойно можем да добавим и Япония (+8%), която не изпълни обещанията си от Протокола от Киото, но там поне има смекчаващи вината обстоятелства (цунами в атомни централи).

Тъй и тъй отличихме шампионите по грийнуошинг, нека видим и кой е постигнал реални резултати. Важно е да започнем с това, че от 212 страни в база данните, само 41 имат спад на емисиите след 1990 г. и България е на 17-то място сред тях (и 5-то в рамките на ЕС-28).

Кои страни имат най-голям относителен спад на СО2 емисиите си в дългосрочен план (2015 спрямо 1990 г.)?

  1. Грузия: -79%

  2. Армения: – 77%

  3. Молдова: -76%

Те обаче са твърде дребни. Нека видим кои са климатичните лидери, които наистина имат въздействие.

  1. Украйна: -72%

  2. Румъния: -56%

  3. Северна Корея: -53%

Изводите всеки да си ги прави сам.

На мен все пак Австрия и Норвегия ми харесват повече от Украйна и Северна Корея, така че май трябва да ревизираме тезата от първото изречение.

* Авторът е управител на консултантската компания за устойчиво развитие "Денкщат България" и коментарът му е от блога ѝ

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

1 коментар

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Krasimir
    #1

    Този подход е прекалено елементарен за да даде приемлив резултат. За да се направи по-справедливо гореописаното международно сравнение трябва да се вземат под внимание промените в брутния вътрешен продукт, структурата на икономиката, енергийния микс и други фактори.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.