Кръстоносният поход срещу прахосмукачките

От септември 2014 година прахосмукачките с мощност над 1600 вата ще изчезнат от рафтовете на европейските магазини. Това гласи една от последните директиви на Еврокомисията, която цели да ограничи потреблението на електроенергия в домакинствата.

Екологичният начин на живот е на мода в Европейския съюз, но Frankfurter Allgemeine Zeitung се пита дали Брюксел не е обзет от "неистово желание да забранява”.

Сегашното ограничение е част от енергийната политика на Европейския съюз. Тази политика има за цел да намали не само разхода на електроенергия и природни ресурси, но и изхвърлянето на въглероден диоксид в атмосферата, което допринася за глобалните промени на климата. Тъй като повече от половината електричество в Европейския съюз, се добива от въглища, петрол и природен газ, става ясно, че всички тези цели са тясно свързани помежду си.

Еврокомисията вече се хвали с някои успехи: например, че за последните 15 години в Европейския съюз разходът на вода в пералните машини е намалял наполовина.

Депутатът от Европарламента Херберт Ройл, член на управляващата в Германия партия ХДС, смята, че Европейската комисия е отишла твърде далеч в стремежа си да регулира и най-малките аспекти на потребителския пазар. Според него, ограничаването на мощността на прахосмукачките е безсмислено, тъй като на домакините ще им е нужно повече време за почистването на килими и други потънали в прах повърхности, в резултат на което разходът на електроенергия не само че няма да намалее, но може даже да нарасне.

Въпроси поражда и новият ”рейтинг” на прахосмукачките, който по план ще влезе в сила от есента на следващата година: енергийната ефективност на тези електроуреди ще се оценява по скалата от А до G.

Въпреки това производителите на прахосмукачки са по-спокойни от очакваното.

Представителите на немската фирма Vorwerk, например, твърдят, че качеството на работа на на прахосмукачката не зависи пряко от нейната мощност. Британската фирма Dyson обаче е изпратила иск срещу Еврокомисията, оспорвайки системата за оценяване на ефективността на прахосмукачките.

Според собственика на фирмата сър Джеймс Дайсон, тестовете, по чиито резултати ще бъде оценявано качеството на битовите уреди, се провеждат в лабораторни условия, т.е. в празни помещения с малко количество прах - а това силно се отличава от реалните условия за работа на прахосмукачката и може да заблуди потребителя. Освен това Дайсон твърди, че европейските правила позволяват създаването на екологично по-вредни модели прахосмукачки със стар тип филтри и торби за събиране на прах.

Европейският трибунал със седалище в Люксембург е приел жалбата на фирмата Dyson за разглеждане, но засега решение така и не е взето.

Въпросът за прахосмукачките, изглеждащ на пръв поглед чисто битов, вече е придобил политическо звучене. Популистите евроскептици са взели на прицел новата директива на Еврокомисията като пример за безсмислените и вредни измислици на евробюрократите.

Британският вестник Daily Express сравнява Брюксел с героя от "Алиса в страната на чудесата” Лудия Шапкар. А депутатът от Европарламента Роджър Хелмер, член на Партия за независимост на Обединеното кралство, произнесе цяла тирада: ”Това е още един пример как Европейският съюз се опитва да изсмуче живота от британските законодатели и домакини! Брюксел казва, че тази тяхна мярка ще позволи спестяването на енергия, достатъчна за непрекъснато електроснабдяване на два милиона домове. Но експертите твърдят, че прахосмукачките с ограничена мощност не са в състояние да се доберат до най-малките частици прах, които вредят най-много на хората с алергии и астматиците. Ето и още един случай, когато щеше да е много по-добре, ако решението се вземе във Великобритания без излишната намеса на Европейския съюз”.

Малко вероятно е обаче директивата за прахосмукачките на Еврокомисията да бъде преразгледана. Още повече, че тя е само част от реализацията на много по-мащабно разпореждане на Европейския съюз, свързано с екодизайна на стоките, работещи с помощта на енергия. То беше прието през 2009 г. и не предизвика никакви сериозни възражения сред обществото.

Възможно е и точно в това да е същината на проблема. Много норми и директиви на европейските власти, които засягат аспекти от всекидневието на жителите на ЕС, влизат в сила незабелязани. Полезни, вредни или може би просто ненужни - широката публика ще разбере за тяхното съществуване само в случаи (много малко на брой), когато тези документи привлекат интереса на медиите.

И тук не става въпрос за злонамерено желание на "евробюрократите“ да внушат своите представи за правилно, полезно и прекрасно. Просто механизмите за приемане и изпълняване на решенията в ЕС често са толкова сложни и непрозрачни, че вниманието на обществеността бива привличано от най-шумните законодателни актове (като историята със забраната на ментолови цигари), но от "дреболии " като лимита на мощността на прахосмукачки - не винаги.

Това вреди и на двете страни. От една страна европейските чиновници наистина свикват с представата за собственото си могъщество. От друга - сред европейците възникват слухове и представи за "тайните интриги на Брюксел", понякога доста странни и далеч от истината.

Така разпространеното мнение за това, че в Европейския съюз може би действа постановление, което забранява продажбата на тези краставици и банани, които са по-криви от допустимата по този документ норма. Такава директива (под номер 2257/94) наистина е достойна за Лудия Шапкар и в действителност е съществувала. Но първо, тя само е класифицирала "кривите“ краставици, като е забранявала да се продават като висок клас продукти и второ – този документ е отменен още през лятото на 2008 г.

Ето една по-нова история: през есента на 2011 г. е влязла в сила разпоредба на Еврокомисията във връзка с продажбата на детски балони и т.н. "езичета“ - whistlе blowers - играчки във формата на надуваеми ленти, които при надуване издават силен звук. За децата до 8 г. възраст е препоръчително да надуват балони и "езици“ под наблюдението на възрастни, за да може да се предотврати задавяне.

В пресата се появили съобщения за това, че на "децата от ЕС е забранено да надуват балони“. Между другото ставало въпрос за препоръка, а не за забрана, както по-късно се опитала да обясни в своя блог и една от сътрудничките на Еврокомисията.

Евродепутатът Андрю Дъф дори събрал на едно място някои митове за "драконовите мерки“ на ЕС – особено в областта на търговията с храни. Сред тези несъществуващи забрани и инструкции, попадат и някои като:

- Забрана за продажба на бонбони без опаковки

- Забрана за сирене Чедър;

- Директива за продукти, съдържащи ядки – твърди се, че е наредено названията на ядките върху опаковките на продуктите да се пишат единствено на латиница.

- Забрана на релефни бутилки джин

- Ограничението на телевизионни реклами за сладки и играчки (в действителност наистина съществува, но само в една държава от ЕС – Швеция, и, разбира се, е било прието от нейното законодателство, а не от Брюксел)

- Забрана във Великобритания за използването на наименования във футове, а не в сантиметри в традиционните размери на пиците.

И накрая любимото ми от този списък – несъществуващата директива за това, че при превоз на разстояние над 50 км на живи морски дарове, по-специално миди и стриди, е необходимо да се осигури почивка и поливане с душ за намаляване на стреса.

Превод: Натали Николова и Цветина Стоянова