Кремъл ползва партии, фалшиви медии, тролове и мозъчни тръстове в пропагандата срещу ЕС

ЕС се намира под все по-голям натиск от враждебната руска пропаганда, която застрашава отношенията му с партньорите, блокира взимането на важни решения, уронва образа на европейските институции и насажда страх и несигурност сред гражданите. За това предупредиха европейските депутати в сряда, като приеха резолюция с призив за предприемането на спешни мерки за противодействие.

Документът мина с 304 гласа "за" срещу 179 "против" и 208 въздържали се.

Според евродепутатите пропагандата цели изопачаване на истината и разделение в ЕС, допълват от пресслужбата на Европейския парламент.

Евродепутатите предлагат да бъде подсилена работата на малката работна група за стратегическата комуникация на ЕС и да бъдат предвидени повече инвестиции за образование, онлайн и местни медии, разследваща журналистика, информационна грамотност и повишаване на осведомеността.

Приемането на доклада е инициирано от полски евродепутат. В редакцията на текстовете му е участвал и българският евродепутат от ГЕРБ Андрей Ковачев.

В резолюцията се посочва още, че ЕС трябва да се противопостави на дезинформационните кампании и пропагандата на "Ислямска държава" и Ал Каида.

В отговор руският президент Владимир Путин определи резолюцията на ЕП, като "очевиден признак на упадък на визията на западното общество за демокрация“ и поздрави за работата им основните стълбове на руската международна пропаганда - агенцията Sputnik и телевизията Russia Today.

Руската пропаганда използва широк кръг "оръжия" – фалшиви медии, тролове

Евродепутатите посочват, че Кремъл е усилил своята пропаганда срещу ЕС след анексирането на Крим и хибридната война, която се води в Донбас.

Те отбелязват още, че "руското правителство използва широк набор от средства и инструменти, като мозъчни тръстове, многоезични телевизионни канали (например "Русия днес"), псевдо информационни агенции и мултимедийни услуги (например "Спутник"), социални медии и интернет тролове, с което цели поставяне под съмнение на демократичните ценности, разделяне на Европа, мобилизиране на вътрешна подкрепа и създаване на представа за неработещи държави".

В резолюцията се подчертава, че "Кремъл финансира политически партии и други организации в ЕС" и "оказва подкрепа на антиевропейски сили" като крайно десни партии и популистки движения.

Няколко примера от България

Евродепутатът от Европейската народна партия Андрей Ковачев даде примери от хибридната война, която Москва води в България.

В началото на годината беше разпространена информация, че Европейският съд е забранил кръщаването на деца в църква и след март 2016 г. кръщаването на деца, щяло да се смята за престъпление в Европа.

Тази седмица има нова атака срещу ЕС, като в подобни медии се твърди, че Европейският парламент в последния момент е внесъл "тайна поправка" към настоящия доклад, с която ЕС "иска да забрани православието", каза Ковачев.

Според тези медии в поправката е написано, че "православието става опасно, защото пропагандира своите християнски ценности и разширява влиянието си в целия свят".

Това са два класически примера за "хибридна война", които показват защо ЕС трябва да противодейства на пропагандата и докладът срещу нея е навременен и необходим, каза Ковачев.

По този повод той отбелязва, че "ЕС не само не забранява православието или друга религиозна деноминация, а напротив - гарантира защитата на правата на свобода на мисълта, съвестта и религията“. Хартата на основните права, която има правнообвързващ характер, утвърждава точно тези права.

Най-зловещите посегателства срещу свободата на словото и религиозните свободи в страните от Източна Европа бяха извършени именно от комунистическите режими, които се опитаха да наложат комунизма като държавна религия, следвайки указанията от Кремъл, посочи българският евродепутат.

Меркел също предупреди за фалшивите новини

Приемането на резолюцията съвпадна с дебата в Бундестага за бюджета за 2017 г., в рамките на който Меркел заяви, че има "безпокойство за стабилността на реда, към който е привикнало германското общество".

Има пълна промяна в медийната среда в резултат на интернет, циркулират съобщения, които не са били проверени преди това по конвенционалните журналистически стандарти, каза Меркел пред Бундестага.

По думите ѝ разпространението на фалшиви новини подпомага възхода на популизма и политическия екстремизъм.

Тя посочи, че има случаи на умишлено фалшифициране на новини и използване на методи за манипулиране на общественото мнение чрез автоматизирани средства.

Ценностите, които уж трябва да са общи като свобода, демокрация и законност, вече не се приемат за нормални, заяви Меркел.

Политиците трябва да се справят с тези феномени и да се намесят, ако трябва дори с регулаторни мерки, каза тя, имайки предвид разпространението на омраза по интернет.

Опасност от ислямистска радикализация

Евродепутатите отбелязват още, че ЕС и европейските граждани са основна целева аудитория за „Ислямска държава“, и че държавите от Общността трябва да работят в по-тясно сътрудничество за защита на обществото от опитите за вербуване, като по този начин засилят устойчивостта му на радикализация.

Предлага се да бъде подготвено послание, опровергаващо пропагандата на ИД, "включително чрез овластяване и по-силно видимо присъствие на умерени мюсюлмански учени, които се ползват с доверието да разобличават пропагандата на ИД."

Повече образование и разследваща журналистика

За противодействие на кампаниите срещу ЕС евродепутатите предлагат инвестиране в повишаване на осведомеността, образование, онлайн и местни медии, разследваща журналистика и информационна грамотност в ЕС.

Това ще даде възможност на гражданите критично да анализират медийното съдържание, за да различат пропагандата.

Според депутатите е важно и осигуряването на комуникация, съобразена с конкретните региони, включително на достъп до информация на местните езици.

Резолюцията предлага също задълбочаване на сътрудничеството между ЕС и НАТО в областта на стратегическата комуникация, укрепване на деветте работни групи за стратегическа комуникация на ЕС и предоставяне на подкрепа за повече гъвкавост на медиите в страните, съседи на ЕС.