Кристалина Георгиева призова България да се забърза с усвояването на еврофондовете

Заместник-председателят на Европейската комисия и комисар по бюджет и финанси Кристалина Георгиева призова българските власти да ускорят изпълнението на  европроектите и усвояването на  евросредствата.

Причината е, че проектобюджетът на ЕС за 2017 г. е намален с 9 млрд. евро спрямо тазгодишния. С 11.5 млрд. евро са намалени средствата по фондовете за сближаване, на които основно разчита България за реализацията на големите инфраструктурни проекти и подпомагане на социално слабите и уязвими групи. Причината е в слабото усвояване на средствата от страните с по-слаби икономики. Това са бившите социалистически страни плюс Гърция, Малта, Испания и Португалия.

Представеният бюджет на ЕК за следващата година е скроен по мярката на страните нетни донори, за сметка на намаляване на средствата на тези с по-слаби икономики. Обяснението е в слабото усвояване на средствата от тези страни през настоящия програмен период.

На практика има риск от повторение на предходния програмен период – струпване на плащанията в края и недостиг на средства в европейския бюджет да се разплати.

Евробюджетът за 2017 г. е фокусиран върху справяне на проблема с бежанците и сигурността, както и насърчаването на мерките за растеж на европейската икономика чрез повече пари за иновации и научни изследвания.

България е усвоила под 2% от парите за 2.5 години

За две години и половина България е усвоила едва 126 млн. евро от над 7.5 милиарда евро безвъзмездна помощ за периода 2014 – 2020 г. по структурните и кохезионния фонд, което е под 2%, сочат данните на Министерството на финансите. Според тях инициативата за малките и средните предприятия към момента е единствената програма, по която все още няма разплатено нито едно евро.

Няма публично достъпни данни как вървят плащанията по Програмата за развитие на селските райони, но там положението е още по-зле. Причината е, че има спрени мерки от страна на ЕК и на българските власти заради системни грешки.  

"Има забавяне в усвояването и това нас много ни тревожи, така че моята молба към българските власти и всички останали е да работят за по-бързото реализиране на програмите", заяви Кристалина Георгиева пред БНР.

Евробюджетът за 2017 г. по-малък с 9 млрд. евро от тазгодишния

Еврокомисията предлага бюджет на ЕС за 2017 г. в размер на 134.9 млрд. евро. За тази година бюджетът е 143.9 млрд. евро.

 "Аз съм в една странна позиция като комисар по бюджета - да се моля за сметки, които да можем да платим. За да не се получи в края на този период това, което преживяхме в края на миналия - натрупването на плащания, за които нямаме достатъчно финансиране", заяви Георгиева.

В новия евробюджет с около 5 млрд. евро са увеличени парите по плана за инвестиции и работни места, известен като плана "Юнкер“, както и за мерките по миграция. На практика ЕК удовлетворява желането на страните нетни донори повече средства да се насочат за справяне на кризата с бежанците, след като страните от бившия Източен блок отказаха да ги приемат.

Последната дума за евробюджета е на 28-те правителства и Европейския парламент.

Докладчикът в бюджетната парламентарна комисия, германският социалист Йенс Гайер изрази недоволство, че по плана "Юнкер" Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) не одобрява достатъчно проекти в по-бедните страни като Българи.

"Основната идея бе да се намали безработицата, а сега виждаме че се финансират германски магистрали в страна с бюджетен излишък. Обещаха ни при селекцията на проекти да има географско разпределение. Бих искал ЕИБ да оказва повече техническа помощ на страни като България, където няма нито един одобрен проект по Фонда за стратегически инвестиции", каза Гайер пред БНР.

"ЕС е изправен пред огромни предизвикателства и в тези трудни времена един целенасочен и ефективен бюджет на ЕС не е лукс, а необходимост. Той служи като буфер срещу сътресенията, дава тласък на икономиката и помага за решаването на проблеми като бежанската криза", каза Кристалина Георгиева, цитирана в прессъобщение на Еворкомисията.

Тя отново повтори, че бюджетът ще продължи да бъде фокусиран върху резултатите, за да се  гарантира, че всяко евро се изразходва правилно.

Растат парите за бежанци и сигурност

Предвиденият бюджет за укрепване на външните граници и справяне с бежанската криза е 5.2 млрд. евро за 2017 г.

От тях около 3 милиарда евро ще отидат за финансиране на дейности в рамките на ЕС. За пример е дадено създаване на европейска гранична и брегова охрана, нова система за влизане/излизане с цел засилване на управлението на границите.

Заложени са средства и за преразглеждане на общата европейска система за убежище, включително реформа на механизма от Дъблин.

Планирано е създаване на агенция на ЕС в областта на убежището, която включва също 200 милиона евро за новия инструмент за оказване на хуманитарна помощ в рамките на ЕС.

Освен това бюджетът предлага 2.2 милиарда евро за дейности извън ЕС, за да бъдат предприети мерки срещу първопричините за притока от бежанци. Това включва 750 милиона евро по механизма за бежанците в Турция, за да бъде достигната сумата от 1 милиард евро за този фонд, идващи от бюджета на ЕС.

Ангажиментът по отношение на Ливан и Йордания, поет в рамките на проведената в Лондон конференция на ООН, е 525 милиона евро от бюджета на ЕС. Други 160 милиона евро от Доверителния фонд отиват за Сирия и 200 милиона евро - макрофинансова помощ.

Поради нарастващите предизвикателства, свързани със сигурността, пред които са изправени ЕС и държавите членки, в проектобюджета за 2017 г. са предвидени също значителни средства за сигурност.

На Европол ще бъдат отпуснати 111.7 милиона евро. За повишаване  на сигурността на институциите на ЕС са предвидени 61.8 милиона евро.

С други 16 милиона евро ще се финансират мерките за сигурност през 2016 г.

Заради нарастващото значение на засиленото европейско сътрудничество в областта на отбраната, ЕК предлага също подготвително действие за научни изследвания в тази област, за което са заделени 25 милиона евро за 2017 г.

Стимулиране на растежа и инвестициите

Средствата за подпомагане на икономическия растеж са предвидени да бъдат общо 74.6 милиарда евро през 2017 г. в сравнение с 69.8 милиарда евро през 2016 г.

За растеж, заетост и конкурентоспособност са планирани 21.1 млрд. евро. В тази сума са включени 10.6 милиарда евро за научни изследвания и иновации по програмата "Хоризонт 2020".

По програма "Еразъм +" са заделени 2 мрд. евро за образование, а за малките и средните предприятия по програма "КОСМЕ" - 299 млн. евро.

По линия на механизма "Свързана Европа" са планирани 2.5 млрд. евро.

Малко повече – 2.66 млрд. евро - ще бъдат дадени на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), чрез който се реализира т.нар. план "Юнкер". По него две страни, сред които и България, все още не са получили нито едно евро.

За  подпомагане на производствените инвестиции и структурните реформи, за да се стимулира сближаването между държавите членки и между регионите чрез европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ,) са заложени 53.5 млрд. евро.

Предложената помощ за европейските земеделски стопани е в размер на 42.9 млрд. евро.