Криворазбраната либерализация на енергетиката

През седмицата от министерството на енергетиката, минната камара и синдикатите "Подкрепа" и КНСБ поискаха правителството да въведе мито за внос на въглища, за да защити мините. От енергийното министерство вече са изпратили писмо до финансовото с искане за въвеждане на мита. Мотивът за това е, че вносните въглища са по-евтини от местното производство.

Като цяло либерализацията в енергетиката върви бавно и мъчително. Съществен проблем в тази връзка е разбирането, че търговията трябва да се либерализира, но без това да води до внос на по-ниски цени от местното производство. Само че въвеждането на вносни мита би означавало по-високи цени за електроенергията за всички потребители.

Така че ситуацията изглежда по следният начин - дали 7.9 млн. потребители трябва да плащат всеки месец по-високи сметки, за да могат да просъществуват малко по-дълго няколко предприятия. Спорен е и въпросът дори ако се въведат мерки, ограничаващи вноса, дали това ще помогне за финансовото стабилизиране на мините в България.

Либерализирането на даден пазар по никакъв начин не означава, че държавата трябва да се намесва всеки път, когато вносът на дадена суровина е по-евтин от вътрешното производство. Подобен подход би бил много по-подходящ за плановата икономика, но не и за "действаща пазарна икономика" като българската. Освобождаването на търговията неминуемо ще доведе до фалита на някои фирми, но за сметка на това потребителите ще получават все по-качествен и по-евтин продукт, а неконкурентните предприятия ще се насочат към други пазарни сегменти с по-добри конкурентни позиции.

Особено погрешно е, ако се действа по системата - пазарът е либерализиран, но правителството ще въвежда защитни мерки от време на време, когато реши. Това ще доведе до постоянни искания и непредвидимост на средата на бизнес. Липсата на предвидимост и ясни условия ще намали интереса на местни и чужди инвеститори да вложат парите си в енергетиката.

След продажбата на електро-разпределителните дружества (което безспорно беше стъпка в правилната посока) беше логично да се помисли за приватизацията на ТЕЦ-овете и ВЕЦ-овете, като преди това ясно се определят условията за бизнес на тези пазари (което изключва въвеждането на защитни мита дори и временно). Едно такова развитие би позволило привличането на "свежи" пари в отрасъла, което е предпоставка за постигане на по-висок производствен капацитет и по-добри ценови условия в резултат на засилването на конкуренцията.

Освен това правителството бърза да започне строителството на втора атомна централа, преди да е станало ясно какво ще се случи с търсенето и предлагането на електроенергия предвид частичната либерализация на пазара. Може да се окаже, че тази огромна инвестиция ще бъде напълно неоправдана и данъкоплатците ще трябва да плащат по-висока цена години наред, за да се изплати инвестицията. Освен това не е ясно защо при положение, че от правителството описват проекта като изключително изгоден, той да не се реализира от частни инвеститори без държавни гаранции?