Кризата на руската рубла може да разклати Путин

За втори пореден ден Русия отчаяно се бори да преустанови срива на рублата с извънредни мерки, но възможностите на президента Владимир Путин да се справи с най-дълбоката финансова криза в страната от 1998 г. насам са силно ограничени.

Рублата започна да възстановява позиции в сряда, след като Руската централна банка продаде 1.961 милиарда долара. Руската национална валута се укрепи с около 3% спрямо долара, след колапса на 16 декември, настъпил въпреки решението на централната банка през предишната нощ да повиши лихвените проценти от 10.5 на сто до 17 на сто.

Така доларът в сряда сутринта се разменя за 66.5 рубли, което е поевтиняване с 1 рубла спрямо равнището на закриване вчера, съобщи ТАСС. Курсът на еврото спрямо рублата спадна с 1.65 рубли до 83.5 рубли.

При откриването на търговията в Москва доларът достигна равнище от 72.7 рубли, еврото – 92.19 рубли, а двувалутната кошница – 81.36 рубли. След това рублата възстанови позиции, а доларът и еврото отстъпиха от днешните максимуми.

Путин се подготвя за своята годишна пресконференция в четвъртък, която ще е сред най-трудните му моменти откакто дойде на власт преди 15 години.

"Това е моментът на истината" за Путин. Вече не е възможно да се продължава по същия начин. Икономиката е разклатена. Време е за решителен избор, нищоправенето няма да реши проблема", коментира Маша Липман, независим политически анализатор в Москва, пред Блумбърг.

"Русия има необходимите парични ресурси, за да овладее кризата, причинена от историческия срив на рублата, без да засегне принципите на пазарната икономика", заяви в сряда руският премиер Дмитрий Медведев.

"Има и нужните пазарни инструменти, за да гарантира съответното търсене", каза премиерът на извънредна среща на правителството, предавана по телевизията.

Курсът на рублата не отразява реалното състояние на нещата в икономиката, той е недооценен, заяви още Медведев. Той отбеляза, че има проблеми, свързани с фактори, "добре известни на всички". "Фактори, които не зависят от нашата страна – продължителен спад на петролните цени и на редица други суровинни стоки, и негативното външнополитическо влияние. Имам предвид санкциите. Предишните финансови пазари за нашите банки и нашите компании са практически закрити. Разбира се, рублата не може да не реагира", поясни руският премиер.

Русия не успя да овладее колапса на рублата във вторник, оставяйки президента Владимир Путин пред пълномащабна валутна криза, която може да отслаби желязната му хватка върху властта, пише Ройтерс. Увеличението на лихвения процент с 6.5 пункта до 17% за една нощ не помогна на руската валута и тя удари рекордно ниско равнище в една "перфектна буря" на понижени петролни цени, настъпваща рецесия и западни санкции заради украинската криза.

Президентът Путин обвини спекулантите и Запада за срива на рублата, а според говорителя му турбуленциите на пазара се дължат на "емоции и спекулативни настроения".

Рублата загуби във вторник 11 процента спрямо долара, отбелязвайки най-големия срив в рамките на един ден от времената руската финансова криза през 1998 г. Рублата падна с 20% от началото на седмицата и повече от 50% за цялата година.

Днон Кери: От Путин зависи дали санкциите да бъдат вдигнати

Докато Москва се бори с развихрилата се криза, американският държавен секретар Джон Кери заяви, че санкциите може да бъдат вдигнати бързо, ако Путин предприеме стъпки за облекчаване на напрежението в Украйна и спази ангажиментите си по споразумението за примирие.

Тези санкции могат да бъдат вдигнати за седмици или дни, зависи от това какъв избор ще направи президентът Путин, заяви Кери пред репортери в Лондон.

Обама готов да подпише разширяване на санкциите, ЕС удря инвестициите в Крим

Поддържайки натиска спрямо Москва, президентът Барак Обама се очаква да подпише тази седмица законопроект за въвеждане на нови санкции срещу Русия заради продължаващата ѝ намеса в Украйна, каза говорителят на Белия дом Джош Ърнест и допълни, че в същото време американското правителство ще одобри доставки на оръжие за правителството в Киев.

Обама обаче не иска да предприема нови стъпки, преди те да бъдат синхронизирани с партньорите от ЕС, заяви говорителят.

Европейският съюз от своя страна реши да разшири забраната за инвестиции в Крим, така че да покрива и руските петролни и газови проучвания в Черно море. Решението ще бъде прието тази седмица на среща на лидерите на ЕС, съобщиха в сряда източници от Брюксел. Санкциите може да включат и забрана за граждани на ЕС да купуват или финансират компании в Крим.

Какво означава валутната криза за руската икономика и за Путин

Валутната криза означава, че руската икономика най-вероятно ще изпадне в рецесия догодина, тъй като високите лихви ще спъват растежа. За бизнеса тя означава по-голяма несигурност и затруднен достъп до финансиране. За централната банка означава криза в доверието.

За Путин кризата означава нарастване на риска от загуба на два от основните постаменти, които крепят подкрепата към него – финансовата стабилност и просперитетът, както и политически главоболия в момент, когато отношенията със Запада също са в криза заради Украйна.

Путин се възкачи на вълната на повишаващите се петролни цени в годините, след като дойде на власт, но вече няма съмнение, че икономиката ще започне да влияе неблагоприятно на "политическата устойчивост на този режим".

Путин, който пое властта през 1999 г., се радва на одобрение над 80% сред руското население, след като Русия анексира от Украйна полуостров Крим през март т.г. Той няма очевидни съперници и е обвиняван за задушаване на инакомислещите и подялба на големия бизнес сред негови приближени.

Социологическите проучвания обаче показват, че недоволство от спада на рублата и задълбочаването на икономическите проблеми ще ударят зараждащата се средна класа в големите градове, а след това ще се започнат да "пояждат" подкрепата за Путин в провинцията.

Опциите за противодействие са ограничени

Путин разполага с резерв от доверие за година-година и половина – до две години, коментира ръководителят на независимата социологическа организация "Левада център" Лев Гудков. Първите признаци на недоволство през пролетта, прогнозира той.

В настоящата ситуация Путин, правителството на премиера Дмитрий Медведев и гуверньорът на Централната банка Елвира Набиулина трябва да действат бързо. Опциите им обаче са ограничени.

Руската централна банка за два месеца предприе три значими повишения на лихвените проценти – 1.5% през октомври, 1% миналата седмица и 6.5% през нощта в понеделник срещу вторник. Въздействието на мярката обаче беше минимално.

Представители на правителството обясняват, че предимството на слабата валута е, че износът на петрол, метали, зърно и природен газ ще осигурява повече рубли отпреди и така ще захранва хазната.

В същото време обаче плащанията по външния дълг се оскъпяват, а през 2015 г. назрява сериозна кредитна криза, тъй като тогава руските компании и банки трябва да погасят 120 млрд. долара заеми.

Ситуацията се затяга допълнително заради затруднения достъп до глобалните капиталови пазари вследствие на наложените западни санкции, като в края на тази година настъпват падежи по други плащания.

Анализатори смятат, че е неизбежно руските властите да наложат контрол върху капиталите, чието изтичане от Русия през 2014 и 2015 г. се очаква да надхвърли 100 млрд. долара.

Централната банка обаче може да си позволи да тегли още от златните и валутните си резерви, за да подпомага рублата. Резервът вече намаля до 416 млрд. долара, започвайки годината на равнище над 509 млрд. долара.

Цената на петрола в момента е под 60 долара за барел, докато Русия се нуждае от цена около 100 долара, за да балансира държавния си бюджет.

Отминаха ли добрите времена за Путин

Руснаците вече се чудят дали добрите времена на президента Владимир Путин не са отминали, коментира британският "Гардиън". Всички се питат докъде ще стигне сегашният срив на рублата. Повечето анализатори настояваха, че въпреки понижените цени на петрола и санкциите, Русия разполага със значителни резерви в чужда валута и други средства, за да преодолее бурята, но вместо това валутата се срина повече, отколкото някой е очаквал, отбелязва "Гардиън".

Според "Дейли телеграф" има риск Русия да стигне до крах в съветски стил. След като години наред Путин твърдеше, че САЩ са "хартиен тигър", сега Кремъл се изправя лице в лице с катастрофалните последствия от това, че нахлу в Украйна и промени със сила границите на Европа. Изданието отбелязва, че Вашингтон трябва да действа внимателно, защото би било голяма геостратегическа грешка да се притиска прекалено много ядрена сила като Русия.

Няма опасност да се повтори кризата от 1998-а

Според "Вашингтон пост" сега Русия я очакват най-сериозните икономически трудности за 15-те години управление на Путин. Инвеститорите бързо губят доверие в основните институции на страната, а вчерашните мерки на руската централна банка да повиши основната си лихва съживиха спомена за финансовата криза от 1998 г., когато Русия фалира поради дългове и хиперинфлация и бяха унищожени спестяванията на цяло поколение, пише вестникът.

Изданието припомня обаче, че благодарение на добрите цени на петрола, Путин прекара доста от ранните си години във властта в изграждане на институции, които да съхранят финансовата стабилност и в резултат Русия разполага с много повече ресурси от край на 90-те, включително с четвъртите по размер в света валутни резерви (416 милиарда долара към началото на декември).

Руската икономика към момента не е заплашена от ликвидна криза, нито пък страната е изправена пред повторение на 1998 г., когато правителството не можеше да си плаща дълговете, пише "Ню Йорк таймс", цитиран от БТА, позовавайки се на икономисти и анализатори. Но мнозина признават, че със светкавична скорост може да се разрази финансова криза, ако световните пазари, които вече и без това не вярват на Кремъл, загубят доверие в способността му да ограничи щетите.