Ти си това, което четеш

Лъвът от Войнишкия мемориал е върнат пред НДК

19:25 | 02 ноември 2017 | 14 коментара

Лъвът от Войнишкия мемориал на Първи пехотен Софийски полк и Шести пехотен Търновски полк беше върнат пред НДК, където е стоял в продължение на 45 години, преди да бъде премахнат.

Скулптурата беше сложена в четвъртък на мястото на паметника "1300 години България”, заради който е разрушен Войнишкия мемориал, но неговите останки бяха демонтирани през юли 2017 г.

"Къс история се връща на своето истинско и оригинално място. Оригиналният паметник на софийските полкове е открит през 1934 г. от цар Борис Трети. То е дело на големия кмет и деец на София Иван Иванов на тогавашната община, но и на военните организации, които са искали във всяко населено място на България да има войнишки паметници", коментира зам.-кметът на София Тодор Чобанов. "За съжаление през годините той претърпява промени и през Втората световна война при бомбардировките една от трите мемориални стени е разрушена, а впоследствие през 1979-та година е окончателно разрушен заради строежа на НДК“, допълни Чобанов.

Статуята на лъва е дело на скулптора Михаил Михайлов и заедно с част от плочите с имената на войниците се пазеше в Националния военно-исторически музей. Автор на паметника с възпоменателните плочи е бил арх. Александър Обретенов.

Пиедесталът, върху който бе монтиран лъвът в четвъртък, е оформен по същия начин като оригинала от 1934 г.

Зам.-кметът каза още, че в началото на 2018 г. ще бъде обявен консурсът за пълното възстановяване на мемориала. "Надяваме да имат вземат авторитетни и добри проектантски колективи, които ще могат да дадат различни решения за това как да стане по най-добрия начин възстановяването“, обясни той.

Оригиналният мемориален комплекс е бил издигнат от величествени възпоменателни плочи, напомнящи за героизма на Първи и Шести полкове, наречени Софийската "желязна“ дивизия.

Паметникът е бил открит на 28 октомври 1934 г., като на церемонията знамената на полковете са се развявали пред тържествения войнишки строй.

Заради строежа на паметника "1300 години България" мемориалът е премахнат.

През 2014 г. Столичният общински съвет взе решение за възстановяването му и демонтиране на останалите фигури от социалистическия паметник. Обществени спорове и обжалване пред съда забавиха премахването на рушащия се и опасен паметник, а това лято протести белазаха демонтажа.

От Столичната община припомниха историята на двата полка, в чиято чест е вдигнат мемориала.

В основата на формирането на Първи пехотен Софийски полк е Първа дружина от Българското опълчение, която се прославя в боевете на Шипка и при Стара Загора. След създаването на Българската земска войска през юли 1878 г. дружините добавят към името си наименованието на населеното място, където са създадени и са на гарнизон. Така 1-ва дружина става 1-ва пехотна Софийска дружина. След възкачването на княз Александър І на престола (17.04.1879 г.) тя е преименувана на 1-ва пехотна Софийска на Негово Височество княз Александър І дружина.

На 30.08.1881 г. дружината получава първото си формено бойно знаме. С въвеждането на полковата организация в българската войска през 1884 г. от състава на 1-ва Софийска пехотна дружина, 5-та пехотна Тетевенска дружина и 6-та пехотна Плевенска дружина е формиран Първи пехотен Софийски полк. За пръв негов командир е назначен подполковник Всеволожски. Частите на полка се отличават в боевете при Сливница по време на Сръбско-българската война (1885).

Съставът на полка се попълва с войници по наборната система, а офицерският кадър е от завършилите Военното училище в София и Школата за запасни подпоручици. Те се сражават геройски по фронтовете по време на войните за национално обединение (1912 – 1918). През 1920 г. полкът се реорганизира в 1-ва пехотна Софийска дружина. През 1928 г. от нейния състав и 1-ва жандармерийска дружина отново се формира 1-ви пехотен Софийски полк.

Шести пехотен Търновски полк е формиран през 1884 г. от 17-та Търновска, 18-та Габровска и 21-ва Еленска дружина. Той е един от първите, създадени след въведената полкова организация. За него полковник Борис Дрангов казва, че където стъпи, трева не никне.

Полкът участва в боевете по време на Сръбско-българската война. Денят на победата при Драгоман – 10-ти ноември, е обявен за боен празник на търновци. След 1887 г. за шеф на полка е провъзгласен княз Фердинанд І. Престолонаследникът княз Борис Търновски е зачислен в списъците на полка като подпоручик. През 1889 г. 6-ти пехотен Търновски полк се установява в София на постоянно местослужене. Неговите подразделения участват във войните за национално обединение като част от 1-ва дивизия на Първа армия.

От 1920 до 1928 г. подобно на Първи пехотен Софийски полк и Шести пехотен Търновски полк е сведен до дружина, когато заедно с 2-ра жандармерийска дружина отново се възстановява. Полковите части участват в заключителната фаза на Втората световна война и се отличават в боевете при Стражин и Куманово.

Още по темата
Още от България

Трябва ли правителството да разреши строителството на втора "кабинка" в Банско?