Ти си това, което четеш

Леви, десни или популисти?

Утре е напълно безсмислен регулираният от държавата "ден за размисъл”, което дава повод да погледнем отново към основните позиции на партиите, които са видими в публичното пространство и според социолозите имат шанс да излъчат представители в Европейския парламент. Това са ГЕРБ, БСП, ДПС, Атака, Реформаторски блок (РБ), България без цензура (ББЦ) и АБВ.

 

За да избягаме от свръхпопулизма в кампаниите на партиите, но все пак да придобием някаква представа кой какви позиции би заел в Европа, използваме вече познатия "Гласоводител” – всеки може да го направи сам, отговаряйки на 26 въпроса и да види къде се равнява спрямо основните партии по водещи европейски теми.

 

Ние сме се спрели на по-важните социално-икономически теми (свивайки списъка от въпроси), които според нас се отнасят в най-голяма степен до родното битие, както и на такива, които ясно разделят партиите и дават много добър ориентир на избирателите.

 

В приложената таблица може да видите позициите на партиите по избраните въпроси, както и индикативна позиция на ИПИ и кратък коментар към нея. И докато всеки може да има своя позиция по избраните въпроси, то някои тенденции или разделителни линии правят впечатление:

 

- Една от очевидните разделителни линии е на база европейски семейства (т.е. принадлежността на местните партии към някоя от големите европейски партии в ЕП)[1] или най-общо казано, от едната страна са консерваторите (ГЕРБ и РБ) и либералите (ДПС), а от другата са социалистите (БСП, АБВ), които са акомпанирани от популистите (ББЦ) и в някаква степен - от националистите (Атака). Това разделение се проявява например по отношение на идеите за минимална заплата на ниво ЕС, минимална ставка на корпоративния данък на ниво ЕС, въвеждането на данък върху финансовите транзакции, емитирането на еврооблигации за справяне с дълговата криза, заделянето на повече бюджетни средства за младежка заетост и т.н.

 

С други думи, разделителната линия тук е икономическата свобода – консерваторите и либералите са против повече данъчни правомощия на ниво ЕС и против солидарни дългове, докато социалистите и популистите са склонни да харчат и да регулират минималните доходи от труд;

 

- Друга разделителна линия е по отношение на политическата обстановка в страната – общи позиции между управляващата коалиция (БСП и ДПС), тихата подкрепа на националистите (Атака), новите леви (АБВ) и популисти (ББЦ) срещу опозицията в парламента (ГЕРБ) и извън него (РБ). Това разделение е най-ясно видимо по отношение на електронното гласуване, което се подкрепя единствено от ГЕРБ и РБ. Същото се вижда и от въпроса за Европейския енергиен съюз (само РБ е а” и ГЕРБ е "Неутрално”) и евентуално вето на България срещу икономическите санкции за Русия (отново само РБ е "Да” и ГЕРБ е "Неутрално”). Последните две са в някаква степен обвързани и показват интересни геополитически наклонности на повечето партии;

 

- Следваща разделителна линия се появява спрямо партиите, които са резервирани по отношение на някои лични свободи – такива са ГЕРБ, Атака и ББЦ. Трите партии например са срещу признаването на еднополовите бракове и имат сходни позиции по отношение на общите европейски правила за бежанците;

 

- Разделителна линия има и спрямо някои позиции на РБ, т.е. РБ по някои теми остават сами и никоя друга партия не мисли като тях – това са позициите за спирането на еврофондовете за страни, които системно нарушават европейските правила; срещу специален закон за търговските вериги; за по-ниски мита при внос на селскостопанска продукция от развиващи се страни; против вето срещу санкциите за Русия и против еврооблигациите;

 

Всичко казано дотук, както и приложената таблица и възможността всеки сам да отговори на въпросите и да се равни спрямо партиите, би трябвало в някаква степен да ориентира гласоподавателя. Не трябва да забравяме, че макар кампаниите на болшинството партии по-скоро да отблъскват, отколкото да привличат, то има позиции по важни теми, които отличават партиите една от друга.

 

Очертаните по-горе тенденции не са абсолютни, като всяка партия има залитания по позиции, които я събират в странна компания – например подкрепата за присъединяването към банковия съюз, която обединява РБ, ББЦ и АБВ (на практика всички извън парламента).

 

Въпреки това, разграничение между леви и десни идеи може да бъде направено, както и ясно да бъдат посочени популистите. Всеки сам решава, в т.ч. и тези, които мислят, че всички са маскари и няма да гласуват.

 

[1] Посочените европейски семейства са условни, тъй като статутът на РБ и АБВ няма как да е 100% априори (т.е. преди да са излъчили представител в ЕП) ясен.

 

Още от Евроизбори 2014

Подкрепяте ли втори кабинков лифт в Банско?