Лидерите на Г-20 договориха мерки за икономически растеж и климатичните промени

Лидерите на страните от Г-20, участвали в двудневна среща в Бризбейн, се споразумяха по серия от мерки, които да дадат тласък на икономиките им с допълнителни 2.1 процента през идните пет години чрез насърчаване на инвестициите в инфраструктура и търговията, предаде Ройтерс.

Срещата бе белязана от задълбочаване на напрежението между Запада и Русия заради руската намеса в Украйна, като Владимир Путин си тръгна по-рано от Брисбейн и стана първият лидер, който напусна срещата на Г-20.

В заключителната декларация, изчетена от домакина на форума – австралийският премиер Тони Абът, се отбелязва, че ако инициативата за 2 трилиона долара бъде изпълнена докрай, то световният БВП ще бъде подсилен с 2.1 процента над очакваните нива до 2018 година и ще бъдат създадени милиони работни места.

Лидерите на най-богатите държави се разбраха също да работят съвместно, за да ограничат укриването на данъци и корупцията, както и да укрепят финансовите институции, за избегнат повторение на световната финансова криза от 2018 година.

В ангажиментите им бе включена и подкрепа за "силни и ефективни действия за справяне с климатичните промени".

Участниците в конференцията по климата в Париж през 2015 година са призовани да докладват плановете си за национален принос в борбата срещу глобалното затопляне до първото тримесечие догодина, допълва ДПА, като се позовава на комюникето след срещата в Австралия, предаде БТА.

Членките на Г-20 изразиха желание да си сътрудничат и с други страни за постигането на законово обвързваща сделка в областта на климата.

Най-трудната дискусия бе за климатичните промени, заяви дипломат от ЕС пред репортери. "Това бе наистина окопна война, това беше реално стъпка по стъпка по стъпка. В крайна сметка имаме мандат по повечето от нещата, които искахме", допълни той.

Американският президент Барак Обама постави климатичните промени в центъра на дискусията в събота и призова всички държави да действат. САЩ се ангажират с 3 милиарда долара към Зеления фонд за климата, а в неделя Япония обеща 1.5 млрд. долара.

Световните лидери се обединиха в битката срещу Ебола, за която британският премиер Дейвид Камерън каза, че не е само хуманитарна криза, но и заплаха за сигурността.

Най-добрият начин да предпазим хората от Ебола е да се справим с източника, каза той.

В Бризбейн лидерите на САЩ и Европа са имали преки преговори с цел да бъде постигнат възможно най-голям напредък по всеобхватно и амбициозно споразумение за Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП), съобщи Белият дом, цитиран от Ройтерс.

На срещата на 20-те водещи икономики японският премиер Шиндзо Абе е заявил, че ще изчака данните за растежа на страната си (в понеделник - бел. ред.), преди да реши дали да продължи с второто планирано увеличение на ДДС.

Управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристин Лагард, която също присъства на форума, определи 2014 година като "много продуктивна за Г-20".

Турция даде да се разбере, че климатичните промени ще бъдат част от много по-широк дневен ред при нейното председателство на Г-20 догодина, предаде Ройтерс.

"Искаме да бъдем гласът на всеки", заяви турският премиер Ахмет Давутоглу в Бризбейн.

"Ако дневният ред на Г-20 е ограничен само до финансови въпроси, Г-20 не може да функционира, тя не може да има международна легитимност", подчерта Давутоглу.

Решението на Австралия, тазгодишният председател на групата, да стесни фокуса до конкретни цели за икономическия растеж бе приветствано от някои лидери и финансови регулатори.

Други обаче като Турция, Китай и САЩ настояваха да се излезе извън рамката на подобряване на растежа с допълнителни 2.1 процента за пет години, която Австралия се опита да наложи.

През 2016 година срещата на върха на Г-20 ще бъде в Китай.

Г-20 включва 19 страни (Аржентина, Австралия, Бразилия, Великобритания, Германия, Индия, Индонезия, Италия, Канада, Китай, Мексико, Република Корея, Русия, Саудитска Арабия, САЩ, Турция, Франция, Южна Африка и Япония) и Европейския съюз.