Ти си това, което четеш

Лиляна Павлова: Намираме се на преломната точка на риска ремонтът на НДК да не приключи до края на годината

Планът е през май 2018 г. България да е домакин на среща на върха на ЕС за Западните Балкани

Снимка: БГНЕС

Неуредиците с основната сцена на първото българско европредседателството – сградата на НДК, изместиха фокуса от политиките към битовизмите. В понеделник министър Лиляна Павлова, която отговаря за европредседателството, смени изпълнителния директор на НДК Мирослав Боршош. Интервюто е взето няколко часа преди кризисното заседание при премиера Бойко Борисов във вторник, след което бе съобщено, че Боршош се връща на поста, управлението на НДК минава под шапката на Министерството на културата.

Министър Павлова, какво показаха проверките за работата на НДК? Защо се стигна до уволнението на изпълнителния директор Мирослав Боршош?

Това, което наблюдаваме от последните два месеца в управлението на НДК, води до увеличаващи се рискове да не приключи в срок ремонтът на сградата. Заради натрупаните към момента закъснения няма да може да проведем първата среща в областта на "Правосъдието и вътрешния ред" във формат Западни Балкани, която беше планирана за 26 и 27 октомври. Очевидно е, че НДК няма да е готов до тогава. Среща ще има, но в друга сграда.

В момента текат няколко проверки относно ремонта на НДК. В края на май възложих на ДНСК да провери как се извършват строително-монтажните дейности. Проверката установи, че където има дейности, свързани с текущ ремонт, те се изпълняват, но там, където се изисква разрешение за строеж, все още няма издадено такова. Това е недопустимо - договорът за строителство е сключен преди 7 месеца, а все още не е одобрено разрешителното за строеж.

Освен това няма сключен и договор за инвеститорски контрол на обекта. Няколко пъти напомних за това на г-н Боршош, но той не го изпълни. На практика пет месеца строителят работи без никой да контролира работата му, както е по закон. Едва от два месеца работи един човек като инвеститорски контрол, но и към момента няма подписан договор за това.

Това поставя ли под въпрос качеството на извършените работи в НДК?

От новото ръководство на НДК предстои да бъде назначен инвеститорски контрол на обекта. Той ще трябва да направи проверка на свършената до момента работа. Ако бъде установено лошо качество, ще трябва изпълнителят за негова сметка да го отстрани.

Втората проверка е на Агенцията за държавна финансова инспекция, която проверява обществените поръчки, плащанията. Имаме жалби от самите изпълнители, че възложителят не разглежда плащанията им. Тази проверка трябва да приключи до края на юли. На изпълнителя - консорциум начело с "Галчев груп" – досега е преведен само аванс и друго нищо не му е платено.

Третата проверка е по заповед на премиера Бойко Борисов за пълна проверка на дейността на НДК. Тя се прави от Главния инспекторат на Министерския съвет. Целта й е да се види как е работило дружеството от 2016 г. досега.

Поисках тази проверка, защото бордът на директорите ми докладва, че НДК работи без изискуемите по закон за едно търговско дружество бизнес план, инвестиционна програма, оздравителен план, правила за работа и без правила за възлагане на обществени поръчки. Тези документи бяха изискани от изпълнителния директор, но той не представи такива, защото нямало.

Поисках финансовите отчети на дружеството за 2015 и 2016 г., но се оказа, че НДК няма такива. Беше ми дадено едно хвърчащо листче, на което пишеше, че в първите пет месеца на годината дружеството е на загуба от 3.4 млн. лв. С натрупване от 2016 г. загубата нараства на 9 млн. лв. Поисках г-н Боршош да представи план за оздравяване на НДК до 15 юни, но така и не получих.

Освен това финансовият отчет е подписан с квалифицирано мнение, защото не са предоставени всички изискуеми документи по закон, които да дадат достатъчна увереност, че НДК работи по правилата и законно.

Бяхме уведомени от Комисията за финансов надзор, че изпълнителният директор е наказан със санкция между 2000 и 4000 лв., заради непубликуването на финансовите отчети.

Възложих проверка на обществените поръчки и на външна одиторска фирма. В понеделник получих предварителния й доклад. Според одита има извършени незаконосъобразни действия от ръководството на НДК по отношение на сключване на договорите.

Знаете, че с доклад г-н Боршош поиска допълнително финансиране за ремонта на НДК. Правителството отпусна 28 млн. лв. Беше му даден мандат да сключи анекс към договора за допълнителните дейности и за провеждането на нови обществени поръчки. Боршош е направил запитване до Агенцията за обществените поръчки (АОП) за подписването на анексите. Отговорът от АОП е бил, че голяма част от дейностите, включени от възложителя в анексите, не отговарят на закона. По тази причина възложих на г-н Боршош да направи правен анализ и максимално бързо да сключи анекси за всичко, което е законосъобразно, а за това което не е, да не сключва договори. Той не го направи. Несключването на анекси и неподписването на договори води да не може да завършим до края на годината ремонта на НДК.

Мирослав Боршош ви обвини в натиск при подписването на новите обществени поръчки.

Единственото, което съм изисквала, е да си свърши работата в срок. Аз няма как да му диктувам с кого да сключва договорите, защото те са подписани от него преди да стана министър. Поради тази причина няма как да ме обвини в нещо, което е инициирано от него преди аз изобщо да съм била министър по европредседателството.

Как така се оказа, че в поръчката за ремонта на НДК са забравени IT системата за сигурност на сградата и международния пресцентър?

В проведената обществена поръчка има някакви мерки за сигурност, но те не отговарят напълно на изискванията на Европейската комисия. Тя е имала препоръки и това е довело до взимането на решение от работната група за отпускане на допълнителни 12 млн. лв. за изграждането й.

По отношение на подписването на анексите към договора, няма как да го притискам, защото това е по негова инициатива още преди аз да съм министър.

Освен това при проверките беше установено, че са изразходвани нецелесъобразно част от първоначално отпуснатите 17 млн. лв. за НДК. Те са отишли за плащане на заплати и на сметки за ток и вода.

От 1 януари 2018 г. България поема европредседателството. В НДК ли ще се провеждат срещите?

Това е нашата цел. За да бъде постигната, се предприеха промените в управлението на НДК. Сега новото ръководство трябва да подпише анексите към договора до края на юни, както и да проведе обществените поръчки. Целта е най-късно през ноември ремонтът на НДК да приключи, а през декември са се тестват системата за сигурност и озвучителната техника. Оказа се, че заложената техника в обществената поръчка не отговаря на изискванията на ЕК.

В момента сме на преломната точка на риска, след която ремонтът може да не приключи и до края на годината.

За последните два месеца, поради действия или бездействие на г-н Боршош, няма и милиметър напредък по ремонта на НДК. Поради негово нежелание или опит да саботира системата, и отказ да си изпълнява функциите на изпълнителен директор, ние имаме още натрупано закъснение. Сега новото ръководство трябва да направи всичко възможно да преодолее забавянето.

С ремонта на Дом 2 на резиденция "Бояна" има ли някакви проблеми?

Там засега няма проблеми.

Какъв ще е фокусът върху политиките, които ще бъдат приоритет на първото българско европредседателство? Петте основни теми вече са ясни - икономическо развитие и растеж, сигурност и миграция, икономически и енергиен съюз, промените на климата и Европа като глобален играч на световната сцена...

Председателството на България е политически въпрос. Със или без НДК, то ще се случи. Ще направим всичко възможно да преведем НДК във вид, отговарящ на евроизискванията.

Плановете ни са първият вариант на Националната програма за европредседателството да бъде одобрен до края на юли. Програмата е част от приоритетите на триото, които бяха одобрени на съвет "Общи въпроси" и анонсирани от премиерите на Естония, България и Австрия.

Извън петте приоритета на триото, България ще се фокусира върху три основни теми - "Миграция и сигурност", "Западни Балкани" и "Кохезия".

По време на българското председателство трябва да излезе докладът за разширяване на Западните Балкани. Искаме да дадем европейската перспектива на Западните Балкани по наша инициатива.

Относно политиката на сближаване (кохезия) отново заключенията на Европейския съвет и на дебата за следващата многогодишната финансова рамка (МФР) да бъдат по време на българското председателство. Без Брекзит, темата за многогодишната финансова рамка на ЕС е обвързана с дебата за бъдещото но Кохезционната политика, съчетана с финансовите инструменти. Целта ни е да не се допусне противопоставянето на кохезионната политика с политиката на миграцията и сигурност. Те трябва да се допълват, а не да се противопоставят.

Трите ключови приоритета върху които се фокусираме, са обобщени като три послания - консенсус, конкурентност и кохезия. Консенсус за сигурност и миграция, консенсус за Западните Балкани, консенсус за Черноморското крайбрежие. В конкурентоспособност влизат единният пазар, дигитализацията, административните режими, социалният стълб и плащанията. В дебата за кохезия влиза бъдещето на финансовата рамка и темата дали тя да е 7 години, както е в момента, или да стане 5 + 5. Това е новото предложение на ЕК, представено от председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер. До края на годината всяка страна членка трябва да изрази позиции относно 7-годишен финансов период или 5+5.

Второ – как ще се съчетават Кохезионният фонд с този по миграция, както и за баланса между безвъзмездното финансиране и финансови инструменти – какъв процент от средствата ще останат за безвъзмездно ползване. Тенденцията е към ръст на средствата за финансов инженеринг.

Третият въпрос е стандартните политики на ЕС спрямо новите предизвикателства - "Брекзит" и миграция.

Доколкото министърът на външните работи Екатерина Захариева е председател на Съвета на ЕС по "Общи въпроси", а вие сте неин заместник и участвате в срещите, свързани с председателството, не се ли създава проблем за координацията? Доколкото е известно, в други страни обикновено за това отговаря един министър.

В повечето държави отговорен е министърът по европейските въпроси. В момента на Съвет на ЕС по "Общи въпроси" страната ни е представена от трима министри. Освен нас двете с г-жа Захариева, е включен и вицепремиерът Томислав Дончев, който участва в заседанията свързани с кохезионната политика. За целите на самото европредседателство ще сме аз и г-жа Захариева.

България имала ли е спорове по темите с Естония и Австрия?

Не, постигнахме консенсус по приоритетите още на работно ниво. Разбира се, всяка държава има свой фокус. За Естония например е дигиталната икономика. Австрия е активна по енергийния съюз и енергийна ефективност. Темата за Западни Балкани също е важен приоритет за Австрия, а ние намираме подкрепа от тяхна страна и верен съюзник.

Ще има ли среща на върха на ЕС в София и кога?

Срещата на върха в познатия формат ще бъде през юни в Брюксел през юни. Срещата в София ще бъде във формат ЕС – Западни Балкани най-вероятно през май 2018 г. Датите се договарят от външния министър.

Какъв знак даваме на ЕС с посещението на руския президент Владимир Путин по време на българското европредседателство? Коментарите са, че страната ни си затвърждава имиджа на руски "Троянски кон" в Европа.

Руският президент е поканен от държавния глава Румен Радев. Той не е поканен за целите на европредседателството, а по случай националния празник 3 март. Преценката е на президента Радев.

Паметникът "1300 години България" ще остане ли пред НДК?

По този въпрос отговаря столичния кмет Йорданка Фандъкова. Доколкото зная, са предприети стъпки за демонтирането му.

Още по темата
Още от Интервюта

Как се отнасяте към политическата заявка на Слави Трифонов?