Ти си това, което четеш

Лиляна Павлова се сдобива с бутиково министерство

Заради странната приумица кадровият щат се раздува с 20 души
17:27 | 19 май 2017 | 5 коментара

Понижената в кабинета "Борисов 3“ бивша министърка на регионалното развитие Лиляна Павлова, която в новото правителство отговаря за българското председателство на Съвета на ЕС, ще се сдобие с реално министерство. Това стана ясно от нейно изявление в петък.

Настоящият Национален център по подготовката и провеждането на Българското председателство на Съвета на ЕС със своя щат от 50 души ще прерасне в министерство.

Новото ведомство обаче ще наеме допълнителни 20 души, за да може Павлова да се подсигури с политически кабинет от 6-ма души и 14 души обща администрация, включително деловодство, секретно деловодство, финансова и правна дирекция.

Лиляна Павлова така и не представи ясни аргументи защо се налагат подобни излишни административни ходове, свързани с промяна на купища нормативни актове и кадрови размествания. В момента подготовката на европредседателството, което ще бъде в периода 1 януари 2018 г. - 30 юни 2018 г., и без това е в напреднал етап и създаването на ново министерство само може да го усложни. Освен това ведомството ще трябва да се разформирова само след около година, когато вероятно ще се наложи да се търси нов пост на ценния кадър на ГЕРБ.

Председателството вече гълта огромни средства на бюджета, като оценката е, че то ще струва към 150 млн. лв.

В момента Националният център за събитието и без това се занимава основно с логистиката на мероприятието, а реалната работа по същинската дипломатическа дейност се извършва от Министерството на външните работи и другите ведомства.

"Председателството е тема, по която не може да си позволяваме политизиране, и България единна трябва да поеме председателството“, обяви Павлова.

Тя каза още, че ремонтът на НДК е в сравнително напреднала фаза, но въпреки това има забавяне в част от дейностите. Една от причините били високите изисквания за сигурност.

Лиляна Павлова припомни, че основните заседания на председателството ще се състоят в Брюксел. Общият им брой се очаква да бъде около 1500, като за тази цел 200 души ще работят в постоянното представителство на България в белгийската столица, а общо със събитието ще са ангажирани 1200 служители. Заседанията в България ще са около 200, като месеците февруари, април и юни се очаква бъдат най-наситени със срещи на високо ниво.

В първоначалния календар на председателството са включени 11 неформални срещи на съвета. Предвижда се един голям неформален Европейски съвет в комбинация страните от ЕС плюс Западните Балкани. Ще има две допълнителни срещи във формат ЕС - Азия, предвижда се и среща ЕС - САЩ в сферата на правосъдието и вътрешния ред, пет срещи от парламентарното измерение, над 170 експертни и технически работни срещи.

"Важен нюанс от приоритетите на нашето председателство на Съвета на ЕС са Западните Балкани, като част от темата сигурност, миграция, безопасност“, каза още Павлова. По думите й втората важна тема и приоритет за България е бъдещето на кохезионната политика след 2020 година.

"В рамките на нашето председателство ще предложим неформална среща на министрите, отговорни за териториалната кохезия. Заедно с Комитета на регионите, където българските общини са представени, да направим декларация и обща европейска позиция за бъдещето на кохезионната политика. Тя е важна за всички нас, 13-те държави от последното разширяване на ЕС. Държави, които все още искаме да получим подкрепа в изравняването на различията помежду си”, каза още Павлова.

Още по темата
Още от България

Ще успее ли административната реформа?