Лондон иска "меда" на ЕС, но без "жилото" на миграцията

Британският премиер Дейвид Камерън поиска след раздялата с Европейския съюз "най-близките възможни отношения" в областта на търговията и сигурността. По думите му Великобритания не обръща гръб на Европа и възприема страните членки, като свои приятели, съюзници и партньори.

"Великобритания ще напусне ЕС, след като така решиха британците на референдума, но аз искам този процес да протече възможно най-конструктивно и се надявам и резултатът да бъде възможно най-конструктивен", каза Камерън в Брюксел, където по-късно във вторник ще участва, вероятно за последен път, в среща на лидерите на европейските страни.

В навечерието на срещата обаче позициите на Великобритания и на останалите страни членки коренно се разминават по два ключови въпроса.

Ключовите въпроси на разминаване между Лондон и ЕС

Единият въпрос е свързан със задействането на процедурата по напускане на ЕС, което може да стане единствено чрез официално уведомление на страната, взела това решение. Четири дни след референдума Лондон все още не е обявил кога официално ще оповести решението си и дава непрекъснати сигнали, че възнамерява да бави топката и да се опитва предварително да издейства възможно най-добри условия за себе си.

Тази гледна точка бе ясно формулирана във вторник от финансовия министър Джордж Озбърн. Пред бизнес лидери в Лондон той каза, че Великобритания не трябва да подава молбата за напускане съгласно чл. 50 от Лисабонския договор, преди да се изясни новият модел на отношения на страната с ЕС. Според него възникналата "несигурност може да бъде преодоляна само когато се договорим за отношенията, които искаме да имаме с нашите европейски партньори".

Тази позиция обаче явно се разминава със становището на европейските лидери. По-рано днес в слово пред пленарно заседание на Европейския парламент председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер отхвърли всякаква възможност за неформални преговори за бъдещите отношения между ЕС и Великобритания, преди Лондон да задейства процедурата по член 50 от Лисабонския договор за излизане от ЕС в предвидения 2-годишен срок. Същото заявиха и други европейски лидери, между които председателят на Европейския съвет Доналд Туск и германският канцлер Ангела Меркел.

Вторият въпрос е свързан по същество с бъдещия статут на Великобритания в отношенията ѝ с ЕС. Този статут тепърва ще бъде обект на преговори след влизането в сила на процедурата по чл. 50, но от сега се очертава основната разделителна линия. Както става ясно от изявлението на Дейвид Камерън при пристигането му в Брюксел, а и от изказванията на евентуалния негов наследник на премиерския пост и доскорошно лице на кампанията за Брекзит Борис Джонсън, Лондон се надява да запази непроменен достъпа си до единния европейски пазар, като същевременно ограничи правото на свободно движение на европейските граждани на своя територия.

Тази идея също среща категорично отрицание, което във вторник бе ясно формулирано от германския канцлер Ангела Меркел.

Меркел: Лондон няма да може да избира

В реч пред Бундестага Меркел предупреди, че Лондон не може да избира какво да запази в отношенията с ЕС при предстоящите преговори за Брекзита.

Обединеното кралство не може да очаква да има същите привилегии, каквито е имало и преди, каза германската канцлерка, цитирана от ДПА. "Който напусне семейството, не може да очаква същите привилегии, каквито е имал преди, без да има и задължения", добави тя.

По думите на Меркел достъпът на Обединеното кралство до единния пазар е свързан с приемането на правилото за свободно движение на хора, стоки, капитали и услуги.

Меркел заяви, че Германия е твърдо решена да работи за укрепване на ЕС и да запази близките отношения с Великобритания след референдума там.

"Разбираме колко важно е всички оставащи 27 страни в ЕС да покажат, че са готови и способни да предприемат правилните стъпки напред", каза Меркел в изказването си пред германския парламент. Тя приветства всички предложения в помощ на укрепването на ЕС, но заяви, че е изключително важно да се избягват всякакви мерки, които може да насърчат и други страни да напуснат.

Меркел подчерта, че няма да има никакви обсъждания с Великобритания по рамката за напускане на ЕС - нито официални, нито неофициални - докато Лондон не задейства Член 50 - клаузата за излизане на държава членка от ЕС. Френският президент Франсоа Оланд заяви от своя страна, че Великобритания би трябвало да задейства процедурата за излизане от Европейския съюз колкото се може по-скоро.

"Народът гласува и в демокрациите е така - необходимо е резултатите от гласуванията да се спазват. Това е историческо, но и болезнено събитие. За Европа историята продължава. За Великобритания нейната европейска история приключва", каза Оланд.

Той призова след излизането на Великобритания усилията да се съсредоточат върху изграждането на "по-справедлива общност, която действа в интерес на своето население".Премиерът на Швеция Стефан Льовен заяви от своя страна, че излизането на страна членка от състава на ЕС не бива да остане без последици за нея, иначе все повече държави ще се насочат към напускане на Евросъюза.

"Ако една страна напусне ЕС, тази стъпка трябва да има последици. В противен случай може "да започне хаос и все повече държави да пожелаят да напуснат Евросъюза", каза той. Според него Великобритания трябва да излезе от състава на ЕС "възможно най-скоро".

Европейските лидери ще се опитат да съгласуват обща позиция

Вечерта във вторник лидерите на държавите членки се събират в Брюксел на двудневна среща на върха, която ще се опита да формира обща позиция. Премиерът на Великобритания в оставка Дейвид Камерън ще участва в срещата и се очаква да запознае останалите правителствени ръководители и държавни глави с политическата обстановка в Обединеното кралство и причините, довели до победа на лагера за Брекзит.

След това разговорите за отделянето на Острова от ЕС ще продължават без присъствието на Камерън.

Преди началото на срещата във вторник председателят на Европейския съвет Доналд Туск заяви, че Европейският съюз е готов "още днес да започне процеса на развод с Великобритания, макар и без какъвто и да е ентусиазъм".

Той заяви още, че лидерите на ЕС може да се срещнат през септември, за да обсъдят бъдещето на съюза след напускането на Великобритания. Срещата ще продължи два дни и ще е неофициална, по данни на ДПА. Туск заяви, че ще направи предложението за свикването ѝ на започващата днес среща на високо равнище.

Отлагането на срещата на лидерите на ЕС до септември ще позволи да се избегне прибързаното впускане в реформи, след като Великобритания гласува за излизане от ЕС, добави Туск в Брюксел, цитиран от АП.

"Имаме нужда от няколко седмици, за да подготвим този процес", заяви Туск. Той предложи срещата да се състои в Братислава, защото по това време страната ще е ротационен председател на ЕС. Лондон няма да бъде поканен. Според председателя на Европейския парламент Мартин Шулц Великобритания трябва да започне преговори за излизане от ЕС през септември.

"Не може да се чака дълго. Най-малкото през септември трябва вече да започнем преговори", заяви той.