Лубиц – жертва на нещастна любов, психично болен или сериен убиец?

"Отвори тази врата, Андреас, отвори тази врата!". Това са били последните думи, които Андреас Лубиц, помощник-пилотът на Еърбъс А320, е чул, преди управляваният от него самолет да се разбие в планината. Тази фраза е повтарял в отчаянието си командирът на полета, който напразно се е опитвал да влезе обратно в пилотската кабина, но Лубиц не го е пуснал, сочат разчетените данни от "черната кутия" на самолета на "Джърманунигс", който катастрофира на 24 март над френските Алпи.

В петък се появиха и първите хипотези за това какво е накарало 27-годишния Лубиц, който е минал през психологически тестове и получил диплома за пилот с отличие, да сложи такъв ужасен край не само на своя живот, но и останалите 149 души на борда. Преди ден разследващите обискираха дома му и откриха медицински доказателства, че той е имал психично заболяване, което укривал от работодателите си. От разкъсани на парчета болнични листове, хвърлени в кофа за боклук в жилището му, става ясно, че е страдал от депресия.

Немски медии пишат, че съдейки по всичко, Лубиц е имал проблеми с приятелката си. Двамата са се разделили няколко дни преди фаталния полет. С други думи, той е решил да се прости с живота си, тъй като е бил изоставен.

Следователите засега се въздържат да формулират окончателна версия, но внимателно проучват съдържанието на персоналния му компютър и възстановяват събитията от последните дни на живота му.

В миналото Лубиц за половин година е минал на лечение при психиатър. През 2009 г. му била поставена диагноза "продължителна тежка депресия", съобщава немският таблоид "Билд", позовавайки се на източници от "Луфтханза" – компанията майка на "Джърмануингс".

Поради тази причина му се наложило да прекъсне обучението си в лятна школа, на няколко пъти е отстраняван от полети с формулировката, че "не е годен", но все пак е завършил обучението си през 2013 г.

В досието на Лубиц във Федералната служба по гражданска авиация на Германия се съдържа забележка SIC: изискване за "регулярно специално медицинско освидетелстване". Това е записано в лицензията му за летене.

Следователи предполагат, че причината за психически проблеми на Лубиц е "лична криза".

Според експертите, които разчитат записите от "черната кутия" на самолета, в момента преди катастрофата Лубиц е бил абсолютно спокоен, дишането му било равномерно.

Още през 2006 г. научното сп. "Нейчър" публикува заключения на учени, че колкото повече престъпникът планира престъплението си, с толкова по-ясен ум го извършва.

Най-вероятно Лубиц ще влезе в криминалната история на Германия като един от най-ужасните серийни убийци, пише по този повод италианският "Ил Джорнале".

Божествени гласове, налудни състояния, семейни проблеми

Дали обаче случаят с обезумелия Лубиц е единичен? В. "Стампа" припомня как през 2008 г. пилот на "Еър Канада", по време на полет за Лондон, губи разсъдък и иска от диспечерите да го свържат с Бога. Тогава другият пилот и стюардесите са успели да го удържат. След принудително кацане в Ирландия екипите на спешна помощ го извеждат от самолета в усмирителна риза. За този случай разказва Антонио Бордони в книгата си "Болни пилоти".

По думите му, многобройни извънредни ситуации с полети или предотвратени инциденти са свързани с нездравото състояние на летците. И сред много патологии най-скритата са психическите заболявания.

Известни са случаи, подобни на кошмара с "Еърбъс А320" на "Джърмануингс". На 29 ноември 2013 г. мозамбикски самолет "Ембраер" (бразилско производство) се разбива на земята и 33 души умират. И тук става дума за съзнателни действия на пилота, който остава сам в кабината. Следствието изясни, че той преживявал криза заради семейни проблеми.

Динамиката на подобни трагедии се разкрива след анализ на разговорите и звуците, записани в черните кутии на самолетите.

Подобен случай е имало и на 9 февурари 1982 г. Самолет "Дъглас DC-8 на японска авиокомпания със 166 души на борда се приземява в Токио. Мигове преди самолетът да кацне, съдейки по аудиозаписа, се чува вик: "Капитане, какво правиш?". Машината вече е спуснала шасито и командирът е трябвало да даде стандартното указание към втория пилот, но той мълчал. След 50 секунди вторият пилот предупреждава командира: трябва незабавно да се реши дали се приземяваме или отново набираме височина. Първият пилот изключва автопилота и натиска бутона за заден ход, което равносилно на задържане във въздуха. Вторият пилот напразно се опитва да изземе контрола над полета. Самолетът пада на земята на половин километър от пистата, в резултат на което са загинали 24 от пътниците.

Във всички авиокомпании са предвидени процедури за анонимни съобщения, така че единият от пилотите да може да сигнализира за нещо, което колегата му да не чуе.

Прегледите за психическото състояние на пилотите са малко

Въпреки че международните разпоредби изискват пилотите да бъдат преглеждани и следени за психически проблеми, истината е, че действителните и ефективни прегледи са малко, отбелязва Асошиейтед прес, като цитира пилоти и експерти по сигурността на полетите.

В САЩ Федералното управление за гражданско въздухоплаване изисква пилотите да бъдат подлагани на медицински преглед веднъж на годината или веднъж на шест месеца в зависимост от възрастта им. Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) - агенция на ООН, която налага глобални стандарти в авиацията, изисква също пилотите периодично да бъдат подлагани на медицински преглед, включително за психическото им състояние.

Принципно лекарите трябва да проверяват пилотите за психически проблеми, но според самите пилоти нещата не се развиват точно така.

Истината е, че няма прегледи за психическото състояние, казва Джон Гадзински, командир на екипаж в голяма американска авиокомпания и бивш пилот от американските военноморски сили. За 29-те години, през които той е минавал на медицински прегледи при лекари на компанията, никога не е бил разпитван за психическото му състояние.

Боб Кудва, бивш пилот и изпълнителен директор в авиокомпанията "Американ еърлайнс", който и днес има разрешително за управление на граждански самолети, казва, че лекарите обикновено проверяват зрението, слуха, сърцето на пилотите – все неща, които се влошават с възрастта. Той добавя обаче, че лекарите не правят нищо във връзка с "главата на пилотите".

Според Джон Гадзински, ако имат психически проблеми, пилотите със сигурност няма да ги споделят с личния си лекар, защото той веднага ще докладва на Федералното управление за гражданско въздухоплаване.

Пилотите са задължени по принцип да уведомяват лекарите, ако имат психически проблеми, както и да дават информация за медикаментите, които приемат. За целта те попълват формуляри, които се предават на Федералното американско управление за гражданско въздухоплаване. Ако пропуснат да споменат подобно нещо във формулярите, пилотите може да бъдат глобени с до 250 000 долара. Във формулярите има въпроси дали пилотът е депресиран и дали е правил опит за самоубийство, казва Гадзински. Той обаче пита дали това е най-добрият начин за откриване на пилот с психически проблеми, защото ако човек с подобни проблеми бъде запитан дали е психически болен, той ще отговори "не".

Европа има единен стандарт за медицинските прегледи на пилотите

Тези медицински оценки се правят от лекари, специализирани в авиационното здраве. Те знаят какво да проверяват у пилотите, както във физически, така и в психически план, казва Ричард Тейлър, говорител на британското Управление за гражданско въздухоплаване.

Засега "Луфтханза", компанията-майка на "Джърмануингс", не знае какво може да е тласнало пилота Андреас Лубиц да извърши ужасяващото деяние. Авиокомпаниите обикновено задължават пилотите да се подложат на преглед за психическо състояние, когато кандидатстват за работа. Но после, когато са наети, проследяването на психическото състояние е в най-добрия случай повърхностно.

В големите авиокомпании винаги може да се случи да има "странна птица"

Когато голяма компания има 12 000 или 15 000 пилоти, винаги може да се случи сред тях да има и "странна птица".

Тогава колегите, които летят с този човек, рано или късно ще подадат сигнал до шефа си, казва Кудва. После специалист ще лети заедно с него, за да провери дали действително той има проблем.

Този специалист - така нареченият инспектор-пилот, наблюдава уменията и поведението на останалите пилоти, като лети с тях. Но подобни проверки са редки, допълва Кудва. Пилотите в американските авиокомпании обикновено посещават курсове на всеки шест месеца, за да опресняват познанията си. Тогава главният пилот или инспектор пилотът наблюдават как се представят пилотите и задават въпроси за тяхната емоционална стабилност, казва Джон Голия, бивш член на Националното бюро за безопасност на транспорта и консултант по безопасност на въздушния транспорт.