Ти си това, което четеш

Магистралата София-Ниш: Сърбия напредва, България се бави

Лили Границка | 08:20 | 03 октомври 2017 | 14 коментара

"Магистралата София-Ниш ще бъде открита на 1 май 2012 г." Това обещание даде премиерът Бойко Борисов в интервю по телефона за Нова телевизия през април 2010 г. след среща в Белград с тогавашния сръбски премиер Мирко Цветкович и с тогавашния президент Борис Тадич.

Седем години по-късно на българска територия все още не е започнало строителството на магистралата. В същото време макар и със закъснение сърбите бавно напредват към заветната цел. От 87-те километра от Ниш до българската граница в експлоатация са пуснати 52 км - приблизително, колкото трябва да бъдат изградени на българска територия.

Магистралата София-Ниш е източното разклонение на европейския коридор №10, който свързва Сърбия с Австрия и Унгария и от там към Западна Европа. Той е липсващата магистрална част между Лондон и Анкара. Пътят е важен за бързото придвижване на трафика, развитието на търговията и връзките между балканските страни.

И ако Белград, въпреки топлите си връзки с Москва, през последните години хвърли милиарди заеми в изграждане на пътната си инфраструктура и свързването й със Западна Европа, София към момента остава без нито една изцяло изградена магистрала към Европейския съюз, въпреки че строи пътищата с евросредства.

Как напредват магистралите в Сърбия

През 2008 г. Сърбия приема стратегия за развитие на железопътния, автомобилния, речния, въздушния и интермодалния си транспорт. Изготвен е и Национален план на пътната и жп инфраструктура за периода 2008 – 2012 г. Целта е транспортната система на западната ни съседка да стане съвместима с тази на Европейския съюз.

За целта през 2009 г. се прави проектна компания "Коридори Сърбия", която трябва да изгради коридор №10, свързващ Сърбия с Австрия, Унгария, Словения, Хърватия, България, Македония и Гърция, както и коридор №11 Белград-Прелина и още два скоростни пътя в Сърбия. Финансирането е осигурено с държавно гарантирани заеми от трите големи финансови институции - Световна банка, Европейска инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).

Основният и най-важен проект е изграждането на коридор №10, който върви успоредно на минаващия на българска територия коридор №4 Солун – София – Видин и от там през Румъния към Западна Европа.

Основното направление на коридор №10 е Залцбург (Aвстрия)-Любляна (Словения)-Загреб (Хърватия)-Белград (Сърбия)-Ниш (Сърбия)-Скопие (Македония)-Велес (Македония)-Солун (Гърция).

В допълнение към основният коридор има още четири ръкава. Това са:
- Грац (Aвстрия)-Марибор (Словения)-Загреб (Хърватия);
- Будапеща (Унгария)-Нови Сад (Сърбия)-Белград (Сърбия);
- Ниш (Сърбия)-Димитровград (Сърбия)-София (България)-Истанбул (Турция) - чрез коридор №4;
- Велес (Македония)-Прилеп (Македония)-Битоля (Македония)-Флорина (Гърция)-Игуменица (Гърция).

Магистралата Ниш-София е част от източния ръкав на коридор №10 през Белград. Дължината на сръбския участък от Ниш до българската граница е близо 87 км. Засега от него са построени и пуснати в експлоатация 52 км. В строеж са участъци от Цървена река-Чифлик, Станичене-Пирот, както и част от Чифлик-Станичане - общо около 35 км, които се очаква да бъдат завършени до края на годината или до пролетта на 2018 г., според обещанието на настоящият сръбски президент Александър Вучич. В средата на септември той откри нови 30 км от източното направление и обяви магистралата София-Белград за реалност.

За да върви по-бързо строителството на магистралните участъци на сръбска територия, обектите са разделени на малки лотове с дължина между 10 км и 20 км. За строителството на тунели, мостове и обходи на градовете се правят отделни търгове. Всички те се провеждат под наблюдението и по правилата на международните финансови институции.

Сред строителите на източното направление на коридор №10 няма нито една сръбска фирма като основен изпълнител. Строителите са големи компании от Балканите и Европа. Сред тях са гръцките "Терна" (Terna) и "Актор" (Actor), чешката "Субтера"(Subterra), испанската "Рубау" (Rubau) и други.

Участъци от направлението Ниш-Калотина построи и българската компания "Трейс Груп Холд". Нейно дело е участъкът Пирот Изток-Димитровград (14.3 км), който беше завършен в края на 2016 г. В момента "Трейс Груп" довършват дублиращото трасе на магистралата между Бела Паланка и Пирот (запад), по което ще се пътува безплатно.

За разлика от българските магистрали, където се плаща винетка, по сръбските се заплаща тол такса за изминато разстояние. По този начин е сигурно, че се набират средства за връщането на милиардните заеми и ще има средства за поддържането на направените пътища.

Сърбия смята, че изграждането на коридор №10 ще доведе до ускоряване на транзитния трафик, което означава повече постъпления в държавния бюджет от преминаващите камиони. Новата магистрала ще има положително въздействие и върху търговските дейности в региона и ще допринесе за регионалното развитие и сближаване на Балканите, посочват от "Коридори Сърбия".

Първоначалните планове да бяха Коридор № 10 да бъде готов до края на 2015 г., след някои проблеми с фалити на строители и забавяния с тръжни процедури, сега новият срок е това да се случи през 2018 г.

И как го правим ние в България

В България през 2011 г. също беше създадена проектна компания – "Стратегически инфраструктурни проекти". Тя имаше за цел да ускори изграждането на магистралите "Струма", "Хемус" и "Черно море" и така да бъде построен начертания още по времето на социализма магистрален пръстен. Работата обаче вървеше бавно, видим ефект по изграждането на трите магистрали нямаше. На практика проектната компанията дублираше дейността на пътната агенция и през 2016 г. беше закрита.

Както призна един бивш зам.-министър на регионалното развитие пред Mediapool целта на българските правителства през последното десетилетие беше да осигурят бърз достъп на българите до Черно море, вместо да развиват западното направление, къквито ангажименти бяха поети преди влизането ни в Европейския съюз.

Така в миманса останаха пътят Видин-София, въпреки клетвите за инвестиции в най-бедния регион на ЕС и изградения втори мост над Дунав, както и пътя София-Калотина, част от магистралата към Белград. За съжаление тези обекти остават приоритетни само на думи. И на настоящото правителство топ приоритета сред пътните проекти е магистрала "Хемус" (София-Варна), нищо че за нея няма как да получим европейско финансиране – основният източник за изграждането на българските магистрали. Най-вероятно българското правителство се опитва отново да извърти номера от миналия програмен период, когато за да не загубим пари ЕК плати ремонтираните със средства от бюджета виадукти по магистралите "Хемус" и "Тракия", както и околовръстния път на София.

А иначе оправданието за забавянето на проекта от София до Калотина са спорове около трасето, габаритите и финансирането му, коментираха пътни експерти.

Дълго време се спореше дали липсващите около 50 км да бъдат магистрала или скоростен път. Спорът беше породен от тясното място край Калотина. В крайна сметка надделя мнението за магистрала, макар че аварийната лента ще е малко по-тясна от обичайните габарити.

Години наред имаше спор и откъде да се вземат парите. Преди влизането ни в Европейския съюз се водеха преговори за теглене на заем от Европейската инвестиционна банка, но така и не се стигна до подписване на споразумение за това. Три години след влизането ни в ЕС обектът беше включен за финансиране по оперативна програма "Транспорт" 2007 – 2013 г. Дори беше пусната обществената поръчка за избор на изпълнител, а оферти подадоха 10 кандидата.

С обяснението, че парите за пътищата по оперативна програма "Транспорт" 2007-2013 г. са свършили, поръчката беше прекратена от правителството на Пламен Орешарски, а строителството на магистралата до Калотина остава за програмния период 2014-2020 г.

Сега бяха отпуснати средства по новия механизъм "Свързана Европа" и беше осигурено финансиране от 177 млн. лв. за първите 15 км от Калотина до пътен възел Драгоман. Още 120 млн. лв. пък ще се отпуснат от бюджета за още 17 км от Драгоман до Сливница. Обществената поръчка за двата участъка беше пусната през септември, малко преди сръбският президент Вучич да обяви, че магистралата София – Белград вече е реалност.

От Сливница до София имаме четрилентов път и на този етап няма нужда от изграждане на магистрала, коментираха експерти от пътната агенция пред Mediapool. Те твърдят, че добрата новина е, че за изминалите седем години отчужденията, които бавеха започването на строителните дейности са приключили. Сега оставало да стискаме палци да няма обжалвания на тръжните процедури, което е малко вероятно да се случи, ако се съди от досегашния опит.

"Парите не стигат. Кое по-напред да направим. Толкова много неща се построиха през последните години. Целта ни е максимално бързо да изградим магистралата до Калотина. Надявам се да я довършим през следващите две години", коментира министърът на регионалното развитие Николай Нанков пред Mediapool изграждането на българския участък.

Все пак по-голямата част от направлението Калотина – София – Пловдив – Свиленград – Капитан Андреево (българският участък от магистралата Лондон - Анкара) вече е изградена и последните около 50 км имат шанс да бъдат довършени през следващото десетилетие.

Още от Бизнес

До какво ще доведе приемането на антикорупционния закон?