Макар понякога да имат куп дипломи, бежанците са принудени да се борят за по-добър живот и в Европа

Те се казват Мохамед, Фаик или Билал. Един е инженер, други гимназист, трети - експерт-счетоводител. . . или поне такива са били преди да предприемат опасното си пътуване по море към Европа - обетованата земя, където ги очаква нова битка за по-добър живот.

Далеч не крайно бедни, много от десетките хиляди мигранти и бежанци, хлопащи по вратите на Стария континент, са следвали в университет или са имали добра работа преди да бъда поемат по пътя на изгнаничеството.

Така е най-вече със сирийците, чиято страна имаше една от най-добрите образователни системи в Близкия изток преди хаоса на гражданската война, подчертават европейските власти и специалисти по имиграционните въпроси, самите бежанци или организациите, които ги подпомагат.

"Сирийците търсят място, където могат да намерят качеството на живот, което са имали преди конфликта", обяснява Арезо Малакооти, експерт в компания "Алтай кънсълтинг", която сътрудничи на Международната организация по миграцията (МОМ) към ООН.

"Сирия много приличаше на европейска държава преди войната, с относително висок стандарт на живот и преобладаващо образовано население. Разбира се, имаше и бедни хора, но като цяло страната изпъкваше в района", казва тя.

Преди да пристигне тази седмица на гръцкия остров Лесбос, Мохамед ат Тауил бил компютърен инженер в Дамаск. "Нямаше какво повече да направя за себе си и за бъдещето си в моята страна", казва той. На 24 години той мечтае да намери в Европа работа като инженер, но е подготвен, че може да са му необходими нови дипломи.

В Германия 78 процента от сирийците, пристигнали в страната от януари 2013 до септември 2014 г., са от средната и дори висшата класа и имат солидно образование, посочва Федералната служба за имиграцията и бежанците.

Тези цифри, "по-високи от цифрите в другите страни", представляват добра предпоставка за интегрирането на тези хора, макар че им предстои да преодолеят двойна бариера - езика и признаването на дипломите им, посочва службата.

"Сирийският лекар е изключение", внесе реализъм тази седмица германският министър на труда Андреа Налес, напомняйки също, че голяма част от пристигащите в Европа са без средства и без дипломи.

Мотивирани и прилежни

Анкета, направена наскоро от германското правителство с бежанци, започнали да си търсят работа, обаче разкри, че тези кандидати за работа са "мотивирани и прилежни". "Тези хора са били част от движещите сили на обществото в страните си и изобщо не желаят да живеят от социални помощи в Германия ", изтъква анкетата.

"Изненадан съм, че когато разговарям със сирийци, които са тук от шест месеца, се разбираме много добре на немски език", коментира Йоахим Валтер, избраник в местна управа от партия Християндемократически съюз на канцлера Ангела Меркел.

Много афганистанци също се опитват да стигнат до Европа и онези, които напускат родината си, страдаща от бедност и неграмотност, често съвсем не са от най-онеправданите, казва Арезо Малакооти.

На Лесбос 18-годишният Фаик Абубакар, идващ от четвъртия по големина град в Афганистан Мазар-и-Шариф, казва, че е учил "в една от трите най-добри гимназии". Той се надява в Германия да следва финанси или международна търговия.

След като са преодолели опасностите в Средиземно или Егейско море, преживели са враждебността на местните хора или полицаи, Фаик, Мохамед и другите са изправени пред риск от горчиви разочарования в бъдещите си приемни страни.

"Това, че имате статут на бежанец, не означава, че перипетиите ви свършват. Напротив", предупреждава Фатиха Млати, директор по интеграцията в организацията "Франс тер д'азил" (Франция, земя - убежище), която помага на хора, търсещи убежище и бежанци.

"Много сложно е да получиш достъп до здравеопазване, социални придобивки, признаване на дипломите. . . хората с много високо образование биха помислили, че нещата са лесни, но повечето от тях ще трябва да работят на места под квалификацията им. А ако хората са с ниска квалификация и към това се добави незнанието на езика, процесът става много дълъг", обяснява тя.

На практика след идването си във Франция много изгнаници с дипломи са принудени да работят в ресторанти, да разнасят пици или отчаяно да търсят работа. Билал, бивш счетоводител от Алепо, избягал от Сирия през 2013 г., живее близо до Париж. "От една година имам статут на бежанец, но все така съм без работа, тъй като имам проблеми с езика", казва той.

Мохамед, инженер от Алепо, е готвач в ресторант. Той изобщо не търси състрадание и иска да запази ентусиазма си. "За нас Европа беше абсолютно недостъпна мечта при диктатурата на Башар (Асад). Сега тя се превръща в реалност", отбелязва той.

"Имам даже братовчеди, които от години живеят в страни от Персийския залив, а днес възнамеряват да ги напуснат и да дойдат в Европа", добавя той.

По БТА