Македония в горещите прегръдки на България

На повърхността Македония се радва на относително безоблачни отношения с България. Те нито са омрачени от наследство като от съжителството с други, разделени от войни бивши югославски народи, нито от напрежение, каквото името "Македония" подклажда в отношенията с Гърция вече повече от десетилетие.

И все пак именно отношенията със София повдигат някои от най-тежките въпроси около искането на Македония да бъде третирана като суверенна страна със собствена славянска идентичност и език.

Малко под повърхността, някои аспекти на официалната политика в България изглеждат основани на разбирането, че съвременна Македония не е нищо повече от територия, която случайно се е отделила от страната, към която принадлежи. Македонски студенти се тълпят пред българските университети, но откриват, че са поощрявани да декларират българския си етнически произход. И, българите се колебаят да признаят македонския като легитимен език, различен от техния.

Тези аномалии може да дразнят македонците, но дали те представляват скрити експанзионистични намерения, или просто инертност на бюрокрацията, която пречи да се променят остарелите практики?

Оспорвана история

От обявяването на независимост от югославската федерация през септември 1991 г., македонската идентичност претърпя тежки времена на несигурност. Гърците възразиха държавата да се нарича Македония заради историческите асоциации, които това име носи и етнически разделения в страната доведоха до кратък конфликт между албанската и македонската общности през 2001 г.

И ако никой не поставя открито под съмнение легитимността на македонската държава, правото на македонците да се самоопределят като отделна славянска нация все още е оспорвано.

Тази гледна точка е особено разпространена в България, където много хора искрено вярват, че техните съседи всъщност са българи. Това убеждение се корени в заплетената история на Балканите - както средновековна, така и съвременна, която позволява разнообразни интерпретации.

Историята е важна, тъй като обяснява както контурите, така и резонансите в сегашните българо-македонски отношения.

Корените на това, което към края на 19 в. е наречено "Македонски въпрос" са доста назад в историята. Географски, името Македония е използвано за територия, която сега е разделена между Гърция, България и македонската държава. В рамките на Отоманската империя тя е разделена на три провинции и е един от най-космополитните райони на империята, със сложна етническа и религиозна карта.

Съвременният спор за Македония започва след Руско-турската война от 1878 г., когато победилата руска армия диктува Санстефанския мирен договор и принуждава турците да предадат по-голямата част от Македония на новоучредената българска държава, под руска протекция.

Българите тържествуват, но Великите сили - не. Решени да осуетят създаването на контролирана от Русия Велика България, те налагат големи промени на границите и свиканият от тях Берлински конгрес връща Македония в Отоманската империя.

България не се отказва от своите претенции, обаче, като се включва в още две войни със съседите си през 1912 и 1913 г. - с катастрофален изход, при който по-голямата част от Македония е разделена между Сърбия и Гърция.

След тези обрати България води сдържана политика по Македонския въпрос през следващите две десетилетия. Тя прави нов опит да присъедини територията през Втората световна война, и я получава срещу подкрепа за Тристранния пакт.

Първоначално македонците посрещат българското военно управление с известно облекчение след две десетилетия сръбско управление, но скоро се чувстват разочаровани и организират съпротивително движение, което се съюзява с югославските комунистически партизани на Йосип Тито.

С идването на Тито на власт, новият комунистически режим в България първоначално сътрудничи в усилията за създаване на македонска република в рамките на федерална Югославия. Той дори съдейства в осигуряването на историческа аргументация за нейното съществуване. Това слага началото на продължителен процес на пренаписване на историята, оставил и до днес драматични разлики между историческата литература в двете страни.

Българите престават да сътрудничат през 1948 г., когато Тито влиза в конфликт със Сталин, и през 60-те режимът в България се връща на позицията, че става дума за етнически хомогенен народ.

Македония се отделя

Нова епоха започва с отделянето от Югославия и обявяването на независимост на Македония през 1991 г., и с възраждането на ВМРО-ДПМНЕ, която много македонци считат за пробългарска партия.

Докато решението на държавата да носи името Македония и да използва като държавни символи от елинистичната епоха - например звездата на Вергина - антагонизира Гърция, България няма подобни страхове и признава републиката незабавно след като тя обявява независимост.

Повечето българи изглежда приемат, че цяло столетие самостоятелно развитие е довело до оформянето на различен национален дух у техните съседи.

Нито една сериозна политическа сила в България не включва днес Македонския въпрос в своята програма. Дори ВМРО, която исторически е създадена да се бори за обединението на двете страни, сега вижда дългосрочните отговори на всички въпроси в по-широка интеграция в обединена Европа.

Въпреки че съществуването на македонска държава е прието в София с радост, то не прави по-популярно възприемането на македонците като отделна нация със собствен език. Освен за историята си, България се безпокои и за своя западен Пирински регион, който според някои версии е историческа македонска земя с население, етнически различно от българите.

Има ли образованието прикрити цели?

Една от ключовите зони, където историята продължава да е определяща, е висшето образование. Днес македонците откриват, че вратите на българските университети са отворени за тях, но на определена цена.

Ленче, студентка от Скопие, е в четвърти курс. Подобно на нарастващ брой нейни сънародници, тя не учи в собствената си страна. Вместо това следва в българската Национална художествена академия.

Ленче е една от многото млади хора, които се възползват от специалните условия, предоставяни от българската държава на македонски граждани. Между 700 и 800 македонци постъпват в българските университети всяка година с различни държавни стипендии. В момента общо около 3500 македонски студенти учат в България, което е равно на повече от една десета от 31 000 македонци, които следват в собствената си страна.

Тези числа сочат рязко покачване. Преди десет години в България са следвали не повече от 30 македонци. Белградските университети са били тогава най-популярната и престижна дестинация. Но след разпадането на Югославия Сърбия е загубила своята привлекателност и нейното място все по-твърдо е заемано от българските университети.

Александър Попов, референт за Македония в българското министерство на образованието, отбелязва смяната на модата със задоволство. "Преди десетилетие нашите университети привличаха само онези македонци, които не бяха способни да се класират за следване у дома", казва той. "Сега те считат за престижно да учат в София".

Но важна подробност в тази щедра политика е, че повечето стипендии са предназначени за македонци, които се самоопределят като етнически българи. И че всички кандидати трябва да докажат, че познават историята така, както тя е написана в българските учебници.

Студентите, определени като етнически българи в чужбина, получават серия отстъпки, които ги поощряват да следват в България. Македонците могат да се състезават за около 300 платени от държавата места, но половината от тях са достъпни само за онези, които са се обявили за българи. Те получават и друга привилегия - да учат извън квотата, плащайки само 30% от обичайната такса за чуждестранни студенти.

Процедурите чуждестранен студент да удостовери, че е от български произход, са доста либерални. От 1993 г., когато македонските студенти са започнали да идват в България, до септември 2004 г., от тях не е изисквано да представят доказателство. Българското министерство на образованието е приело, че е трудно за студенти от бивша Югославия да осигурят документ с такова съдържание, и не ги е притискало да представят писмено доказателство за етническа принадлежност.

Тази политика е променена през 2004 г. в резултат на публикации в медиите, че не-славянски студенти се възползват от субсидиите, предназначени за етнически българи. Сега кандидатите трябва да представят документ, но изискванията остават доста либерални, тъй като и клетвена декларация, или писмо от организации на българите в чужбина се зачитат.

Търговия с историята

Ключова част от процеса на кандидатстване за следване в България са тестовете по българска литература и история. Тъй като историческата истина е традиционно бойно поле на Балканите, тестът е изпитание за македонците. Те се налага да освежават паметта си по български учебници, съдържащи различна версия на историята от онази, която са научили от учебниците у дома.

Тъй като официалната гледна точка в България е, че македонският народ е всъщност български, или поне е бил такъв до момента, когато е станал част от югославската федерация, това изискване може да се интерпретира и като окуражаване македонците да признаят българския си произход.

Александър Попов смята, че политиката на министерството на образованието не е конфронтационна. "Те получават възможност да научат българската история, и това се отнася до кандидати от всички страни", казва той. "Никой не може да ги принуди да вярват в това, което пишат на теста".

Повечето македонски студенти, интервюирани от IWPR твърдят, че не се чувстват под натиск да сменят етническата си принадлежност. "Никой никога не е обсъждал с мен моя произход тук ", казва Александър Нанчев от Струмица в източна Македония, който следва педагогика в софийския университет "Св. Климент Охридски".

Но процедурата, изискваща от студентите да признаят своя български произход, се харесва съвсем не на всички кандидати.

"Не мисля, че съвременното българско общество иска, или се опитва да асимилира македонците. Но някои държавни процедури и практики изглежда са създадени с такава цел", казва Ленче. Тя добавя, че всеки, който се е обявил за етнически българин, го е направил доброволно.

Българската администрация твърди, че няма умисъл зад желанието на държавата да предоставя тези възможности за следване.

Александър Попов от министерството на образованието подчертава, че на политическо ниво тази практика не се различава от поощрителната политика на Гърция и Унгария към чуждестранни студенти от техните националности.

Венко Божанов от дирекция "Студенти и специализанти" в министерството също е на това мнение. "Европейският съюз би трябвало да толерира този подход... [Етническите общности] трябва да бъдат лоялни граждани на своите страни... да са мост между тях".

Но в Македония подозрението остава. Политици и медии многократно са изразявали съмнение, че българската държава цели скрита "българизация" и крайната ѝ цел е "възстановяване на единството".

Според Анета Серафимова, преподавател по средновековна история в скопския университет, България злоупотребява с историята, за да оправдае политиката си. "Целта на тази политика е асимилация на македонската нация. Няма такава история, която да дава право на една страна да манипулира населението на съседна държава".

Анета Серафимова обвинява България, че се възползва от своята перспектива да стане "врата" към Европейския съюз, от разрастващата се икономика и достъпа до европейския трудов пазар, като предлага на по-младите македонци възможности, на които за тях е трудно да устоят. "По този начин София прилага добре познат асимилативен метод и действа по много непочтен начин", казва тя.

Източници от македонската полиция казаха за IWPR, че българската политика не бива да бъде подминавана с мълчание. "Не можем да спрем тези хора да учат в България, но трябва да знаем с какво си имаме работа и да внимаваме".

Следването в България е толкова чувствителна тема, че много от македонските студенти в София се притесняват да говорят пред медиите, за да нямат неприятности в собствената си страна.

"Малко се притесняваме, защото [македонската] полиция прави проблеми на хората, които учат в България, и на техните семейства", каза студентка, която предпочете да остане анонимна, пред IWPR.

Тя разказа, че миналото лято е била викана в полицията в родния ѝ град, и разпитвана защо е дошла да учи в България. "Отвърнах им: защото нямам пари за Оксфорд", каза тя. "Чудя се, дали полицията задава подобни въпроси на македонците, които учат във Виена".

Според служители в българското министерство на образованието студенти редовно са разпитвани от македонската полиция. Горан Павловски, говорител на македонското вътрешно министерство, каза за IWPR, че полицията "не вика хора, които учат в България, на интервю". Той обаче добави, че "министерството вика онези, чиято дейност изисква проверка на силите за сигурност".

В усилията си да преодолеят този проблем, през 1996 г. българските власти въвеждат нова квота за македонски граждани независимо от техния етнически произход. "Целта беше да се спестят на македонските студенти неприятностите у дома", казва Венко Божанов.

Нито българските изисквания за етническа принадлежност, нито враждебността в Македония, обаче, са пречка за онези, които държат да учат в България. "Смешно е да мислят, че могат да ни спрат", каза един от македонските студенти за македонските власти пред IWPR. "Ние сме вече толкова много, някои от нас завършиха, върнаха се и вече работят там като лекари, или адвокати...".

Но има и македонци, които отказват да приемат предложението. "Не ми харесва тяхната образователна политика", казва Гоце Наумов, докторант в университета в Скопие, който се е отказал от възможност да учи в България. "Доколкото разбирам, те искат студентите да държат изпит по история, която дава доста различна интерпретация за македонската нация. Не мога да приема това".

Горян Лазаров е предпочел да учи в Прага по същата причина. "Никога не бих следвал в страна, която не признава езика и нацията ми", казва той. "България, като европейска страна, трябва веднъж завинаги да признае македонската нация. Иначе всичките тези привилегии... продължават да подхранват съмнения, че всичко се прави с единствената цел да се увеличи броят на хората в Македония, които се обявяват за българи"

Паспорт за Европа

Друга област, в която македонците получават особени отстъпки като последствие от някогашната българска политика е изключителната лекота, с която получават гражданство.

Практически всеки македонец от славянски произход може да получи български паспорт. За да докаже етническия си произход на българин, е достатъчно просто да го декларира. Няма изискване той предварително да се е установил в България.

Законът изисква кандидатстващият за гражданство да представи сертификат, че поне един от родителите му е етнически българин. Но в случай, че подобен документ няма, тази пречка се преодолява много лесно - чрез уверение от Държавната агенция за българите в чужбина, която издава такива документи на базата на презумпцията, че "етнически македонец" всъщност е "етнически българин".

Тази практика може да се определи най-малкото като противоречива. Но според Деница Христова, председател на агенцията, това е "безспорен, международно признат научен и социокултурен факт".

Само за последните четири години 15 000 македонци са кандидатствали за българско гражданство. Броят на желаещите се удвоява всяка година, така че към 2004 той е бил над 7500. Според информация на Министерството на правосъдието цели села изпращат посредници от свое име.

Националистите може да съзират в това тенденция за възраждане на българско самосъзнание, но реалните мотиви са по-прагматични.

България става все по-привлекателна за македонците, тъй като икономиката ѝ е в много по-добра форма и е доста напред с процеса на присъединяване към ЕС.

Много от студентите, които следват сега в София нямат намерение да се връщат в Македония, след като завършат. "Мисля, че около 90% от македонците, които познавам тук, не смятат да се прибират, а да останат тук, или да заминат за друга държава", казва един от студентите за IWPR.

Притежателят на български паспорт може да пътува из по-голямата част от Европа без виза и тъй като българските закони разрешават двойно гражданство, не е необходимо кандидатът да се отказва от македонските си документи.

Почти смешно лесно е македонски гражданин да вземе паспорт. Таксите са по три лева и кандидатите дори няма нужда да идват до България лично, а могат да подадат документи в посолството в Скопие, или чрез посредници, които взимат между 200 и 500 евро на човек, за да ги подготвят и да ги подадат.

Българският заместник-министър на правосъдието Миглена Тачева признава, че сегашната процедура може да бъде неудобно интерпретирана като умишлен опит да се окуражат македонците да стават български граждани.

Но тя казва, че правилата се затягат - например тя самата настоява кандидатите да бъдат интервюирани лично. Във всеки случай, добавя тя, големият брой кандидати означава, че само една трета от 15 000 молби, подадени от 2001 г. насам, е обработена.

Тя смята, че цялата система има нужда от преразглеждане, тъй като е очевидно, че хората кандидатстват за български паспорти главно за да пътуват в чужбина - факт, който според нея е възможно да доведе до неприятности с ЕС.

Един или два езика?

Друг призрак от миналото е езиковият въпрос. В зависимост от гледната точка, българският и македонският са близко свързани, но различни езици, или са един и същи език.

От юридическа гледна точка, стандартният литературен македонски е официалният език на тази страна. Но когато България призна републиката през 1991 г., тя декларира, че това не се отнася до нейната лингвистична независимост.

През следващите седем години двете правителства, въпреки добрите отношения, не успяха да подпишат нито едно двустранно споразумение. Единствената пречка беше неприемливата за българите стандартна формулировка "Този документ се подписва на български и македонски езици".

През 1999 г. българският парламент намери решение, като промени думите с "Македонски език, съгласно македонската конституция". Тази словесна акробатика проработи и двете страни са подписали поне 50 споразумения досега.

Но при подписването на всяко двустранно споразумение компромисната формулировка служи като напомняне, че България отказва да признае "македонски" като лингвистично легитимно име на използвания от Скопие език.

Отговорите вероятно са в бъдещето

Всички тези въпроси може да изгубят своята важност и потенциала си да създават напрежение с интегрирането на двете страни в Европа.

Според българския посланик в Скопие Александър Йорданов, сега България е най-сигурният партньор на Македония, която е и третият по големина пазар за български стоки. Новото споразумение за премахване на митата върху индустриални стоки, което влезе в сила от януари, се очаква да развие още повече търговията и инвестициите.

На политическо ниво България е разработила официален план, за да помогне на съседната страна в присъединяването ѝ към ЕС. По време на собствените си преговори, София настояваше да отложи исканото от Съюза налагане на визи за македонски граждани колкото е възможно повече. По време на посещението си в Скопие през 2004 г., българският външен министър Соломон Паси бе цитиран да казва, че страната му е настояла да не налага визи за македонци и след присъединяването си към Съюза.

В тази нова среда българските възгледи за Македония изглеждат основани на цивилизовани и либерални идеи. Посланик Йорданов подчертава, че сближаването с ЕС е ключово за успокояването на болезнени въпроси като например езиковия спор, определян от него като "съобразяване на политиците с научно-историческата истина".

Според Александър Нанчев повечето македонски студенти в България смятат, че историята и националността са понятия, които имат все по-малко значение.

"Македонци, българи - скоро всичко това ще е история", казва той. "Хората не се интересуват повече от това, то не е тема в нашите животи. Приятелите ми се съсредоточават върху бъдещето, не върху миналото".

Христо Матанов, преподавател по история в софийския университет "Св. Климент Охридски" смята, че е напълно приемливо да се градят близки отношения с Македония чрез стипендиите за образование, или облекченото даване на гражданство. "Идеята, вероятно, е България да установи с Македония отношения като тези, които съществуват между Германия и Австрия", казва той. "Образоването на студенти означава да се създава лоби сред бъдещите македонски интелектуалци".

Христо Матанов счита, че това е положителен процес за България, която се адаптира да бъде страна - за първи път през последното столетие - в която чужденци се стремят да се образоват и живеят.

Сега трудността е да се преодолее интерпретацията на тази позитивна дискриминация като прикрита асимилация.

*Албена Шкодрова е директор за България на IWPR. Тамара Каузидас, асистент-редактор в Македония, сътрудничи при написването на този материал.

Балканските кризисни репортажи са подкрепяни от Департамента за международно развитие, Европейската комисия, Шведската агенция за международно развитие и сътрудничество, Холандското министерство на външните работи и други. IWPR получава и общата подкрепа на фондация Ford.

За повече подробности за този проект, информация за другите услуги и медийни програми на IWPR посетете страницата на агенцията: www.iwpr.net.